Владимир Абаринов*
Доналд Тръмп явно не е от четящите, а би трябвало. Защото ако беше чел достатъчно, може би щеше да разбере, че да се скараш с директора на ФБР, е опасно.
Братя Кенеди например много са се страхували от страховития Едгар Хувър. И добре са правили – той имал досие за всеки един от тримата Кенеди. Много може да се разказва по тази тема за Ричард Никсън – той пада жертва на първия заместник директор на ФБР Марк Фелт с прозвището „Дълбокото гърло“, който се оказва главен осведомител на журналистите от The Washington Post.
Директорът на ФБР се назначава по закон с мандат от 10 години. Това обезпечава независимост на институцията. Разбира се президентът е в правото си да го уволни, но за това се изискват сериозни причини.
Единственият президент до този момент, който уволнява шефа на ФБР предсрочно след пет и половина години престой на поста, е Бил Клинтън. Тогавашният директор Уилям Сешънс злоупотребява със служебното си положение – ходи на гости на приятели със служебния самолет и за сметка на данъкоплатците си оборудва специална охранителна система в дома си. Той прави това още преди Клинтън да бъде избран за президент. Веднага щом заема поста, новият президент не иска да подминава старите му грехове. Шест месеца се опитва да накара Сешънс да си подаде оставката и в крайна сметка го уволнява през юли 1993г.
Конспираторите свързват този ход със смъртта на главния правен съветник в Белия дом Винс Фостър, който се самоубива на следващия ден. Впрочем привърженик на тази версия е и синът на сегашния президент Доналд Тръмп-младши. Не съществуват обаче доказателства за връзка между тези две събития.
Джеймс Коми е назначен от Барак Обама и уволнен от президента Тръмп за нелоялност. Такава е версията на самия Коми, която той излага публично пред сенатската комисия на 8 юни 2017. Президентът обаче променя своята версия няколко пъти.
В началото Белият дом съобщава, че директорът е уволнен по предложение на своя пряк началник, първия заместник на министъра на правосъдието Рон Розенстейн. В паметна бележка, подписана от него, се казва, че Коми необосновано прави извода, че няма престъпление в небрежността на Хилари Клинтън, позволила да изтекат секретни материали. На фона на сегашния президент, който споделя разузнавателна информация с чужди дипломати, и то не на приятелска държава, тези обвинения звучат като детска игра. Очевидно е, че това не е причината, а просто претекст.
Два дни по-късно президентът заявява, че Коми е съсипал службата и се занимава с разследване на скалъпени от журналисти истории за координиране на предизборната кампания на Тръмп с Москва. Затова президентът решил лично да уволни Коми. А после и Розенстейн в показанията си пред Сената признава, че бележката е написана по указание на Белия дом. Накрая, приемайки в Овалния кабинет Сергей Лавров и посланика на РФ в САЩ Сергей Кисляк, президентът казва, че Коми „сигурно е паднал от покрива“, издухан от руската тема, но вече май се е пооправил.
Пооправил се е, но не по начина, по който му се ще на него. The New York Times публикува с интервал от четири дни изтекла информация за съдържанието на разговора между Джеймс Коми и президента на четири очи. Коми веднага започва да си води подробни записки на тези разговори и веднага да осведомява за тяхното съдържание висшия състав на ФБР.
При един от тези разговори президентът се осведомява за намеренията на Коми да остане на поста. Когато получава утвърдителен отговор, той иска от директора уверение за лоялност. При друг случай, също на четири очи, той иска от Коми да спре разследването срещу Майкъл Флин, който тъкмо се кани да подава оставка като съветник по националната сигурност, защото скрил за предмета на своите телефонни разговори с Кисляк. Лъгал е не само вицепрезидента и чрез пресслужбата на Белия дом и американското общество, но и ФБР, а това е лъжесвидетелство.
Показанията на Джеймс Коми могат да станат основание президентът да бъде обвинен в препятстване на правосъдието. Точно в това бяха обвинени Ричард Никсън и Бил Клинтън.
Разговори на четири очи изобщо не са обичайни за Белия дом – като правило президентът общува с ръководителите на федералните служби в присъствието на съответните съветници. Но Доналд Тръмп, както свидетелстват запознати с навиците му, е свикнал така да решава въпросите – посредством задкулисни сделки. За лоялността той разговаря с Коми, докато обядват. Когато получава поканата за обяд, Коми е убеден, че на масата ще присъстват и други гости, но дори келнерите, подавайки поредното блюдо, веднага напускат стаята. Вторият разговор за Майкъл Флинт е в Овалния кабинет след съвещание. След като го закрива, президентът моли всички да напуснат с изключение на Коми. Министърът на правосъдието Джеф Сешънс и главният съветник Джаред Къшнър се опитват да останат, но президентът им посочва вратата.
Казаното от президента толкова не се харесва на Джеймс Коми, че той отива при министъра и го моли повече да не го оставят насаме с президента. Но за съдържанието на разговора не споменава пред министъра.
Изтеклата информация докарва Тръмп до ярост. Той пише в туитър, че пускащият „фалшиви новини“ Коми трябва да се надява президентът да няма видеозапис на тези разговори. „Мили, Боже – възкликва Коми на всеослушание. – Надявам се, че тези записи съществуват.“
Бившият директор потвърждава под клетва в Сената достоверността на сведенията, публикувани в The New York Times, като добавя много детайли. Нещо повече, заявява, че вторият теч на информация е организиран от него самия със съдействието на негов приятел, професор по право в Колумбийския университет.
„Вие сте толкова голям, толкова силен – го пита сенаторът демократ Даян Фейнстейн. – Аз знам какво е Овалният кабинет. Когато влезеш в него, неволно изпитваш чувство на страхопочитание. Но все пак защо не казахте – господин президент, това не е правилно, не мога да обсъждам с вас този въпрос?“
„Сигурно ако бях по-силен, щях да го кажа – тихо казва Коми. – Но бях толкова шокиран от разговора…“
Като основание да се прекрати разследването президентът казва за Флин: „Той е добро момче и много преживя. Не е направил нищо лошо.“ „Помня, че отговорих – да, съгласен съм, че е добро момче, и тогава трябваше да добавя – но не съм съгласен с това, което ме молите да направя.“ Така Коми обяснява своята нерешителност.
Убеден съм, че разиграващата се пред очите ни драма ще бъде сюжет на не една книга и екранизация. Писателите, както следва, сигурно ще изгладят и ще опростят сюжета. Ние обаче ще го видим с всичките му грапавини, дребни подробности и разклонения. Личната драма на Джеймс Коми ще заеме в нея централно място. Той не е герой, но не е и подъл интригант. Неведнъж му се е налагало да взема трудни решения, грешал е, понякога е изменял на принципите си, върху гърба му са се сипали град от стрели и от двата политически стана.
Но вчера той направи най-важният избор в живота си.
*Владимир Абаринов е кореспондент на „Руско слово“ във Вашингтон. Той е заръшил история и сценарния факултет на ВГИК. Работил е в „Летартурная газета“, „Независимая газета“, във вестниците „Сегодня“, „Русский телеграф“, „Известия“ и „Новое русское слово“. Автор е на книгата „Катинският лабиринт“, издадена в Русия, Полша и САЩ.
Грани.ру
Заглавието е на редакцията
Превод: Рени Нешкова
