Изправи се гора от стомана… да скриеш военните безхаберия

Изправи се гора от стомана… да скриеш военните безхаберия

Сподели Публикувано на Категории Коментарно, Мнения, Топ

 

Бях фазан, тоест старшина-школник. Станах такъв, защото имах отличен по математика и един съсед – махленски партиен деец, приятел на баща ми, даде положителни отзиви за мен. Исках да бъда съвестен старшина-школник, а по-късно и офицер. И на едно учение, когато трябваше да играя командир на батарея, реших, че трябва да играя честно. Стрелях с шест оръдия вместо, както правеха всички, да стрелят само с едно – това даваше разсейки при разривите. Измервах разстоянията до целта и изчислявах координатите, вместо да ги вземам наготово от разузнавателния взвод на дивизиона, както правеха всички, и това също даваше чувствителни отклонения от целите.

Привързвах се на местността с бусолята, вместо да се намествам, както правеха всички, върху някоя вече позната триангулачна точка и отклоненията ставаха още по-големи. Така на учението всички изкараха шестици, само аз – четворка. Всъщност заслужавах тройка, но това би било Чепе, чрезвичайно произшествие – а такова никому не бе изгодно.

И всички ме намразиха.

Висшите офицери – защото се намерил един школник да се представи зле на учението и ги изложил пред командира на Трета Българска армия, тогава генерал Карамфилов – Карамфил паша му викаха. Нисшите офицери – защото съм ги изложил пред висшите офицери. Старшините и войниците – защото не ги пуснали веднага да се върнат по казармите, ами заради мен им тръснали допълнителни гонки.

По повод ученията, тоест постановките и театрото – един показателен пример за това как се провеждаха, разказаха ми го предишните набори. Преди учението значи всичко си вървяло добре, данните били предварително изчислени, та да не се пънат офицерите да събират, да изваждат, да умножават, да разделят, да се дънят и да правят Чепета. Познати били и координатите на целите – едни храсти на отсрещния баир. (Целите иначе трябва да бъдат непознати, да бъдат указани по време на самото учение, та да се види дали офицерЯта може да измерва разстоянията до тях, да определя мерник-равник-ъгломерите и да се оправя в действителна бойна обстановка, ама това никой не го прави – нали всичко трябва да върви гладко заедно с повишенията и заплатите.)

Не щеш ли обаче – през нощта минал овчар и отсякъл храстите. Пулят се на сутринта офицерите – няма им целите. Трябва да стрелят по нещо непознато и да играят като при истински бойни условия – ужас. Ще лъсне цялата им неподготвеност, некадърност и безхаберие. Защото те дори и двойки не заслужаваха, само единици (да лъжеш на учение, че си поразил целта, след като не си, и след като не можеш въобще да стреляш, дали не е нещо повече от измама, а? Всъщност каква ти там оценка, какви ти двойки и единици, при действителни бойни условия дори от трибунал няма нужда, за такива измами се разстрелва на място).

И подкарват значи офицерите личния състав към баира отсреща да сади и забучва храсти, та после уж са изчислили къде се намират целите и са ги улучили с първите изстрели – браво, шестици, повишения, заплати.

Не, в българската казарма няма как да бъдеш честен офицер – ще те намразят, ще те съсипят, ще те смажат, ще те унищожат.

Не можеше да бъдеш и честен човек. Първото нещо, което новобранецът научава в казармата, е, че тук се краде. И ако ти откраднат нещо, не трябва да се оплакваш, а да откраднеш и ти.

Второто нещо, което научава новобранецът, е, че в родната казарма трябва да си тъп. Ако не си– длъжен си да затъпееш. Да се правиш на камила и да гледаш тъпо. Иначе ще те съсипят и ще те смажат. Защото се правиш на умник.

Третото нещо – че нямаш право на достойнство. Всички минали през казармените извращения и унижения, тоест всички изкарали срочна военна служба, ги знаят, отделно че след години всичко това се обръща на майтап

Четвърто – научаваш, че в казармата не можеш да бъдеш нито личност, нито мъж. Личността взема решения и мъжествено поема отговорност за тях. В казармата нямаш право да вземаш решения, други ги вземат вместо теб. Ти изпълняваш и се подчиняваш.

И накрая – най-голямото изкуство, най-големият майсторлък, на който те учи казармата. Освен да шиеш копчета и да си оправяш леглото –единственото, което ти остава като познание след две години пропиляна младост. Изкуството да се скатаваш. Да не се хабиш за глупости. Да бъдеш мързелив, без никой да го разбере.

Хитрост, мързел, крадливост, лицемерие, глупост, злоба – всички особености на роба, описани още от Аристотел – на това учи срочната българска казарма.

Служил съм в Грудово, Плевен, Мичурин и Ямбол, после са ме викали сума ти пъти запас (нищо чудно да ме водят и майор някъде). Служил съм на всички тогавашни оръдия – все остатъци от Втората световна – 152 мм гаубица, 120 мм гаубица оръдие, 75 милиметрово оръдие и малко на новите вече 130 мм, а преди да се уволня ни показаха и САУ.

И заявявам уверено, без никакво съмнение, без никакво колебание: Българската артилерия беше неоспоримо, изцяло и напълно небоеспособна. Тя не би могла в никакъв случай да се противопостави на каквото и да било нападение от страна на Турция.

Всъщност Трета Българска армия нямаше за задача нито да се противопоставя на Турция, нито да води истински бойни действия. Нейното предназначение беше да служи за пушечно месо. Да задържи турците до 12, до 24 или до 48 часа в зависимост от това на какво разстояние се намира съответното поделение от границата. Да ги задържи с цената на стотици хиляди избити български младежи, разбира се. Докато не излетят съветските ракети. Патриотизъм и стратегия, рийшли.

Не съм чел биографията на Каракачанов. Няма нужда да я чета, за да знам. Той не е служил войник. Или ако е служил, бил е скатавка. Заемал е някоя от ония служби, предназначени за номенклатурните синчета.

А що не отнася до всичките тези военни умения с привързването на местността, с измерването на разстоянията до целите, изчисляването стъпката на ъгломера и определянето на мерник – равник – ъгломера, с които се занимаваше разузнавателно отделение на батареята, разузнавателно отделение на дивизиона, с всичките им далекомери, бусоли, измервателни уреди и лични състави, що се отнася до цялата тази тутканица, която по устав отнемаше до половин час, а всъщност се проточваше до половин ден, в най-добрия случай, сега всичко това би отнело 30 секунди на един eдинствен оправен очилатко, който умее да борави с джипиес и компютър.

Ама как да се договеди военният ни министър, че съвременната война е война на високите технологии, а не на зорлемски привикани млади телеса, които всеотдайно да тичат по баирите и да си дерат гърлата с юнашко-патриотичното „ура”, „по пет на нож”, „изправи се гора от стомана, насочете се бойни дула” и подобни.

Категории Коментарно, Мнения, ТопЕтикети , ,

40 коментара към “Изправи се гора от стомана… да скриеш военните безхаберия”

  1. По голяма тъпотия от това отдавна не бях чел! Уважаеми г-н Беров от написанато от Вас разбирам че сте служили в артилерийски полк. По стечение на обстоятелствата аз също съм служил в такъв, но не бях фазан а мл.сержант-командир на разузнавателно изчислително отделение. По мое време“ привързването“ към местността беше по норматив 15 мин. но почти винаги успявахме да се вместим във времето. Що се отнася до „оправния очилатко“
    с GPS и компютър при една съвременна война радиоелектронното заглушаване е приоритет и въпросните у-ва не вършат никаква работа освен да удари „врага“ по главата с тях.
    Що се отнася до това че не сте използвали данните от разузнаването на батареята това е възможно само при право мерене -когато от огневата позиция виждате „врагът“. При нас това беше невъзможно тъй -като служих в ракетен дивизион“БМ-21ГРАД (усъвършенствана катюша) която на учение стреляше на 8-9 км.
    Мисля че тогава армията беше доста по боеспособна отколкото сега.

    1. И аз бях същия – мл. сержант – командир на разузнавателно изчислително отделение. Школа в Асеновград и после дивизиона в Трите чучура Стара Загора. При учение често от бързане се даваха координатите на НП-то (наблюд. пункт) вместо на целите и ставаха весели истории. Често се палеше гората и после ставахме пожарникари…. Градовете биеха май на 21 км и покриваха 40 хектара площ. Втората година половината от личния състав бачкаха по заводите и селското стопанство и обогатяваха командира.

    2. Баш такава си беше казармата.
      Мога да добавя още подробности за извращения, за унижения и мерзост, но.. на кой му пука.
      Демагозите душа дават, ама чуждата.
      Една армия първо трябва да има дух и всичко останало се получава, като следствие.
      Какъв дух ще имат насила събрани наборници в една разкъсвана от корупция и грабежи почти съветска република?! Кой нормален човек би си заложил живота за да една шайка да го разсипва?!

  2. Браво Иво Беров! Всичко беше точно така. Така наречената ни „народна армия“ беше боеспосбна само в часовете по политическа подготовка. На терен беше тотална трагедия…

    1. Ей, ти колко пъти си сънувал, че си военен? Май си хранел прасетата в някое помощно стопанство.

  3. Само като прочетох,че генерал Карамфилов е бил командващ трета армия,ми стана ясно,че поредния въшкар,независимо,че бил и „фазан“ се прави на умен лъжец.Пашата ни е бил началник на училището и след това командващ ПЪРВА армия със седалище СОФИЯ фазано!

  4. ако замените думата „казарма“ с думата „общество“ и ще получите още по-пълна картина на реалността в нашата фабрика за нещастие.

    1. Ако ти си бил гола вода, това в никакъв случай не значи че всички са като теб!!!
      Не съди за другите наблюдавайки себе си!!!
      Бях разчетен командир на СПГ-9 малко по на запад от теб. Всичко бе на ниво. Фаготаджиите също бяха много добре подготвени. Взводен ни беше „фазан“ който бе много начетен и добре обучен човек.

  5. Аз съм служил в ШЗО през 91 и след това бях разпределен в танковия полк, в Хасково, като командир на противотанков взвод, придаден към пехотната рота. Можех да стрелям със ЗИС и 100мм противотанково оръдие на право мерене и от ЗОП, СПГ, ПТУРС „Фагот“, ПТУРС „Малютка“, ПТУРС „Конкурс“, отделно бяхме обучени за провеждане на артилерийско разузнаване и работа в наблюдателен пункт. В класното, в ШЗО-то имаше макет на полигон с лампички и стрелбата от ЗОП се правеше на макета с всичките изчисления, за които говорите.
    Офицерът, който водеше артилерийската подготовка задаваше данните и доколкото се сещам времето беше 3 или 4 минути за изчисления и още толкова за прихващане и поразяване на целта. Правехме упражнения за прилагане на тактиката огневи вал и др. за които вече не се сещам много добре, въпреки, че бяхме противотанкисти.
    Имахме предмет „Тактика“ изучаваше се ориентиране по всички възможни начини/слънце, звезди, природа/ и придвижване по карта – аз бях секретчик на взвода.
    От статията се вижда, че Вие сте бил добре подготвен офицер. Това не е ли заслуга на българската армия ?
    Днешна България не заслужава ли да има офицери като вас? За 11 месеца в ШЗО се обучаваше напълно боеспособен офицер, който се пращаше да обучава редниците в поделенията.
    В Хасково участвах на дивизионно учение и имах 100% поразени цели/3 разчета СПГ и 1 Фагот/, като уточнявам, че целите на СПГ и Фагот бяха подвижни, метални мишени, който се движеха по релси.
    Сещам се, че нормативът за привеждане на Фагот в положение за стрелба беше 12 или 14 секунди, моите воиници го правеха за 8 сек. не защото ги плашех с наказания, а защото се постарах да им обясня смисъла на казармата и основното, че е въпрос на чест да си добър войник и че всеки от тях може да бъде такъв.
    Скатавки и глупости винаги е имало и ще има, може би, но човек, който има чувство за дълг към родината, ще се отнесе отговорно и ще бъде добър воиник. По-голямата част от днешната младеж има такова чувство, вижте развитието на бойните искуства – бокс, карате ММА. Вижте колко страници има във Фейсбук на тема патриотизъм.
    Ако в армията спрат да влизат некачествени и случайни хора, тя ще си върне престижа и достойнството. Като офицери в царската армия са влизали само момчета от елита на обществото, а в БНА офицери ставаха и хора, които не можеха да правят нищо друго в живота, без каквито и да било качества. Доколкото се сещам се говореше, че във военно училище и куче да вържеш и то ще завърши и ще стане лейтенант. Пагона осигуряваше доста придобивки, които днешния офицер няма – добра заплата, почивни бази, малък стаж за добра пенсия, преференции за акупуване на жилище и др. за които не се сещам вече.
    България има нужда от наборна армия, а българските младежи имат нужда от Вашето и моето самочувствие, когато стане въпрос за защита на родината и военно дело. За офицерите и техните качества, обаче трябва да се погрижи държавата и военните училища.

    1. Добре си му отговорил…ама той тъпанарина не заслужава даже и отговор…ясно е, че казармата не го е научила на нищо смислено…аз съм служил в КП ПВО Трета армия – Сливен…а ела сега да ми обясниш, колко сме били тъпи и ей тъй на майтап хванахме първи отвлечения турски самолет…как сме давали бойни дежурства..и т. н. Изправи се гора от стомана ..насочете се бойни дула…ако не си го пял, не го споменавай…мястото ти не е при нас!!!

  6. бил съм психиатър в тогава Военно-морска болница -Варна.Срещнах се с невероятни истории от този тип.Така беше-кражби и скатавки,и прехвърляне на отговорност.И после питаха-„Защо войничетата правят опити за самоубийство?“Смятаха ги за симуланти.Но както казваше военният лекар,когато невероятният добър вояйник Швейк лежи в полковата болница:“Noch einen Simulant ist gestorben!“Демек-още един симулант умря!

  7. Като се има предвид поговорката: В казармата всички влизат различно умни, а излизат еднакво тъпи, става съвсем ясно всичко. Българската казарма от 1960 д0 разпускането на редовната армия си беше пълна бутафория и загуба на време и пилеене на пари!

  8. Аз пък бях мерач на 120 мм МХ Болярово (Ама тоя тъпунгер няма да го зне къде е ) и имам само отлични стрелби през 73 -74 г Естествено през първата година само носех мините . Знаеш ли Беров какво е да си Първия мерач на дивизията ? Впрочем за втората година , като стар войник имам актив от едно разжалване , един бит фазан и един гонен по плаца “ синигер “ 🙂 лейтенант току що излязъл от люпилнята 🙂 А фазана впрочем беше точно такова мрънкало , а и армията взе да кляка именно тогава след 80 -85 като се напълни дрисльовци дето ги беше срам да се съблекат пред аскера .

    1. Нямам идея какво е да си Първия мерач на дивизията,при положения,че работата на мерача е да въведе два параметъра,които му се дават от изчислителя или командира на разчета.А за какво някой ще се съблича пред аскера нямам идея.

  9. Всичко това което господина го коментира е злословене и унижение на българската армия .Само преди два три дни чествахме деня на българската войска и подвига на нашите деди при Сливница Одрин и къде ли не .Дне се забравя и да се помни че нито едно българско бойно знаме не е пленявано по време на участието ни във война .

    1. Едва ли нашите деди щяха да се гордеят с нас ако лъжехме и само за да викаме УРА и да подържахме фалша.

  10. Аз също съм служил в трета армия в МСП на гРУДОВО Мичурин и Звездец .генерал Карамфилов по мое време бе известно на 7МСД яМБОЛ.

  11. А в пехотния полк Звездец,
    през 1972 година, „спеца“ ни обясняваше,
    че при нападение на турците,
    трябва да издържим поне 2 часа,
    докато дойдат „братушките“..
    Точно като пушечно месо – с танкове Т34,
    които грахваха при учение на всеки километър,
    и други останали от войната руски бракми…

    Иначе, тогава имаше вид военна служба КЕЧ,
    където бачкаха все неблагонадеждни младежи..
    На слъжбата и викаха –
    краде, е§е и чезне – КЕЧ !
    Това беше положението, Минке….
    Чункис, мигър сега какво е ??

  12. Нещата са точни и даже смекчени! Също служих фазан, също с връзки, но в онези времена 3 район на НШЗО бе пълна клоака! Не говоря за храната- ще кажете глезен съм бил, не говоря за физическата подготовка – само бягане от 3 до 5 км на ден, ако нямаш наказание, в неделя марш на скок – 16 до 30 км!!! Постъпих на 26.09.1972 и в отпуска ни пуснаха на 28.12.1972 г. За тези три месеца отслабнах 13 кг! В този период ни изкъпаха само веднъж!!! На 5.ноември, защото на 6 се заклехме и не вървеше да козируваме с бели ръкавици, с черни като на негри ръце! В интерес на истината ни преоблякоха до нова година 3 пъти с бельо!! Майната му и на това, майната му на цялостното обучение! За цялата година в школата стреляхме 2 пъти с автомат по 6 патрона, една учебна стрелба с танка 3 снаряда, и една бойна стрелба с танка също три снаряда!! Бяхме безнадеждно неподготвени, макар 90% от взвода да завършихме с успех над 5.00! Извращенията бяха нормално явление от старите школници, а понякога и от младшите офицери. Това са двете най-загубени години в живота ми и не виждам никакъв смисъл да се изпълняват прищевките на този министър – доносник! Безумие и пълно затъпяване! Спасението бе в четенето на книжки – поне там се „запознах“ с Георги Марков, поради факта, че в библиотеката на школата изчетахме “ Жените на Варшава“, “ Портретът….“ и т.н. Разбира се откраднахме каквото можахме и като студенти вече разбрахме на какво сме попаднали… Та така с казармата

  13. НЕ ЗНАЯ КЪДЕ И КОГА СТЕ СЛУЖИЛИ, НО ПРЕЗ СРЕДАТА НА 70-ТЕ ТАНКОВАТА БРИГАДА В КОЯТО БЯХ, МОЖЕШЕ ДА Я СПРЕ САМО БОСФОРА, ИНАЧЕ ОДРИН ОСТАВАШЕ ДАЛЕЧ ЗАД НАС! И ТОВА НЕБЕШЕ ТАШАК!

    1. Фантазьор. Здраво са те зареждали ЗКПЧтата и ти си попивал пропагандната помия. Две години на границата ми беше ясно какво имат оттатък и какво имаме ние — бяхме пълен ташак. Цялата ни, така наречена „армия“.

    2. Пич, това вече не са мъже а путки…няма ред, няма дисциплина, няма критерии…няма и държава…срамммм!!! Голям срам…

      1. Данко Хаирсъзина сам не се усещате, че си противоречите. Нали държавните мъже (тези заради които казавате, че нямало държава) са сегашните 40 годишни и нагоре. Т.е. минали през казарма. И пак няма държава. Както виждате не е до казарма.

    3. Не зная вие къде сте живели, но през средата на 70-години това което казвате е могло да се случи ако турската територия е била безлюдна примерно. Само, че тя не е била и турската войска е имала това което сме имали ние, само, че умножено по 4, 5, 6 до 20.

  14. Няма по голяма тъпотия от болшевишки организираната държава. А най-тъпото нещо в нея беше казармата. Толкова тъпотия събрана на едно място беше непоносима дори за интелектуално непретенциозните младежи, а камо ли за нормални хора! Спомням си например, че мой приятел, ефрейтор беше лишен от отпуска, защото призова инженер химика – старши лейтенант, да разсъждава логично(оня твърдеше, че някакво БОВ съдържало 137% хлор). Приятеля ми опонираше, че ако бойното отровно вещество е съставено само от хлор, то съдържанието би било 100%! Простата истина беше, че някакъв шегаджия беше изтрил на диаграмата на таблото запетайката между цифрите 3 и 7 , та се четеше 137%, вместо 13,7%. Иначе, поделението беше първенец по химическа подготовка. Да, при „тревога“ успявахме да напуснем спалното до 5-тата мин. , но после не успявахме да изкараме от гаража бракмите ЗИЛ -130 до сутринта.

  15. Сигурен съм,че написаното е истина. Аз бях радиотелеграфист.Всички нормативи се покриваха и преизпълняваха с шмекерии,да не кажа направо измами,Например трябваше от едни таблици да изветем честотите на кореспондента,от други таблици кодовете и да изчислим азимута на антените .Станциите се развръщахаха на предврително известни места,честотите бяха постоянни,кодове не се ползвака,след ЩРК ? т.е как ме чуваш,после се даваше ЩСТ ,т,е мини на телефония и канала се закриваше с щифтовете на ЗАС а по диагонал,вместо да се извлича положението им от таблици.Понякога за парлама чупехме печата на чантата с таблиците,понякога и това не правехме.Ако се беше наложило да установим връзка при неизвестни предварително условия,не се знае дали и за колко време ще успеем.Веднъж от чист мързел разбира се,вдигнах по лесната антена и се мотивирах с разпоредба на Наставлението за радиовръзка,че се работи на минималната възможна мощност и пр..бах една градска,та това ми беше първия и последен опит да се опитвам да се правя на войник и участвах в театрото,с изключение на случая в който отказах да боядисам кола за заземяване по заповед на малоумен сержант,началник на станция,щото работехме с 380в трифазен ток,и това можеше да пр..бе уволнението.Един лейтенант се опита да води някаква прилична подготовка,но няколко пъти му се навикаха за това,че не е пуснал войниците от занятие за чистене на шума и други по-важни неща,та и неговия мерак го уталожиха.Иначе на книга бяхме отличници.А и до преди десетина година аватара ми в запаса/резерва е харчил бюджетни средства,щото на няколко пъти получавах призовка да ходя в общината и двама старши офицери да ми връчат постоянна повиквателна заповед в кое училище да се явя при мобилизация.За простотиите,имашпе ги като навсякъде.И ни набиваха в главите,че струваме на държавата 28 лева на ден,при стартова заплата на вишист 220 лева месечно и цена на нощувка със закуска ,обяд и вечеря в тризвезден хотел в Боровец през сезона 20 лева

  16. Здравейте , не се сърдете на ст. школника БЕРОВ ! Той си има своите виждания . И аз през 1969 г отидох да служа в 7- ма дивизия -Ямбол където командир беше генерал майорКарамфилов . Много истини казва това момче и много са горчиви ! Наистина всичката артилерия беше от втората световна ,танковете бяха Т-34 / 85мм .Значи първо Ямбол , Елхово , Г. Оряховица , Ботевград , Враца , Павликени ! много от Вас викат “ Браво така беше “ други плюят по БЕРОВ . Ще Ви кажа че всички сте еднакво прави и еднакво не-точни .Бил съм на офицерска полева подготовка за артилеристи – всичките командири на батареи ,дивизиони ,нач. щаб и нач. артилерия . Готвеха се усърдно – стреляха с ДУМ коршуми от пушка маузер от станок ,защото снарядите казваха че са минимум 80 лв. единия . Дум -коршумът попадайки в целта се взривяваше и по синкавия дим си отчитаха попаденията и правеха поправки . На учения винаги бяха много добри . Това момче разказва други неща при други обстоятелства и ТРЯБВА да му се ВЯРВА . Аз няма да хваля армията по време на комунизма и имам МНОГО причини и доказателства че едвам скърпвахме оценка СРЕДЕН ТРИ тоест удовлетворил . Тъжно ми е като си спомня танкистите с голям зор на Т- 34 връзваха добър 3.5 -имаше мерачи и от три снаряда с вкладна цев вкарваха два !Общо взето бяхме за оплакване . Един каза че сме били за пушечно месо – няма да го потвърдя но няма и да го отрека ! Накрая ще ви кажа че всичко е минало бешело и дай боже да не ни гази мечка ! Цивилните гарги в парламента , всичките политически партии без изключение начело с БКП , полковниците и ГЕНЕРАЛИТЕТА ебаха майката и на без това СЛАБИЧКО ОБУЧЕНА БНА ! Имали сме 2 300 танка и какво от това като срещу всеки наш танк имаше по ПЕТ противотанкови средства на ТУРЦИТЕ – това е при разчет на силите и средствата преди боя и т. н. и т. н. Повярвайте мога да напиша нещо като РОМАН с дебелина поне пет сантиметра . Положителните неща , за съжаление са твърде ,твърде малко ! Добре че ТУРЦИТЕ не бяха по – подготвени от нас , и не се стигна до война , но тогава се разбирахме двете държави добре . Днес нещата са съвсем други – ще ни спретнат локален конфликт и ще ликвидират държавата ни ! РУСИЯ реално не се интересува от НАС казвали са ми го техни хора от високо ниво с репликата : Вие сте членове на НАТО – оправяйте се сами ! Помощ от нас не очаквайте „

  17. Същата дивотия – мога и аз да кажа. Още в първите две седмици тия дето можеха да строят, шпакловат, редят плочки станаха герои на офицерите и най-вече на комбата, който подготвяше сериозна вила, за след пенсиониране. От една година в това поделения, някои имаха максимум 4 месеца реално прекарани вътре.
    После се оформиха още подобни групичи, макар и не толкова богопомазани. Старшините си имаха „малки“ бизнеси извън работно време. Единият осигуряваше по-здравички момчета на погребална къща след 17 ч. за копане на гробове, другият подобна групичка за сечене на дърва. После, градски, ГСП-та, някоя дума пред ротния за домашна отпуска. Сладка симбиоза.

    Офицерите се ядяха като кучета, всеки по-горен чин правеше по-низшите на задник (макар да тайно, но често се чуваше, че нали по-визшите можеха да си позволят да врещят колкото им глас държи или просто личеше, когато някой излети побеснял стаята), съответно докато стигне до най-безправният войник. Стигаше се до пародии, които ние всички минали през казармата знаем – по-низши офицери да козируват на телефона на по-визши, обладани от видиотяващият страх. Като се има впредвид, че съм бил свидетел на офицер който ходи на лечение на нерви, смятай какво беше на войника, с когото си равеха каквито се сетят гаргари. Бръснене пред строя на сухо, пет обиколки на плаца ако обувките са мръсни или яката. Това с обувките и яката беше върха на дивотията, като се има впредвид, че в края на април някой от нас направиха 6 месеца без баня … и яката само като я прекараш през врата се зацапваше.

    Ученията, пародия на пародийте. Почваха с тайно отваряне на гаражите за НЗ (неприкосновен запас) и сваляне на части от здрави камиони за да се подготвят наличните. Джоганя -тази гордост на СеСеСеРе-йската техника (натрий в клапаните, самонапомпващи гуми и др.), беше може би най-скапаният камион някога произвеждан. Може и до сега да държи първо място. Даже и чешките Праги от преди 40-50 (тогава) години бяха по-добри. Само една трета минаваха разстоянията първият ден. Една трета пристигаха с някакви закъснения и за последната една трета обикновено предварително викаха запасняци монтьори и ги развозваха с джипките да правят ремонт на място.

    Всеки път след подобни пародии, комбата и ЗаКаПиЧе-то се редяха да квичат като бесни кучки без грам смисъл на това което квичаха и нареждаха. Аз за една година участвах два пъти и вече знаех целият сценарии, не знам те … какви психологически липси запълваха, че правеха всеки път нещата да се случват отново и отново.
    Месец след учението – ще идва техническа проверка от нам кой ЩАБ. Хайде сега половината камиони отиват на сервиз, частите се свалят и връщат в гаражите на НЗ-то. Монтиране наново, парафиране …

    Това беше една машина за видиотяване чрез водовъртеж от постоянни абсурдни дивотии без мисъл за реалната подготовка и патриотизъм. Е, изключвам кашиците, те сиромашките колко са си побягали и атакували върхове … Както е лафа дето си го знаем, всички влизаха различно умни, а излизаха еднакво тъпи.

    Същото, че и много по-добро би могло да се постигне ако се викат младежите примерно 4 поредни години по 2 месеца или 3 год по 3 месеца. Но под викане разбирам от 8 до 17. В карайна сметка отдавна е доказано, че човек може адекватно да възприема и реагира до към 8 часа. За какво да са им след това. Е изключвам разни учения . Но след 17 ч. далеч от лапите на шапкарите.

  18. Служих в Гр. войски в Любимец. Още като новобранец завоювах 1 клас(3 и 2 в поделението, 1-ви в Пловдив на нац. сбор) без мошеничества, със реална смяна на 4 честоти. Втората година кати младши сержант и впоследствие сержант обучих и с моя помощ 4 новобранци завоюваха 1 клас радиотелеграфист. Без мошеничества.
    За двете години имаше няколко опита за гонка на младите, и то от „стари“, които като „млади“ бяха скатавки. Но опитите им бяха пресечени. Вкл. от мен!
    Всичко зависи от климата, който от своя страна зависи от интелекта на Командира на поделението, ротните командири и на всички останали! Но имаше ПАТРИОТИЗЪМ!

  19. Кой каквото иска да говори , имаше армия имаше и държава . Армията не беше пансион за девици , макар и много девици да битуваха в нея . Нямаше как ,службата беше задължителна и нямаше възможност да се пресее боклука . Противно на мненията на много от пишещите тук, армията обучаваше и възпитаваше . Винаги е имало непосредственост и сред офицерите и сред сержантите и сред войниците . Във военните училища попадаха и съвсем неподходящи хора за тази професия , това обикновено бяха синовете на некадърните партийни велможи . Затова народът си имаше и приказка :“ Бъди умен , за да са ти умни децата “ ! Но заради бълхата да изгорим юргана ? Имаше превъзходно обучени офицери имаше такива и в сержантският състав , голямата , огромната част от личният състав също беше адекватно подготвена и патриотично настроена. И ако турците можеха да ни бият , о те непременно щяха да го направят . Защо мислите , че първото нещо което направиха в тази държава след „демократичните промени“ беше ликвидирането на армията ни и унищожаването на ракетния ни потенциал . РАКЕТНИЯ ПОТЕНЦИАЛ ! ! ! Защото това беше изричното искане на Анкара , изключително притеснена от военните ни възможности , проведено с жестокият натиск на САЩ и изпълнено от евреина Соломон Паси . А сега бутафорна армия и бутафорна държава ! ЧЕСТИТО !

    1. За дивотията на армията като възпитание, това няма да коментирам. Ако имаш деца като им дойде времето си организирай мини военно поделение и си ги възпитавай.

      И ако турците можеха да ни бият , о те непременно щяха да го направят .

      – Ако тогава наличието на армия е възпирало турците, о защо сега не го правят сега след като вече нямаме.

      Защо мислите , че първото нещо което направиха в тази държава след „демократичните промени“ беше ликвидирането на армията ни и унищожаването на ракетния ни потенциал . РАКЕТНИЯ ПОТЕНЦИАЛ ! ! !

      – Дай малко поред, първо никога не е имало „демократичните промени“ , това беше един дворцов преврат с които една една върхушка взе надмощие над друга. И тъй като имаха нужда и те от пари взеха нови дългове. Срещу новите, запада дългове запада успя да им извие ръцете поне да ни дадат малко свобода на словото и да пътуваме и имаме възможност да работим и по-далеч от рая. Това, че го нарекоха демокрация и сложиха един техен палалячо Костов да свърши черната работа и да даде всичко държавно в личните им сметки, не го прави демокрация. Но работата беше свършена отлично и сега демокрация е мръсна дума. Всеки комунист има три портета на които се кланя всяка вечер, единият е на Карл Маркс (Мордохай Леви мисля беше еврейското му име), другара Димитров (Гошо тарабата) и другара Костов. Това за демократичните промени.

      – За ликвидирането на армията ни. Затова питай другарите „демократи“ вчерашни мастити куманисте. Мога и аз да отговоря – защото те знаеха две неща, че армията е сила, не веднъж те са подривали армията и са намирали симапатизанти за золуми срещу правителствата преди 9-ти и второ, че идва време в което те ще продължат да правят огромните си золуми, а за съжаление ще има тук таме журналиситческо покритие, т.е. много по явни ще са им золумите. Това по причина спазарената частична свобода на словото за която споменах по-горе.
      Двете заедно – страхът, че на някой генерал ще му писне от техните золуми и ще дойде да ги омете с армията (както те неведнъж са пробвали и както се е случвало по света). Затова нямаме армия. Единствената им друга заплаха – прокуратурата, отдавна е подредена с техни хора за още поне 50 год напред. Така , че тяхното е подредено и циментирано даже.

      – За РАКЕТНИЯ ПОТЕНЦИАЛ ! ! ! Не помня вече кое споразумение беше между СеСеСеРе и САЩ за съкращаване на определени ракети с определен потенциал. Руснаците за онова време 89-та вече не можеха да потдържат вече източният блок, защото и те бяха затънали в дългове и затова направиха хитрината на 20 век. При съкращението от тяхна страна всъщност съкратиха каквото можаха в източният блок, въпреки, че беше заплатено с наши пари. Каквото хартиса си го прибраха в Русията, пак въпреки, че беше заплащано с наши пари. Така хем изпълниха задължениета си за съкращаване, хем техният личен РАКЕТЕН ПОТЕНЦИАЛ остана непокътнат. Всичко беше за наша сметка.

      Извинявай ако съм те извадил от сладкият сън.

  20. Имам спомен , че той участваше в предаването по СКАТ със Стефан Солаков и там си мисля, че той каза , че не е бил в казарма. И аз не съм бил в казармата, щото след 2008-ма вече нямаше, не съм му чел и статията, но прочетох коментарите и щом много хора се съмняват значи има защо.

    1. Объркал съм се.В предаването казва, че познава лично темата по ТЕЛК . Оттам може да съм се подвел. Предаване излъчено на 12.03.2016г. със Аве, Бойко!Стабилна България те поздравява!
      „, 32-рата минута. На 40:30 минута говори за казармата си. Пълни простотии.

  21. ИВО БЕРОВ, това когато то писа, на колко салати беше? Ти си авсолютен психар и идиот! Жалко, че си заел мястото за някой достоен „фазан“, а не лайно като теб. Да беше написал поне една истина. Изглежда си пълен с Европейски ценности.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *