Уловени щрихи от ЕЛБ-ДЖАЗ в Хамбург

Уловени щрихи от ЕЛБ-ДЖАЗ в Хамбург

Антония Дуенде, специален кореспондент на Студия Трансмедия

След едногодишно прекъсване Хамбургското пристанище отново стана домакин на вече наложилия се ЕЛБ-ДЖАЗ  фестивал – от втори до трети юни тази година. И феновете не чакаха специална покана, а прииждаха на тумби, примамени от летните температури, разнообразната програма на фестивалния афиш и от уникалните кулиси на това музикално събитие.

Така седмото издание на ЕЛБ-ДЖАЗ отбеляаза рекорд с общо 19.500 продадени билета за двата фестивални дни. И публиката бе в непрестанно движение, следвайки своя избор от общо 50 концерта, поднесени в абсолютно противоположни като атмосфера пространства, разположени както на северния, така и на южния бряг на Елба  – новооткритата Елбфилхармония, непосредствено до нея – откритата сцена за млади таланти ( достъпна за жителите и гостите на Хамбург при свободен вход), църквата ”Санкт Катаринен”,  шапитото на театър „Талия” и бившата корабостроителница „Блом и Фос”.

Голямата архитектурна атракция на тазгодишното издание на ЕЛБ-ДЖАЗ безспорно бе откритата на 11. януари тази година Елбфилхармония – едно върхово постижение на съвременната архитектура и акустика, отваряща за първи път голямата си сцена за фестивала и приютила уъркшоп-програмата му.

Джошуа Редман скан ХКНорвежкият саксофонист Ян Гарбарек – любимец на няколко поколения ценители на музиката в България – откри концертната програма на фестивала в голямата зала на Елбфилхармонията и омагьоса публиката със своя уникален звуков космос. Немският му продуцент Манфред Айхер го определя като “аскетичен саунд“, в който саксофонистът иска да придаде смисъл на всяка нота. Мелодиите му  са по-скоро протяжни, включват елементи от норвежкия фолклор, ориентирани са към песента – сам Гарбарек споделя: „Моят идеал е човешкият глас”. Въздействието на неговата музика се дължи и на постигнатия контраст между поетичното, песенното, редуцираното и интензивността на свободната импровизация с други музиканти. И членовете на неговата група допринесоха всеки по своему за това музикално въздействие: на пианото – неговият дългогодишен спътник Райнер Брюнингхаус; индийският барабанист и магъосник на  перкусиите –  Трилок Гурту и бразилският басист Юри Даниел. Поел със своя платноход в световния музикален океан, Гарбарек улавя всичко, довеяно му от ветровете. Когато човек го слуша, може да усети какво го е докоснало и кое му подарява диханието, носещо до нас звуците от неговия саксофон.

Друг космополит по дух, ревностно търсещ диалога с други музиканти и култури – немският барабанист Ерик Шефер – представи  музикалния си проект : „Киото, моя любов” – реплика към нашумелия на времето филм на Ален Ресне „Хирошима, моя любов”. След тримесечен престой в Киото през 2012 г. Шефер създава този музикален проект – една сплав от джаз, от съвременна и от традиционна японска музика. В диалог с Джон Екхард (контрабас) и с японските си колеги Кацутоки Умецу (обой) и великолепната Наоко Кикучи (която очарова публиката с изящното си изпълнение на традиционния струнен инструмент кото), бе постигнат един равностоен диалог-синтез между Изтока и Запада, без отделните култури да изгубят собствените си езици.

Ерик Трюфаз скан ХКА американският саксофонист Джошуа Редман свири и в двата фестивални дни – в Елбфилхармонията и на централната фестивална сцена на открито. Роден в Калифорния, син на талантливия тенорсаксофонист Дюи Редман (член на т.н. американски квартет на Кийт Джарет 1972/76), Джошуа се числи към най-значимите саксофонисти в днешно време. На фестивала той се открои с шеметните си импровизации и предизвика одобрителен смях в публиката с остроумните си забележки по адрес на американския президент Тръмп. Дори заяви, че при сегашната политическа ситуация би се изселил в Хамбург, на което последваха аплодисменти…

Централното фестивално пространство отново бе землището на основаната през 1877 корабостроителница „Блом и Фос” с общо 4 сцени – две от които под открито небе, с надвесени над публиката огромни кранове, осветявани в променящи се цветове и две сценични пространства в трансформираните строителнини халета, носещи откровено следите на предишното си предназначение.

Наоко Кикучи скан ХКСвоя дебют на фестивала отбелязаха Биди Бел – една от най-добрите норвежки певици, както и датсксата пианистка и певица Агнес Обел с нейния дамски ансамбъл. С деликатните си композиции и с изразителния  си глас, обрамчен от чело, цигулка и кларинет Обел успя да омагьоса публиката пред главната фестивална сцена.

А пред входа на бившето машиностроително хале персоналът на няколко пъти трябваше да спира притока на нова публика, защото артисти като младата хамбургска саксофонистка Анна-Лена Шнабел, като тромпетистите Нилс Вюлкер и Ерик Трюфаз, сравняван често с Майлс Дейвис (познат на българската публика от концерта му в СОФИЯ ЛАЙВ КЛУБ заедно със Зигфрид, в рамките на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ през март миналата година), бяха привлекли толкова много фенове, че халето, макар и с внушителни размери, просто не можеше да ги побере. И действително изживяването в това необикновено арт пространство бе като във филм, имаше нещо сюрреално, напомняше атмосферата от филмите на Тарковски…

А колко забавни могат да бъдат авангардни джаз-композиции доказа швейцарската група „Хилдегард се учи да лети”. Който чуе тяхната музика може да се убеди в това, че свободното обиграване на звуци и хуморът не се изключват взаимно. Секстетът от Берн се състои от виртуозни музиканти, като всеки от тях като че ли носи в себе си ген на клоун – колективните импровизации често преминаваха в забавни  звукоподражателни лудории.

Като цяло програмата на фестивала беше заложила най-вече на музикалното многообразие. И най-ярко тази характеристика бе въплътена от американската певица и активистка Акуа Нару. Тя успява да обедини хип-хоп, госпъл, соул, фънк и джаз по един уникален начин и така ни подари още един фестивален хай-лайт.

За да може публиката да изживее най-пълноценно това музикално разнообразие допринесе и различният характер на сценичните пространства – така например шапитото на театър „Талия” приюти онези изпълнения, които залагаха повече на една интимна, театрална атмосфера, често придружени от мултимедийни прожекции като част от артистичната си визия. Тук направи своя дебют на немска сцена групата „Морфе” – създадена преди десет години от арменския перкусионист и композитор Оганес Аванесян в град Минск. Групата си поставя за цел да обедини многообразието на джаза с източноевропейския фолклор, кръстосвайки класическото инструментиране – доминирано от екстатичните солови изпълнения на акордеониста Анатолий Таран – с електронно програмиране и ни заплени със своя оригинален музикален стил.

А църквата ”Санкт Катаринен”, която краси повече от 760 години  хамбургското пристанище, гордо изправила бароковата си кула – една от знаменитостите на града –  предоставя уникалното си пространство на ЕЛБ-ДЖАЗ още от самото му  начало. Тази година това сакрално пространство бе озвучено от нощта на акордеона – нещо като мини фестивал в рамките на ЕЛБ-ДЖАЗ, който завърши с виртуозното изпълнение на френския акордеонист Венсан Перани в дует със саксофониста Емил Паризиен.

Фестивалът бе закрит на главната сцена от обаятелния певец от Калифорния –  Грегори Портър. От времето на шеметния възход на Ал Жаро през 70 години на миналия век до днес не е имало друг такъв ярък джаз-вокалист  като Портър. Дебютния си албум „Уотър” той публикува през 2010 година (вече 39 годишен!) и веднага бива отличен с Грами-номинация. Оттогава насам не спират суперлативите за неговото творчество – до сега е издал общо четири албума, като за последния – „Take Me To The Alley“ – излязъл тази година и представящ го най-вече като изпълнител на балади, отново е номиниран за Грами. Освен с магията на дълбокия си, наситен с топлина и всеотдайност глас, певецът от Калифорния подкупва публиката и с креативния си дух, готов за нови творчески провокации. Той и неговата групата излязоха на сцената  на ЕЛБ-ДЖАЗ и в съпровод на струнен квартет „Кайзер” от Хамбург. Така се получи един много пълнокръвен, богат на нюанси и наелектризиран емоционално заключителен концерт и остави в публиката носталгичния привкус за финал на едно незабравимо музикално изживяване, а и я зареди с копнеж по следващото издание на ЕЛБ-ДЖАЗ, което ще се проведе на първи и втори юни 2018 в Хамбург.

Категории Общество, ЦивилизацияЕтикети ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *