В качеството си на кредитор – Банката за развитие към Съвета на Европа ще проверява жилищни блокове, които се санират в момента. Служебният строителен министър е категоричен, че две години – от февруари 2015 г. до края на януари 2017 г., върху изпълнението на дейностите по програмата не е бил упражняван нужния контрол.
“На базата на утвърдената практика за работа с публични средства от Европейските фондове е доказано, че единственият възможен ефективен механизъм за контрол на обществен ресурс се осъществява чрез иницииране, създаване и финансиране на изпълнително звено – управляващ орган. Такова звено не е било създадено при стартирането на Програмата през 2015 г.”, пише още Попниколов до Павлова, чието задължение е било въвеждането на контрола.
Служебният министър уточнява още, че разписването на Програмата е допуснало общините да са възложители, а в същото време да изпълняват и контролират собствената си дейност. “Общината наблюдава и извършва текущ контрол по изпълнението на строително-монтажни работи, които договаря в качеството си на възложител”, обяснява бившият вече служебен министър на МРРБ.
Той напомня, че при половината от проверените в началото на февруари сгради в 26 от областните центрове, които са били в процес на саниране, са открити нарушения. “Няма гаранции за защита на публичния интерес”, това се посочва в друг от писмен отговор на Попниколов до депутат от “БСП за България”, който се интересува – колко средства са похарчени от нейното стартиране.
Към 20 април 2017 г. изплатените средства от Българската банка за развитие към външни изпълнители на програмата за саниране на панелните блокове са в размер на почти 600 млн. лв. ББР е сключила общо 2022 договора за целево финансиране за одобрени по Програмата сгради. Става въпрос за саниране на над 11,3 млн. кв.м. разгъната застроена площ.
Спас Попниколов разкрива още, че МРРБ в периода февруари-октомври 2015 г. договарянето на обновяването на сградите е ставало на свободни (безлимитни) цени. През октомври 2015 г. е въведен лимит от 348 лв. на референтните стойности за отделните дейности по обновяване на сградите.
През януари 2016 г. този лимит пада на 192 лв., а през октомври санирането поевтинява още – до 172 лв. за сгради над 8 етажа и 154 лв. за сгради до 8 етажа.
Към днешна дата не може да се определи средната стойност на единица санирана площ, констатира служебният министър. Попниколов изчислява още, че ако при установените в хода на проверките на 28 сгради неправомерно направени разходи възлизат на 291 237 лв., то при завършени към края на февруари 228 сгради, щетите за бюджета са в размер на близо 3 млн. лв.
Ексминистърът е категоричен, че МРРБ е допуснало да се разходват пари за енергийна ефективност, които не могат да бъдат пряко свързани с постигане на енергоспестяващ ефект. БГНЕС припомня, че след като бе министър на регионалното развитие в първите две правителства на Бойко Борисов, в третият кабинет Лиляна Павлова изненадващо пое нова позиция – подготовката и провеждането на Председателството на Съвета на ЕС от България, което стартира на 1 януари 2018 г. и ще продължи шест месеца.
Спас Попниколов и Лиляна Павлова. Снимка: БГНЕС