Доц. Иво Инджов, преподавател по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, пред „Студия Трансмедия“
– Доц. Инджов, с какво Ви възмути приемането на отчета на БНТ от СЕМ?
– С хвалетбствения тон и на двете страни – отчета на БНТ за последните шест месеца, който на практика подпечатва седемте години управление на генералния директор на БНТ Вяра Анкова, и апологетиката в изказвания на чeтиримата членове на СЕМ, одобрили доклада. В него няма никаква самокритика. Скандализиран съм също така, че отчетът на БНТ беше гласуван и от Бетина Жотева, която – не само по-моето скромно мнение, вече трябваше да е подала оставка след отправените заплахи към журналистката Къдринка Къдринова.
Далеч съм от мисълта да представям ситуацията в БНТ изцяло в черни краски. В телевизията, която все още не е извървяла целия път от държавна към обществена медия (вж. например порочния модел на финанансирането й чрез субсидии директно от държавния бюджет), има и добри журналисти и водещи, и качествени продукции. Както правилно е посочено в отчета, разследванията за т.нар. съвременно робство – за съдбата на работнички от шивашки цехове, които не получават изработената си заплата, защото техните работодатели „фалират” фирмите си или изчезват, провокираха обществена дискусия, ангажимента на държавни институции и доведоха до подготовката на законодателни промени. Авторското предаване „Открито” пък излъчи поредица от разследвания за паралелния износ на лекарства.
БНТ се представи отлично и с финала на Евровизия 2017 на 13 май, който й отреди мястото на лидер в телевизионния ефир – той беше гледан от 830 000 души и постигна рейтинг от 13%. Има и отделни силни предавания като „Денят започва с култура”, което е място за информация и анализи на сферата на културата – една територия, която е тема табу за частните телевизии.
Но ако перифрзираме народната поговорка – няколко птички пролет не правят. За пореден път ръководството на БНТ не посмя да изнесе публично данни за катастрофалната сумарна гледаемост на каналите й. Вместо това Вяра Анкова противопостави на „рейтинга“ „доверието“ в медията, което според проучване на „Галъп“ било 58%. Да, но в същото време пазарният дял на няколкото канала на БНТ – за април 2017 г. например (по данни на „Нилсен Адмосфер“), сумарно е 4, 9%. За цялата 2014 г. е бил 5, 9%. В същото време групата на Би Ти Ви е имала близо 32% пазарен дял, а групата на „Нова телевизия“ – малко над 29%. При запаване на тенденцияте от април т.г. за цялата настояща година, това ще означава загуба от един процент пазарен дял за БНТ в сравнение с 2014 г.. Ако загубата беше на база 30% пазарен дял, това нямаше да е никакъв проблем, но при нейните показатели тя би била нещо фатално.
Разбира се, пазарният дял на една обществена медия не трябва да се аболютизира, но трябва да се отчита със сериозно внимание. Така е с обществените телевизии по света. Ето какво се получава в България: според данните на „Галъп“ доверието в БНТ е 58%, а в същото време пийпълметрията показва, че пазарният й дял е под 5%! Е, откъде идва това доверие, след като не я гледат хората? За младите да не говорим. Доверието в БНТ е нещо като кухите рейтинги на повечето политици, които се стопяват по време на избори. При толкова ниска гледаемост БНТ, дори и да има много добри единични постижения, няма как да изпълнява успешно обществената си функция: да предлага предавания, които информират, образоват и забавляват, при това качествено.
Укриването на данните за гледаемостта на БНТ може да бъде оприличено на съпротивата на собствениците на маргинализиралите се вестници да обявят тиражите, респ. да бъде създадено Бюро за одит на тиражите. От подобни действия губещи са рекламодателите, аудиторията, а в по-дългосрочна перспектива и доверието в медиите, което е най-ценният им капитал.
На този фон прави впечатление, че в отчета на БНТ има графики, които показват високата гледаемост на отделни предавания – например финалът на „Евровизия“, която за България се асоциира с БНТ, или с тенис турнира „Гаранти коза“, към който телевизията има специално отношение. Това обаче е обикновено самохвалство, защото дори за прехваления сериал „Под прикритие“ с неговия финален епизод („БНТ продуцира най-успешния филмов продукт и създаде еталон за качествена българска телевизионна продукция“), няма данни за неговата гледаемост. При уж толкова много постигнати международни успехи… Защо ли?
