Борислав Сарафов, заместник на главния прокурор Сотир Цацаров, оттегли кандидатурата си за член на Висшия съдебен съвет. Той бе предложен от 31 прокурори да попълни квотата на кадровия орган преди повече от месец. С други думи, имал е достатъчно време за размисъл.
Но тъй като сме свикнали с особеностите на Върховната касационна прокуратура и най-вече да не се отчита никъде и пред никого , а да се активизира обикновено около избори или при екстремни ситуации, склонни сме да търсим второ дъно в конкретната ситуация.
А последните събития наистина могат да се нарекат екстремни. Членът на Изпълнителното бюро на БСП и бизнесмен Георги Гергов кани в личния си офис друг бизнесмен и издател – Сашо Дончев, на среща с главния прокурор, но в качеството му на гражданина Сотир Цацаров. И всичко щеше да си остане скрито-покрито, ако единият от участниците си бе затраял.
Много версии се изказаха защо г-н Дончев алармира обществеността и институциите за срещата, но истината си остана някъде там. Имаше дори изказване от бъдещия премиер Бойко Борисов, че това било капан за главния прокурор. Ти да видиш!
Така или иначе, Гергов го отнесе, като принудително си подаде оставката от висшия орган. И там хибридните и обоснованите предположения не закъсняха – битка за бизнес територии с участието на Румен Овчаров и лидера Корнелия Нинова, вътрешна война в БСП и пр.
Но това е друг сюжет, макар и тясно свързан с основния – кой управлява всъщност държавата.
Нека обаче се върнем на конкретния случай с Борислав Сарафов, където може би се крие някое парче от общата истина за дереджето на т.нар. българския политически живот.
Мотивите за оттеглянето на Сарафов били „лични“ и продиктувани от „интересите на прокуратурата“. Особено важно уточнение е, че личното решение на г-н Сарафов изкристализира окончателно след разговор с главния прокурор, който „изцяло споделя мотивите“ на заместника си.
Миналата година към края на отпускарския сезон упорито се заговори, че след президентските избори ще има промени по върховете на прокуратурата. А причината била отлагането на магистратската проверка от Брюксел, която се отлага няколко пъти. Според запознати отлагането се дължало на това, че магистратите искали да проверяват произволно посочени дела, а нашата прокуратура не искала и не давала.
Очакваше се убийствен доклад и натискът откъм ЕС щял да стане много настойчив, та трябвало някой да го отнесе за сметка на Цацаров. И според магистрати този някой щял да бъде именно Сарафов, иначе фаворит на главния прокурор и негов заместник.
Сарафов участваше активно по аферите „Костинброд“ и „убийците на Пеевски“.
Докладът бе изненадващо мек, макар и да посочваше структурни проблеми в прокуратурата. Дипломатичният език обаче даде възможност на Цацаров да го разтълкува като положителен и вече нямаше нужда да се дава курбан, тъй че Сарафов укрепи статуквото си на любимец на шефа си.
Междувременно Инспекторатът към ВСС констатира, че в Софийския градски съд не са допуснати нарушения по образуването, разпределението и движението поне на едно дело – по гражданския иск, подаден от служителка на ГДБОП. Тя твърдеше, че Сарафов е отправял обиди и заплахи по време на работна среща в кабинета му. Всичко се нареждаше добре за Борислав Сарафов.
Но въпреки благоприятното развитие на нещата и в частност делата, отношенията между Цацаров и Сарафов охладнели. Магистрати твърдят, че главният бил бесен, защото подчиненият му се издънил, като допуснал да се урони „престижът на институцията“. И облаците откъм Брюксел не вещаели нищо добро за престижа на прокуратурата. Сарафов вече бил нарочен за бушон, а те са за това – да пазят мрежата от пълно прецакване.
И новото „късо“ във веригата след срещата Цацаров – Дончев – Гергов, налага Сарафов отново да влезе в ролята си на бушон – на малкия бушон, който пази вътрешната верига да не гръмне.
Дали централният бушон ще издържи на напрежението? Разбира се, той е гарантиран още с конституцията и удържа на натиска на всички български институции, а на мониторинги и размахване на пръст от Брюксел отдавна е претръпнал.
Но все пак макар и временно се получи една импровизирана „прозрачност“ как работят институциите. Не че някой се е съмнявал, но европейските магистрати обичат преки доказателства за подобни работи. И надали Сарафов ще опази престижа на главния бушон във веригата.
