Височайшата тълпа и ярките отсъствия

Височайшата тълпа и ярките отсъствия

 

 

Не, аз вече не съм полуградско-селската пръчка, за каквато минавах доскоро,  аз се издигнах до висините, аз съм вече от висшето общество; вижте ме, снимала съм се до царя, до българския цар съм се снимала, не до някой пъдар и при това цялата в бяло съм се снимала. Кои сте вие да ми придиряте бе, гейове нещастни такива, загубеняци пропаднали.

Казва тя.

Вижте ме, вижте ме, аз вече не съм махленският бияч и простак, аз вече не съм вече съмнителният меринджей и мошеник забогатял с изнудване и далавери, аз съм върхът и каймакът, мен ме канят царе, папи и патриарси на посещения и рождени дни, нищо чудно папата и мен да погали по главата някой ден.

Казва той.

Вижте ме, вижте ме, аз вече не съм тъпото селянче от Сирищник, аз не съм окаяната Мадам, известна с продажните си писания, аз вече не съм ченгето, прочуло се с мерзките си доноси, аз не съм момчето за всичко на чужда финансова корпорация, аз отдавна вече не съм някакъв си там бракоразводен, аз не съм прилепил се за благородници тарикат и пройдоха. Ние всички вече сме известни, богати, успешни и супер яки, ние сме върхът, ние сме каймакът.

Казват те. Всъщност показват го.

И националното обединение е постигнато. Първата мадам на републиката редом до водачката на социалистите, един бивш президент седесар редом до известен с лудостта си бивш прокурор, до тях бивш банкер на Българска народна банка, известен със съучастието си в погрома над КТБ и грабежа на три-четири милиарда лева, до него бивш яхтаджия плейбой, оженил се за любовницата си, ама чак след като баща й става премиер на България, после съучастник и в покупко-продажбите на българския държавен дълг – до него аверчето му – бивш министър на икономиката, изкярил милиони от същата тази покупко-продажба, до тях един бивш премиер социалист редом с бивш премиер от СДС, който по-късно се оказва доносник, следват разни попове и социалисти, после социалисти и попове, после всякакви хора, облажили се с власт и пари по времето на Симеоновото премиерстване.

Ето един прочут с доносничеството си левичар-журналист или прочут с левичарството си журналист-доносник, понастоящем и народен представител, до него журналистката, която мяташе ябълки по бившия президент на България, до нея известен шоумен с шоуменското си гадже, до тях журналист с леви нагласи, този път твърде млад за доносник, до тях един кинаджия-седесар, почитател на Филип Димитров, прочул се с омразата си към ченгетата, а пък до него ченгето Бриго Аспарухов, който оклевети  Филип Димитров и който беше в основата на падането на СДС от власт.

Какво кара цялата тази трудно описуема гмеж, всичките тези хора чинно и почтително да чакат на опашка за да се озоват близо до Неговото Царско Величество Цар Симеон Сакс Кобургготски? Как се стигна до това смайващо обединение на необединимото?

Учтивост? Светско възпитание? Добронравие? Добросърдечие, благодушие, възвишена душевност, склонни към отстъпки, търпимост и помирение? Уважение към някогашните български царства?

Майтап, госпожа Петрова…

Уважение към един цар, излъгал народа си с евтини лакърдии и забавил с години развитието на България, за да уреди семейството си за сметка на туземните данъкоплатци?

Никакъв майтап този път! Евала на Неговото Величество, как само прецака тъпите местни аборигени!

Всъщност на този рожден ден цялата тази височайша тълпа не отиде да поднесе подаръци на величеството, нито да изрази уважение към когото и да било, пък било то и цар. Всичките тези мили хора отидоха да получат, не да дадат. Да получат свидетелства и удостоверения. Тапии. Тапии за принадлежност към върхушката на България, към новата каста на властниците. Ненаписани, неподпечатани, но достатъчно видими, направо зрелищни и полезни за самите тях тапии.

То не беше рожден ден на царя. То беше негласно узаконяване и учредяване на сегашната властническа върхушка, разнесла по всички медийни стъгди и мегдани своята посредственост, пошлост, двуличие, нагаждачество, суета, лицемерие и убогост.

Кой да знае, че в началото на своето управление дядото на сегашното Величество, тогава все още Негово Височество (1888 година) е искал именният му ден да се празнува точно по времето на Ботевите празници. Та хората да почитат Фердинанд, не Ботев. Защото, нали: „ Не ти, който си помазал царе, папи, патриарси…“

Цялата тази гмеж, цялата тази височайша тълпа, цялата тази дунанма, целия този салтанат все пак наистина имаше блясък. Блестеше с две ярки отсъствия. Бойко Борисов и Иван Костов.

За Костов ясно – това е друг свят, друго равнище, друга вселена. („Тоя злодей само от злоба няма да поздрави царя” – биха рекли мнозина, Бог с тях …)

Ами Бойко Борисов защо не дойде – нали все пак Симеон го подхвърли към висините. Дали от неблагодарност не се появи. Дали пък усетът не му подсказа, че когато две слънца греят в едно пладне, едното бездруго ще забледнее. Каквато и да е причината – добре е, че премиерът на Републиката не се вясна на царския рожден ден.

И още едно отсъствие – невидимо, незабелязано и никак бляскаво, но затова пък същностно, показателно и обнадеждаващо.

На това по-скоро печално представление за простодушни туземци на читалищно равнище нямаше творци, мислители и съзидатели. Нямаше хора на изкуството и науката, нямаше известни художници, музиканти, писатели, лекари, учени, артисти, учители (ако изключим вездесъщият и неизменен Главен Мултак на Републиката). Нямаше хора, за които, както често се случва напоследък, да си речеш: „Ето, уважавах го заради това, което прави, пък той отишъл да се кипри на царски купон между двуличници, новобогаташи, височайши тарикати и откровени простаци.“

Това е обнадеждаващо. Може би пък след време, след години, след две-три десетилетия или пък след две три-поколения утайката ще се слегне на дъното, където й е мястото, а българските съдбини ще се поемат от най-добрите представители на обществото ни, не от височайшата тълпа.

 

 

Категории Акцент, МненияЕтикети

26 коментара към “Височайшата тълпа и ярките отсъствия”

  1. Гениално написано.Мехлем за душата ми.Точно ,пунктоално,без излишни емоции ,всеки от днешните парвенюта е заел своето място в нишата на нашето безвремие.
    Най накрая очите ми видяха нещо класно.
    Поклон писателю,и БЛАГОДАРЯ!!!

    1. Г-н Беров ,чест Ви прави написаното ! Светлина в тунела на безвремието и отчаянието ! С особено силен финал, обнадеждаващ и реален ! Бъдете жив и здрав !

  2. Най – много се възмутих като видях Евгений Михайлов това ветропоказателче ,а вятърът тазгодишният му духаше отзад.-беше ме гнус и яд. А вятърът се зарежда. извън границите. Другите които бяха не на място са хората чиито бащи и деди някога изгониха вдовицата и двете й дечица ситуацията не е на място А събитието по своему е присъща на културна , богата с история и рангове . Имали сме царе и и имаме ,имли сме президенти и имаме, водачи с различни наименования и ще.Да сме мъдъри и да предвиждаме ходовете и замислите на можещите и знаещите и да използват събития и условия за успешни дела.

  3. Тава е съвокупната глутница, върлуваща в българските гори тилилейски. Като такава, подлежи на унищожение. Господ вижда. Рано, или късно ще въздаде справедливост…

  4. Дори да оставим настрана предисторията на идването на Симеон в България и ролята на КГБ/ДС в подготовката му, достатъчно е , че той настояваше, както му беше наредено, да назначи Бриго Аспарухов за началник на разузнаването, а след като НАТО го отряза, го направи координтор на специалните служби. По-късно, както можеше да се предвиди, се коалира с комунистите. Всички, които вместо да го заплюят, обикалят мадридския мемрзавец с изплезени езици, заслужават само презрение.

  5. Поклон доземи за точния и проникновен „фотос“, майсторе на словото!!!

  6. Ама, ББ затова ли не е отишъл там, защото блести като ослепително слънце на фона на тази долна сган? Или защото са го оперирали по спешност?

  7. Иво Беров не е съвсем прав. Не само „властническата върхушка“ се легитимира, покланяйки се на царя, а царят легитимира монархията, като покани тази „гмеж“да му се поклони. Да не забравяме, че той е единственият политик, който има законно право да управлява, за разлика от всички други, които са ни управлявали и ни управляват, от 1946 г. до сега.

    1. хм… единственият имащ право? за мен е един обикновен посерко, разчитащ на някалво наследство, та да покрие нуждите на многобройно си поколение!

      1. И така да е, все пак „посеркото“ не е взел нищо повече от това, което е било негово и му е отнето незаконно, а и явно има голяма политическа тежест, за да му отидат всички тези „на крака“. Друг е грехът му – че за да получи своето, легитимира беззаконията на комунистите, като се съгласи да участва в нагласената им игра, наричена „преход към демокрация“ (може би и като компенсация, че баща му е осъждал на смърт комунисти). Но това е все едно да се надлъгваш с дявола – бащата на лъжата! Всъщност, трябваше да признае греховете на дядо си и баща си към България, защото те започнаха това, което комунистите продължиха успешно – да ни довършат като държава и народ, и да настоява за законност – не за компенсации!

    2. „Законното“ му право а при монархично управление, а този пропаднал комарджия, беше МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ !!!

  8. Да, и аз забелязах, че нямаше нито един истински интелектуалец на сбирката на тези „свински опашчици“ както би казал Радой Ралин. Стана ми тъжно и болно. Докъде стигна днешна България!Да се подмазва на едно нищожество.
    В учебниците по история след 40 години няма да има и дума за така наречения цар. Левски и Ботев, Дебелянов и Яворов, ще ги има! Народе…

  9. Иво, кой е премиера- седесар с досие на доносник? Не си спамням да е имало такъв.

    1. Добре е написано . Има неточнпсти…но кво да се прави..Пропуснато е че , СДС за около осем години съсипа България до почти точка на необратимист. Симеон окраде докато още имаше, вместо да я оправи за 800 дни…и сега я довършват…

  10. Забележителен български съвременен Панаир на суетата ! Достоен за съжаление! Статията е „право в десетката“!

  11. Добре,малко злобничко,не е необходимо за тая гмеж.Защо журналистка,хвърляща ябълки по бивш президент,като е настоящ.Па нека се веселят хората ,сега им е паднало да се покажат.Иначе Симеон кой го бръсне за слива.

  12. Точно казано. Много български „патриоти“ забравиха заветите на Ботев и Левски:
    – За чиста и свята Република.
    – Защо ни трябва Цар и сега си имаме Султан.

  13. ВДЪХНОВЕНО – ДО ПОДВИГ! ЗАЩОТО КОЙ ДРУГ ПРОИЗНЕСЕ ТАЗИ ИСТИНА?!… И НЕЩО ПОВЕЧЕ – В ТЕКСТА ИМА ОПТИМИЗЪМ! ДОПУСКА СЕ, ЧЕ ДУХОВНАТА НЕЧИСТОПЛЪТНОСТ НЕ Е ЗАРАЗИЛА БЕЗВЪЗВРАТНО ЦЯЛОТО НАШЕ „ОБЩЕСТВО“! АКО ВЪОБЩЕ НАСЕЛЕНИЕТО НА ТАЗИ СТРАНА МОЖЕ ДА БЪДЕ НАРЕЧЕНО ОБЩЕСТВО!
    ПОКЛАНЯМ СЕ ПРЕД ВАШАТА СЪВЕСТ, Г-Н БЕРОВ!

  14. ЩЕ ДОПЪЛНЯ… ТОВА Е ЕДНА ИСТОРИЧЕСКИ ДОКУМЕНТАЛНА СНИМКА С БЪДЕЩЕ. НЕЩО ПОВЕЧЕ –
    ТОВА Е ИСТОРИЧЕСКИ КРАСНОРЕЧИВА СКУЛПТУРНА КОМПОЗИЦИЯ ОТ ПАМЕТНИК, ПОДОБЕН НА
    КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ, С КОИТО Е ОБРЕМЕНЕНО ТРАГИЧЕСКОТО НИ ОТЕЧЕСТВО!

  15. „Това е обнадеждаващо. Може би пък след време, след години, след две-три десетилетия или пък след две три-поколения утайката ще се слегне на дъното, където й е мястото, а българските съдбини ще се поемат от най-добрите представители на обществото ни, не от височайшата тълпа.“ Малка поправка не е „може би“ и не е „след време“, а сега се случва и скоро ще го усетим! Добър анализ на състоянието, но то вече е в миналото!Веднъж осъзнато (защото до сега не беше и масово беше аплодирано и имитирано..) то вече не е в настоящето, което предполага друго бъдеще!

  16. Нямя друг ,който така точно да обрисува тази шестваща простотия!! Това са така наричащите се „хайлайФФФФФФ“……..!!! !!??:)

  17. И статията, и коментарите са на НЕПОКАНЕНИТЕ! А само един от поканените (и дошлите) струва повече от целата тая „гмеж“ от злобни хорица, на които сега им е паднало да кажат нещо по въпроса. Това е малкото успокоение, кето внася И. Беров в душичките им, пишейки нещо в своя си стил за един обикновен рожден ден на един човек, чукнал осемдесетте.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *