Клисарова: Има дискриминация на децата по местоживеене

Клисарова: Има дискриминация на децата по местоживеене

За образователната система е изключително важно да е прогнозируема и устойчива

 

Проф. д-р Анелия Клисарова е народен представител в 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание, в което е заместник-председател на комисията по образование. Била е министър на образованието и науката и ректор на Медицински университет – Варна. „Студия Трансмедия“ я потърси за интервю по повод внесеното в Конституционния съд искане за обявяване на текстове от Закона за предучилищното и училищното образование за противоконституционни.

 

– Проф. Клисарова, внесохте в Конституционния съд искане за обявяване на някои текстове от училищния закон за противоконституционни. Кои са основните неща, на които е базирано искането, подкрепено от 71 народни представители?

– Да припомня, че тази жалба беше подготвена още в 43-ото Народно събрание, когато беше приет законът, но не бяха събрани необходимите подписи, за да може да се отнесе тя към Конституционния съд. В закона очевидно има нарушения на конституцията или решения, които законът предлага, които са противоконституционни. Атакуваме 30 члена, но те са свързани помежду си.

Две са основните положения, които трябва да стигнат до всеки и да се разбере колко грешно е поставена основата на този закон. На първо място е това, че образованието е стратегически важно. В Конституцията е въведен терминът „държавни образователни изисквания“ и винаги сме работили с него. Сега този термин е заменен с „държавни образователни стандарти“. Но неговото съдържание е същото. За да се говори за тези изисквания в Конституцията, това означава, че  те са изключително важни, конституционно важни и юридически ценни. Затова трябва да бъдат разписани в закон, а не в наредба. Законът урежда постоянните обществени отношения в образователната система и не бива той да ни препраща към наредби.

Държавните образователни стандарти за учебните планове и учебните програми – това определя линията на цялата образователна система от 1-ви до 12-и клас. Именно за тези образователни стандарти за учебни програми и планове, за които преди имаше нарочен закон, в момента се казва, че ще бъдат решени с наредба на министъра.

– Тоест, законът прехвърля отговорност на МОН.

– Да, а това не гарантира никаква устойчивост. А за тази система е изключително важно да бъде прогнозируема и устойчива. Всяка наредба може да бъде сменена от министъра. А и изпълнителната власт се сменя по-лесно. И когато тази наредба се сменя, настъпва хаос. Петокласниците учат по нова програма, но те до четвърти клас са учили по старата, шести и седми клас започват да се подготвят така, че в седми клас да свърши основното образование и пропускат цял дял от българската история – Средновековието. Това сериозно отношение към образованието ли е? Не може толкова важно нещо – учебна програма, учебен план, учебно съдържание да бъде прието без широко обсъждане. Законът се обсъжда, гледа се в комисии, има и обществено обсъждане. А  наредбата се пише от чиновниците в министерството. Това е  противоконституционно. Да се дава повече власт на чиновниците и да се изолира обществото е безумно. Това е същността на нашата жалба.

Затова и в предложението ни за изменение и допълнение на този закон първата точка е учебните планове, програми – тези значими за цялото общество държавни образователни стандарти да бъдат приемани от Народното събрание.

– Защо в София се стигна до протест на родители пред прокуратурата, знаете, децата им не са записани в първи клас? Защо всяка година го има този хаос?

– Защото всеки родител иска най-доброто училище за своето дете и това е нормално. Какво се случва? Конституцията казва – равен достъп до качествено образование. Това е правото на всяко дете. Какво разпорежда законът – с публични средства да финансираме частните училища. Частното училище получава от една страна финансиране от държавата, от друга – от родителите. И има право да участва и във всички проекти – стават три източника на финансиране. Нормално е тогава базата да е по-добра, учителите да са по-мотивирани, резултатите ще са по-добри. Това не е ли нарушаване на принципа за равен достъп до качествено образование или ние делим децата? Според мен това е дискриминация на децата по местоживеене и по социален признак.

 

Категории Мнения, ОбществоЕтикети , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *