След десетилетие на бавен растеж, увеличаване на безработицата и намаляваща конкурентоспособност Франция избра президент в неделя, който казва, че има план да извади страната от нейното икономическо неразположение. Това пише Reuters в свой анализ след изборите във Франция.
Бившият инвестиционен банкер Емануел Макрон, който напусна на два пъти правителство на Франсоа Оланд неудовлетворен от бавния темп на реформите, обещава да преосмисли пазара на труда, да опрости данъчните и пенсионните системи.
Но 39-годишният бивш министър на икономиката е изправен пред трудни препятствия.
Той ще се опита да прокара програмата си за реформи в момент, когато Франция е по-раздвоена от всякога как да реагира на разрушителните сили на глобализацията. Предизборната кампания показа, че почти половината от страната би предпочела подход към икономиката, в който ролята на френската държава се разширява, а не се свива, както предлага Макрон.
За да има шанс да изпълни плановете си, той ще трябва да осигури парламентарна подкрепа. Това ще зависи от начина, по който неговата новсъздадена партия En Marche! (Напред!) се представи на парламентарните избори следващия месец. А дори и да получи мнозинството, от което се нуждае, вероятно е много от неговите реформи да отнемат месеци или дори години, за да постигнат резултати.
Закъсненията биха могли да изложат Макрон и неговото правителство пред същите политически реакции, които в крайна сметка изтласкаха германския канцлер Герхард Шрьодер, канцлерът, отговорен за реформата „Дневен ред 2010“ преди десет години.
„Макрон обещава постепенен подход, чийто успех ще зависи от преговорите със синдикатите“, каза Жил Мок, главен европейски икономист в Bank of America Merrill Lynch.
„Разбирам стратегията, но тя не е тази, която ще доведе до незабавни резултати“, добавя Мок.
Икономическата програма на Макрон, съставена от Жан-Пизани Фери, бившия ръководител на брюкселския мозъчен тръст Брюгел, избягва подхода „шок и ужас“ на победения си дясноцентристки съперник Франсоа Фийон, който включваше радикално свиване на работни места в публичния сектор и удължаване на законно установената работна седмица.
Вместо това той прави по-ненатрапчив курс, за който съветниците му казват, че е по-подходящ за справяне с основните причини за икономическите проблеми на Франция. Много независими икономисти са съгласни с това.
Макрон няма да отстрани спорната 35-часова работна седмица, както обеща Фийон. Вместо това той възнамерява да се измъкне, като позволи на фирмите да договарят вътрешни сделки със служителите си за работно време и за заплащането. Той даде сигнал, че може да ускори трудовите си реформи чрез парламента чрез правото си да издава укази.
По отношение на пенсиите Макрон няма намерение да увеличи официалната възраст за пенсиониране на 62 години. Вместо това той иска да обедини объркващата мрежа от пенсионни планове на Франция с течение на времето, като я превърне в система с точки в шведски стил, при която изплащанията са обвързани с вноските по време на осигурителния стаж.
Подходът на Макрон за свиване на държавните разходи също е пестелив. Той иска да спести 60 милиарда евро в продължение на пет години, в сравнение със 100 милиарда в плана на Фийон. Намаляването на корпоративния данък до 25% от 33% ще бъде постепенно.
Силви Гулард, член на Европейския парламент, която консултира Макрон по време на кампанията, сравнява подхода като на някой, който прави половин час спорт всеки ден.
„Може да не изглежда много, но ако сте дисциплинирани в това, ако го направите правилно, то се отплаща. И е по-добре за вас, отколкото да участвате в маратон“, каза тя.
Постепенният подход на Макрон би могъл да намали риска, че политически опасните улични протести – бичът на много френски президент – ще накърнят дневния му ред.
Но той също го прави уязвим към критиките на консерваторите, които вярват, че френската икономика се нуждае от много по-смела реформа, след като мнозина считат това за загубено десетилетие.
Оланд прекара първите си две години на служба, угаждайки на старомодните социалисти в партията със символични стъпки като данъка върху богатството. Закъсня да премине към пробизнес реформа, надзиравана от Макрон и бившия премиер Манюел Валс.
Предшественикът на Оланд, Никола Саркози, успя да повиши възрастта за пенсиониране, но не направи нищо друго, преди да бъде погълнат от световната финансова криза и сътресенията в еврозоната. Преди това уличните протести в средата на 90-те принудиха Жак Ширак да се откаже от плановете си за реформи.
Залозите за Макрон са много по-високи. Ако той не успее с дневен ред, в който настоява французите да приемат глобализацията и Европейския съюз, след пет години би могъл да се изправи пред проблема да няма полезен ход да отблъсне Националния фронт на Льо Пен.
Проучване на фондация „Бертелсман“ миналата седмица показа как е разделен френският електорат. Около 20% от френските гласоподаватели се идентифицират с крайно десни или леви, в сравнение със 7% в Европейския съюз като цяло. Само 36% се смятат за „центристки“, срещу 62% в ЕС.
Без бързи резултати за икономиката Макрон ще се затрудни да изпълни и друго от големите си обещания – да убеди Германия на „голяма сделка“ за Европа, която включва по-близка интеграция в еврозоната.
В негова полза обаче работят две неща.
Френската икономика вече се подобрява, като потребителското доверие е на най-високото си ниво от десетилетие, а бизнес доверието е близо до шестгодишен връх.
Въпреки че нивото на безработица във Франция остава високо – близо 10%, икономиката работи при най-бързите темпове за почти десетилетие.
„Франция вече е на прав път“, каза Холгер Шмиъдин от банката „Беренберг“, като отбеляза, че стъпките, предприети през последните две години, го превръщат в върха на класацията на структурните реформи на ОИСР.