Отделни предавания, дадени в доклада, показват отчайващото изоставане (за голямо съжаление!) на телевизията, която всички ние финансираме, от конкурентите й. Ето някои рейтинги за съпоставка: Новини/bTV, 19 ч.: 12,7%, Новини/Нова ТВ, 19 ч.: 8,34% (април 2017, Nielsen Admosphere), Новини/БНТ1, 20 ч.: 4,3% (1 януари – 15 юни 2017, GARB). С най-висок рейтинг по bTV e турският сериал „Твоят мой живот“ – 18,8 %, по Нова ТВ – риалити шоуто „Като две капки вода“ – 14,3 % (април 2017), а по БНТ 1 – … „Шоуто на Канала“ – 6,8 % ( 1 януари – 15 юни 2017). „Панорама“ и „Референдум“ кретат назад съответно с 4,9% и 3,8%. При зрителите на вързаст 25 – 54 години гледаемостта им е още по-ниска.
– Често критикувате СЕМ. Какво в неговата дейност трябва да се промени?
– За да отговоря на този въпрос, трябва да разполагам с доста солидна експертиза, която да локализира много добре пресечната точка между необходимостта електронните медии в България да имат програмна автономия и необходимостта от регулация на дейността им в името на обществения интерес. Във всеки случай е ненормална ситуацията, при която само петима медийни чиновници, избрани от парламента, респ. назначени от президента, да отговарят за екологията на електронните медии. Тук въобще не отварям по-нашироко думата, че в сегашния СЕМ две от надзорничките идват от ПР-а на външното министерство, а трета – от ПР-а на държавна фирма… СЕМ трябва да има поне десетима членове, като половината от тях биват избирани от представители на гражданския сектор – от НПО, изследователи и университетски преподаватели със солидна медийна експертиза.
– Защо обществената телевизия има нисък рейтинг?
– Моето лично обяснение за това дередже в БНТ, и особено за ниската гледаемост на актуалните й политически предавания, не е свързано толкова много с желанието на мнозинството от хората да гледат развлекателни прорами по частните телевизи, а с политическата пристрастност на водещите в БНТ към ГЕРБ (а доскоро и към Реформаторския блок като съуправляваща сила), подбора на теми, които не са особено конфликтни. Освен това бих обърнал внимние и на сервилността на ръководството на БНТ към управляващи от всякакви цветове, особено към онези, които претендират да бъдат вдясно от политиеския център.
На този фон никак не е странно, че като цяло БНТ не е в състояние да продуцира успешни предавания и програми, които да генерират стабилни рекламни приходи. От отчета й става ясно, че тя не може да достигне дори рестриктивните обеми реклама, които й позволява медийният закон. Касовите приходи от реклама, спонсорство, технически услуги и собствени програми за периода януари – юни 2017 г. са само 2,2 млн. лв. В сравнение с рекламните приходи на Би Ти Ви и „Нова телевизия“ за този период това са смехотоврни суми.
– Какви качества трябва да има нейният бъдеш генерален директор?
– Да бъде безспорен професионалист от сферата на електронните медии; да отстоява гарантираната от закона програмна автономия на БНТ от попълзновенията на политици и олигарси, но в същото време да не използва тази автономия за принизяване на критериите за качество на програмите на една обществена телевизия; да генерира дебат за бъдещето на обществените медии в България, който да включва решаването и на един от най-големияте им проблеми – финансовата зависимост от държавата. Става въпрос за осигуряване на финансиране от около 70 млн. лв. годишно по сегашните стандарти, което всъщност трябва да е доста по-голямо, за да гарантира отдалечеността на обществената телевизия от държавата и службата й на обществения интерес.
– Имате ли препоръки към провеждането на този конкурс?
– Конкурсът трябва да бъде максимално прозрачен, а на изслушванията да участват не само апологети, но и критици на кандидатите. На конкурса трябва да стане ясно, че общество като българското трябва да има силна обществена телевизия – противовес на модела, който вижда ролята на обществените медии като пропагандни отдели или пиар агенции на държавата, респ. управляващата политическа сила, но също така и на модела на доминиращите частни медии, които все по-често прокарват корпоративни и политически интереси и принизяват зрителския вкус.
Въпросите зададе: Евелина Гечева
Снимка: Архив
