Днес е Еньовден, българският празник на лятото

Днес е Еньовден, българският празник на лятото

Според народното поверие от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима

 

 

В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия – Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина.

Християнството разказва за св. Еньо, който „облича кожуха и отива да донесе зима“, „Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима“. За сбогуване с еньовденското слънце всички трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път.

Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, ще бъде здрав човека през годината, а очертае ли се наполовина – болест ще го мори.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратига и комунига, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач (1 юли).

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили забраната да се жъне на Еньовден. В народните представи той е „аталия“ (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Има поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

На Еньовден слънцето става рано-рано, отпочива си преди дългия път (затова и седи повече на небето), окъпва се в жива вода и така, окъпано и подмладено, се обръща, за да тръгне назад. Казват, че от радост слънцето играе и е добре в този ден да те види рано, да си вземе сбогом и да поръси с лечебните си слънчеви капки. Млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади, къпят се в извори и реки, защото вярват, че преди тях се е окъпало и слънцето. Дори в коритата, в които през цялата година е нямало и капчица, бликва вода.

Момите изнасят навън чеиза си, за да го види и благослови слънцето. Хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева. Гледат сенките си и вярват, че ако ги видят цели, ще са здрави през цялата година.

На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. Окъпалото се слънце също им дава целебна сила. Затова рано пред изгрев се берат билки. Познават ги много жени, но най-добре ги знаят врачки и баячки. Билките се пазят за лек през цялата година.

От билките се сплита еньовски венец, през който през деня се провират моми и момци за здраве. За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове.

Ако жените и момите си умият косите с вода, в която е накисната еньов-ска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.

На този ден се берат и метли за къщите, за да няма „лоши духове и таласъми“.

Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко. Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година. Брашното за празничната пита се бърка със зелена клонка.

Вярва се, че на Еньовден магьосници ходят по нивите и обират чуждото плодородие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кроено от стан или влачат след себе си престилка, с която събират росата, замесват с нея питка и като я сложат в собствения си хамбар, вярват, че и берекета оставят за себе си. Или откъсват двойните класове, които наричат „цар“ или „майка“, а при вършитба ги хвърлят в нивите си и очакват житото им да стане двойно повече. За да се предпазят, всеки стопанин зажънва в нощта преди Еньовден по няколко класа от нивата си. Като дойдат магьосниците – да я намерят обрана и да си отидат с празни ръце.

На Еньовден имен ден празнуват имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.

 

 

 

Категории ОбществоЕтикети ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *