Главният прокурор Сотир Цацаров, който до момента само два пъти е коментирал срещата си с бизнесмена и издател Сашо Дончев и бившия член на ръководството на БСП Георги Гергов, реши да каже „няколко думи“, защото е изчакал да чуе всички „словесни упражнения върху моето име“.
От Брюксел Цацаров говори пред кореспондента на БНТ и повтори част от нещата, които вече е заявявал: че не вижда проблем в срещата, защото не е нарушил закона, защото лицата не са криминално проявени или престъпници.
За пръв път главният прокурор намекна, че гледа на срещата като на лична и я противопостави на това, което се тиражира от сайтовете, близки до депутата Делян Пеевски – че председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов се е срещал с адвокат Иван Тодоров. Нещо, което самият Тодоров отрече, а етичната комисия на ВСС не е установила факти, които да бъдат проверени, припомня „Дневник“.
Цацаров намесва и члена на съдебния съвет Калин Калпакчиев, без да споменава името му, като пита дали е редно той да се среща с лидер на политическа партия. Главният прокурор визира отново публикации в медиите, близки до Пеевски, в които беше публикувана снимка на Калпакчиев, бившия правосъден министър Христо Иванов и съдия Мирослава Тодорова. Първоначално мнозинството поиска проверка, но след това се отказа.
Според Цацаров „нещата се преекспонираха целенасочено“, защото той не „бил отишъл на скрито място, не съм отишъл по нощите, не съм отишъл да се крия някъде си“.
Ето пълния текст на изявлението на Цацаров, цитирано от „Дневник“:
По т.нар. ЦУМ-гейт аз нямам какво да крия. Предпочетох да замълча, докато чуя всички, поне повечето, словесни упражнения върху моето име. А те бяха, общо взето, подредени от появата на един клип в youtube до момента, в който се стигна до обръщения до държавния глава, до писания до Европейската комисия. Ок, всеки има право на това. Но след като тия упражнения в крайна сметка продължиха достатъчно време, мисля, че добре е и аз да кажа няколко думи. Просто не защото до момента съм мълчал и съм се пазил, а защото реших, че човек трябва да подходи към всичкото това с разум, търпение и в същото време с много мисъл, съзнавайки истинските цели на тези, които, общо взето, са в центъра на този режисиран театър.
Добре – среща в ЦУМ, нерегламентирана, забранена среща, нарушение на закона, с което нарушение на закона главният прокурор поставя едва ли не пряко, ако цитираме едно писмо до президента на републиката, под заплаха устоите на правовата държава.
Хайде да говорим сериозно и да говорим съвсем реално.
Срещата не е нерегламентирана. По една проста причина дори – у нас регламент за такива срещи няма. В същото време всичките тези, които твърдят, че срещата е нерегламентирана, не казаха и дума за това, че като такива срещи според тях са толкова грешни, дайте пък тогава да въведем механизъм, подобно на американския sunshine government act, в който всичките тези срещи станат явни. Ама не само моите – и на председателя на Върховния касационен съд, и на членовете на Висшия съдебен съвет, а защо не и на хората от изпълнителната власт. А по отношение на всички магистрати и, разбира се, срещата с адвокати.
Нека всичко това бъде регламентирано. В момента този, който ми казва, че такъв регламент има, очевидно лъже. Това не е оправдание, разбира се.
Срещата освен всичко друго била тайна. Срещата не е тайна, срещата е в ЦУМ – на 200 метра от Съдебната палата.
Защото си представете, че някои от участниците не е искал да се появи в Съдебната палата. И защото още нещо – аз не намирам нищо нередно да се видя с хора, с които хора аз отивам с изначалното съзнание, че няма да дискутирам проблеми, свързани с моята длъжност, и ще си тръгна, както съм си тръгнал, без да обещавам, ангажирам, злоупотребявам с длъжността си.
Така че не съм отишъл на скрито място, не съм отишъл по нощите, не съм отишъл да се крия някъде си.
Отишъл съм с охраната от НСО, от която, ако трябва да съм честен, по закон нямам право дори да се откажа. Тя е постоянно с мен през целия ми ежедневен живот.
Някой ще ми каже, че нямам право на лични срещи? Не. Ще тръгна да говоря за повече детайли от тази среща? Не.
Срещнал съм се защо – защото мисля, че при такива срещи човек трябва да притежава елементарна коректност и възпитание, иначе може би и аз трябваше да пусна един клип в youtube. Но едва ли бих в такава трапезна обстановка.
Да кажем и още нещо – срещата не е с обвиняеми лица, не е с разследвани лица. Срещата не е с лица, които дори са обект на проверка. Нека бъдем съвсем честни в това, когато се правят упражнения върху името на главния прокурор. Защото, независимо от това дали аз имам позитивни или негативни чувства към лицето Сашо Дончев, Сашо Дончев не е обект на проверка. Сашо Дончев не е престъпник. Георги Гергов също не е престъпник. Следователно мисля, че в крайна сметка се стигна до едно положение, при което нещата се преекспонираха съвсем целенасочено.
И за да завърша доводите си, нека кажа още нещо – за да се срамувам, не да разсъждавам върху укорите на този или онзи, аз трябва да съм обещал нещо незаконно, да съм извършил нещо незаконно или да съм откликнал на молба за намеса. Такова нещо не съм направил. И няма да направя.
Следователно всеки опит да ми се вменяват такива грехове и едва ли не престъпления, пак според прочутото писмо, е, меко казано, необоснован.
Никой нямам предвид по една проста причина (бел. ред. – на въпрос кой не е искал да отиде в Съдебната палата). Смятам, че когато човек в личния си живот се среща с хора, просто трябва да има елементарна коректност и елементарно възпитание.
Не очаквайте от мен да разкрия битовите подробности на тази среща. Кой кога влязъл. Кой кога излязъл, дали твърденията на този или онзи били верни.
Не защото ме е страх от нещо – по простата причина, че няма от какво да се страхувам, защото няма от какво да се срамувам.
И нека задам един въпрос, той няма да е един, на тия, които, общо взето, се опитват да поддържат тоя огън ежедневно. Грешно е да се срещнеш на 200 метра от Съдебната палата в ЦУМ с Георги Гергов и Сашо Дончев. Грешно обаче не е тогава да посетиш адвокатска кантора на може би една от най-известните и най-маститите адвокатски фирми в София, това не е грешно? Грешно е аз да отида на тази среща, не е грешно член на ВСС – същият този, който пише писъмца навсякъде, да се срещне с лидер на политическа партия. Той в какво качество се среща? Едно не мога да разбера – какво е самочувствието на тези хора да мерят моя морал, а да забравят себе си. Или просто им е удобно да го направят, защото биха лъснали техните поразии.
Не очаквайте от мен да затъна толкова. Няма да сляза на това ниво.
Не могат хора, които се опитват да скрият собствените си грехове или да намерят завеса за собствените си страхове, да се упражняват с мен.
До тяхното ниво просто няма да сляза. По същия начин ще кажа за колегата председател на ВКС – зная добре механизма на неговия избор, ценностната му система, устойчивостта на характера му и професионалните му способности. Няма да ги коментирам и няма да ги кажа по една проста причина: първо – от тук, от Брюксел, българският председател на ВКС не може да бъде коментиран или очернян; второ – върховен съд и съдии ще има и след Лозан Панов, прокуратура и прокурори ще има и след Сотир Цацаров и не може да въвличаме институциите в личностните си конфликти, зад които стоят политически амбиции. Ако някой желае да го прави, аз в неговия тон няма да вляза, но едва ли може да очаква, че може да се упражнява върху мен.
