Тестването установи: Има разлики в храните от един вид у нас и на Запад (обновена)

Тестването установи: Има разлики в храните от един вид у нас и на Запад (обновена)

Изводите се базират на сравнителен анализ на 31 вида продукти в Германия и Австрия и аналозите им у нас

 

 

Тестването на хранителни стоки, купувани у нас и в магазини в Западна Европа като еднакви, е показало различия. Това съобщиха от Българската агенция за безопасност на храните.

„Като цяло проверките дават основания да се замислим има ли разлика между продуктите на европейския и българския пазар – аз смятам, че има“, заяви д-р Любомир Кулински, директор на дирекция „Контрол на храните“ към БАБХ. Той уточни, че става въпрос за продукти от един и същ тип и под една и съща марка.

Изводите се базират на сравнителен анализ на 31 вида продукти от пет групи (шоколадови изделия, безалкохолни напитки и сокове, колбаси, млечни продукти и детски храни), като бяха закупени продукти от Германия и Австрия и аналозите им в България. Марките се пазят в тайна.

При седем от изследваните 31 продукта има разлики още в етикетите , посочи Кулински. За пример беше дадена безалкохолна напитка – германският образец е със захар, а българският е с фруктозо-глюкозен сироп. В сока, купен в Германия, има 100% съдържание на сок, а в българския продукт 3% са „пулпа“. В българска детска храна има 1.3% олио от рапица, а в германското съответствие – 0,9%. Протеините са 1,5% на 100 грама в немския продукт, а в българския – 1% на 100 грама.

При колбасите разминавания в етикетите за месното съдържание няма. Но се оказва, че българските продукти са по-водни. В българската шунка има 3,2% повече вода. Според БАБХ това не е измама, просто вероятно продуктът не бил престоял достатъчно дълго в сушилната машина. Имало обаче и случай, при който съдържанието на мазнини е с 0,2% по-малко при българския продукт спрямо европейския. В друг колбас солта в българския продукт е повече – 0,12%.

Кулински заяви, че най-вероятно темата за качеството на храните ще бъде дискутирана на предстоящия през есента Европейски съвет на министрите на земеделието и храните.

Служебният министър на земеделието и храните Христо Бозуков обаче каза в началото на март, че България може единствено да настоява пред Европейския съвет да няма разлика в качеството на хранителните продукти, без да се ангажира с евентуални законови промени, чрез които големите производители да бъдат задължени да спазват еднакви със Западна Европа стандарти, припомня Actualno.com.

За 16 от 30 продукта има значително по-високи цени, които са в България.Това показва ценовият анализ на покупната стойност на хранителни продукти, купени в съответните вериги в Австрия и Германия и същите цени в България. Това отбеляза земеделският министър Румен Порожанов след приключилите проверки за двойствен стандарт при храните, предаде БГНЕС.
Като най-фрапантен пример Порожанов даде два вида детски пюрета, за единия около 90% по-висока цена, другия 107%. „По-високи цени в рамките на диапазон между 20 и 70% наблюдаваме и при млечните продукти, определени сирена и шоколадови продукти, които са от най-различно естество”, посочи министърът.
Разликите в цените не са незначителни, заключи той. На въпрос от тези 16 продукта с по-високи цени у нас дали има различие в качеството Порожанов каза, че „в пюретата имаше и различно съдържание ”. Още утре земеделският министър ще покани Комисията за защита на потребителите и федерациите, които са за защита на потребителите, да обсъдят темата с по-високите цени. „Темата за двойния стандарт на храните също така ще бъде представена на следващото заседание на Съвета на министрите през юли.  Информацията ще бъде подкрепена от страните Вишеградска четворка, плюс другите четири , които участваме в този процес на изследвания”, посочи Порожанов.

 

 

 

Категории ОбществоЕтикети , , , , ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *