Кой е новият министър на икономиката Емил Караниколов? Въпросът комай съдържа и голяма част от отговора си. Караниколов е изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол от май 2010 г. Тогава първото правителство на Бойко Борисов реши да слее две структури – приватизация и контрол на приватизацията в една администрация. А това му позволи естествено да кадрува. Така начело на този важен за икономиката ресор се появи бъдещият министър.
В управлението на Емил Караниколов АП постигна, без съмнение, значими сделки. Достатъчно е да се отбележи продажбата на „Булгартабак холдинг“ – процедура, събаряла през годините не само министри, ами и цели парламентарни мнозинства.
Забележителното в затворените от Караниколов ключови приватизационни сделки е едно – в тях винаги крайният победител беше някак ясен предварително и зад него се появяваха интересите на ДПС депутата Делян Пеевски.
Началото
Годината е 2011. Още първата приватизационна сделка в първото правителство на Бойко Борисов е знакова. Продава се един от бившите соцгиганти „Промишлено строителство – холдинг“. Компанията не е с впечатляващи показатели. Но пък има значителен опит в строителството в чужбина, включително големи обекти в Германия. Агенцията за приватизация оценява ПСХ на 12 млн. лв. И воала – веднага се намира участник, който е готов да плати 12.010 млн. лв. и да придобие държавното дружество. Единствен кандидат и купувач е „Водстрой 98“. Да, вече цял свят знае, че това дружество е бивша скрита собственост на Делян Пеевски. Каза го мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев. А именно КТБ е финансирала придобиването на ПСХ в приватизационната сделка. През 2011 г. обаче Василев все още няма проблеми с Пеевски и КТБ кредитира всички проекти на ДПС депутата, осигурявайки му легални пари за сделката.
После историята е досадно ясна. Първо КТБ е фалирана и ПСХ рябва да търси начин да покрие с цесия задълженията си към банката. После пък се налага набиващата се на очи „Водстрой 98“, която при управлението на Борисов и Орешарски успява да спечели инфраструктурни проекти за над 1 млрд. лв., да бъде забутана. Дружеството е прехвърлено на новия фаворит в пътното строителство – „Хидрострой“ на Велико Желев.
Големият удар
Перлата в короната. Това е без съмнение приватизацията на „Булгартабак холдинг“. Процедура, която и до днес поставя повече въпроси, отколкото отговори. А сред тях и един на пръв поглед безумен въпрос – КОЙ, за Бога, купи най-голямата цигарена компания в България? Отговорът на този въпрос е най-строго пазената тайна в държавата. А Караниколов е сред малцината, които знаят отговора на въпроса. Защото като продавач е идиотско обяснение да не знаеш на кого си продал.
Че купувачът е специален си личи по цялата конструкция на сделката. Бърза, дори експресна. Подменени критерии, така че от играта да бъдат извадени стратегическите кандидати и да останат само портфейлните.
Разбира се – конкурс, до чийто край достига само един участник. Ресорен министър, който публично роптае срещу избрания метод на приватизация. Доволен министър-председател – Бойко Борисов, който и до днес си хвали сделката.
Подписан договор САМО ЕДИН ДЕН след обявяването на купувача и одобрен от Надзорния съвет на АП след още САМО ЕДИН ДЕН. Може би най-бързата приватизационна сделка в историята.
Така конструирана, сделката носи 100.1 млн. евро на държавата. Това е само със 100 000 евро над минималната цена. И е равно на цената, на която преди по-малко от месец „Булгартабак“ продаде само марките и дистрибуцията си. Продаде ги на BAT – компанията, която имаше интерес и по време на приватизационната процедура, но се отказа „поради стратегически интереси“.
И, да, Пеевски на хоризонта. Медийни публикации свързваха ДПС депутата като купувач на „Булгартабак“ още по време на приватизационния процес. И макар формално цигареният холдинг да беше продаден на австрийската BTInvest, притежавана по това време от фонд на руската банка ВТБ, за всеки беше ясно, че това е само временно явление.
А за Караниколов трябва да е било съвсем ясно, защото още по време на приватизацията ВТБ вече е имала сключена пут опция за продажба на дела си в „Булгартабак“ с регистрираните в Лихтенщайн фондации LIVERO ESTABLISHMENT, BELOM FOUNDATION и SEDONA FOUNDATION.
Кой се крие за тях е отговор и на въпроса кой си купи „Булгартабак“. Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев в няколко свои интервюта след падането на КТБ разчерта схемата на финансиране, в която е участвал и той, заедно със собствениците на „Винпром Пещера“. Според Василев краен собственик на фондацията Panim, която по план трябва да замести LIVERO ESTABLISHMENT в собствеността в BT Invest, е майката на Делян Пеевски Ирена Кръстева. Василев признава, че сам е трябвало да бъде в съдружие с Кръстева. Всички документи и регистрации на фондациите преминават през лихтенщайнската кантора Walch & Schurti.
За крайни собственици от по 8% в „Булгартабак“ са сочени също Ахмед Доган, Бойко Борисов и Александър Сталийски.
Кой обаче е реалният собственик си остава тайна. За кратко в акционерената структура на „Булгартабак“ официално се появи самият Делян Пеевски. Чрез своя фирма той купи, а впоследствие продаде на дубайската TGI Middle East малко над 5% от акциите на цигарения холдинг.
Веднъж задвижено, колелото на приватизацията няма спирачки. През 2012 г. идва ред на нова голяма сделка – някогашната социалистическа строителна гордост „Техноекспорт строй“. Цената е 51 млн. лв., а купувач – неизвестната „АТ Инженеринг 2000“. Малката компания получава кредит от КТБ, а по-малко от година след приватизацията получава специално позволение от АП и Емил Караниколов да продаде участието си. Купувач е офшорката „Сиболе сървсис инкорпорейтид“, зад която стоят интересите на Делян Пеевски.
При поставянето на КТБ под специален надзор „Сиболе сървисис инкорпорейтид България“ е със задължение в КТБ от близо 29 млн. лв. и в просрочие по погасяването им. В две сделки с цесии и прихващания обаче тези средства бяха покрити. Единият нов кредитор е спасената с държавни средства Първа инвестиционна банка със 17 млн. лв.
Вторият кредитор, осигурил „откупуването“ на Пеевската офшорка от КТБ, е още по-любопитен. Това е „Кепитъл Инвестмънт“, която придоби 20 млн. лв. депозит на близкия приятел и партньор по футбол на премиера Бойко Борисов – Сашо Сталийски. Същата личност, която е свързвана и като участник от „страна на Борисов“ в сделката по приватизация на „Булгартабак“.
Сред знаковите приватизационни сделки е и продажбата на недостроената сграда на ИПК „Родина“. Сградата с терен от 15 декара на „Цариградско шосе“ в София беше продадена на търг. На него се яви само един купувач, представляван от Александър Ангелов, извстен като „адвоката на Пеевски“. Поради липса на други кандидати купувачът я придоби на обявената минимална цена от 20 милиона лева.
Но това не е всичко. През юли 2014 г., в един от най-критичните за Делян Пеевски моменти, когато КТБ е под специален надзор, а ПИБ е на ръба на фалита, в единствен източник за рефинансиране се превръща държавната банка ББР. Тя е в ресора на финансовия министър в правителството на Орешарски Петър Чобанов. По това време Чобанов е номиниран от БСП. След падането на Орешарски обаче е вече втори мандат депутат от ДПС.
По това време плановете, лансирани неофициално от Българската народна банка и Министерството на финансите, са ББР и Фондът за гарантиране на влоговете да влязат в собственост в КТБ.
Позицията на мениджмънта на ББР става изключително важна. И по една случайност Емил Караниколов се оказва в Надзорния съвет на ББР.
Всичко това води до извода, че в новото правителство министерството на икономиката ще е също толкова важно за премиера Борисов, колкото и за ДПС депутата Пеевски.
В момента под контрола на икономическия министър са значими активи главно от военно-промишления комплекс. Сред тях са „ВМЗ Сопот“, „Кинтекс“, а скоро може би и „Авионамс“.
В последните две години военната индустрия е в разцвета си. Поръчките за българските заводи се увеличават постоянно. А това увеличава и апетитите кой да контролира държавния бизнес в тази област.
Снимка: BNR.bg
