Турхан Абдула: Най-опасната промяна в Турция е в съдебната система

Турхан Абдула: Най-опасната промяна в Турция е в съдебната система

 

Г-н Абдула, очаквахте ли този резултат на референдума в Турция? Не се ли оказаха турците доста демократично мислещи, след като въпреки репресиите, половината излязоха и гласуваха с „Не“?

„Да“ на референдума беше най-очакваният вариант. Социологическите агенции даваха разлика от 2%, което се потвърди.

Имаше ли големи манипулации при провеждането на референдума – какво показват турските медии и въобще има ли свободни медии, които могат да излъчат това, или те вече са закрити след опита за преврат?

Битката беше неравна, опозицията беше изолирана от медиите. В Турция медиите са част от проправителствени холдинги, които защитават гледната точка на властта. По-малките вестници и телевизии отчасти отразяваха опозиционните партии. Но във Фейсбук излязоха видеа как се правят изборни нарушения. Най-голяма сянка на съмнение хвърля решението на изборната комисия да се броят бюлетините без печат. Бюлетините без печат, според закона в Турция, би трябвало да се броят за невалидни.

Колко големи са протестите на опозицията и докъде могат да доведат те?

Може би трябва да обясня технологията на гласуване. Изборната бюлетина е разделена на две полета – „Да“ и „Не“. Всъщност печатът стои в стаичката за гласуване и ти като влезеш, го удряш там, където е твоят избор – върху една от двете части на бюлетината. Такава е традицията в Турция. Но във Фейсбук имаше клипове как един и същ човек удря печати върху десет бюлетини една след друга.

Що се отнася до  протестите сега, те ще повторят историята с парка „Гизи“, когато имаше големи вълнения, но бяха задушени. В условията на извънредно положение е още по-лесно това да се случи. Протестите ще предизвикат вълнения, но медиите представят протестиращите като вандали. Ще се предизвика напрежение, но коренни промени не могат да настъпят.

Какво означава за Турция победата на Ердоган? Коя от предстоящите промени е най-опасна за по-нататъшното развитие на Турция?

Три от 18-те промени влизат в сила през близките дни. Веднага влиза една от най-опасните промени – в съдебната система. Президентът увеличава своите правомощия върху съдебната власт чрез Висшия съдебен съвет на прокурорите и съдиите. Той ще назначава повечето членове, а останалата част ще се назначава от меджилиса. Но тъй като партията на Ердоган има превес в меджилиса, всъщност той ще влияе и на избора на тази част от членовете на съдебния съвет. В този съвет влиза и министърът на правосъдието, който според новите правила ще бъде назначаван от президента, което показва как Ердоган ще има тотално влияние върху Висшия съдебен съвет на Турция.

Има ли ярки фигури в опозицията на Турция, кои са те, могат ли да обърнат резултата на президентските избори през 2019 г., когато всъщност трябва да влязат много от промените в действие? 

Не виждам такива. Другите партии не могат да застанат в голям опозиционен блок, защото това означава да се обединят националистите с прокюрдската Партия на демократичните народи, а това няма как да се случи по обясними причини. Има ярки лица в опозицията, но те не могат да изместят управляващата партия. Има спекулации, че Абдуллах Гюл – бившият президент на Турция, който има противоречия с Ердоган, може да разцепи партията му отвътре, но това са по-скоро манипулации, отколкото възможност.

Опасен ли е този референдум наистина – всъщност Турция не въвежда ли модел на управление, близък до този в САЩ и Франция, които са президентски републики? Само личността на Ердоган ли прави този референдум различен?

Турция де факто от 2014 г е президентска република – откакто Ердоган е президент, но това беше в противоречие с конституцията на Турция. Референдумът само официализира това положение. Ердоган играеше ръководител на изпълнителната власт, защото голяма част от заседанията на правителството се провеждаха в президентския дворец, под ръководството на президента, а това противоречи на сегашните закони на Турция. Най-опасното положение тук, за разлика от САЩ и отчасти Русия, е, че контролът на другите власти върху президентската власт е доста ограничен.

Дали проблемите на Ердоган не започват тепърва или Турция върви към диктатура? НАТО и ЕС ще упражнят ли натиск, за да предотвратят това?

Външният натиск не може да доведе до смяна на властта. Най-много страната да бъде изолирана от международните организации и по някакъв начин да бъде изтикана в страни, но предвид геополитическата конюнктура в района, която е много нестабилна, това едва ли ще е много успешна тактика. Очаквам нормализиране на отношенията между Европейския съюз и Турция, защото Турция е зависима от европейските капитали и не може за дълго да се лиши от тях. Това, което се случи в Холандия и Германия, беше за вътрешна употреба – да представи Ердоган като световен лидер, който може да се опълчи на силните на деня. Но след като мина референдумът, очаквам да започне нормализация.

Турхан, ти си роден в Кърджали, познаваш ситуацията в този район, има ли пряка опасност за България след този референдум?

Пряка опасност за България няма, но косвено ще има ефект, защото сме съседи. Има голяма българска общност в Турция, която може да реши да се върне в България заради настъпилите промени там. Освен това бежанският натиск пряко ще рефлектира у нас, ако се изострят отношенията между ЕС и Турция.

Турхан Абдула е юрист и политически наблюдател

Категории КоментарноЕтикети , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *