Границата между мира и войната може да се премине за минути или дни. Събитията с нападението над военната база Хан Шейтун го доказаха.
Случи се немислимото – американски директен удар в Сирия! Дали е начало на нещо или само инцидентно и импулсно предупреждение за нещо?
Масиран ракетен удар на фона на доскорошната декларации на американския президент за готовността му да се разговаря с Москва и уверенията, че премахването на сирийския президент Башар Асад не е в дневния ред на Белия дом.
В подобна, но не окървавена ситуация, САЩ бяха изпаднали и през 2013 г., когато Русия разгърна малка, но настървена флотилия покрай бреговете на Сирия и принуди Обама да се откаже от планирано въздушно нападение над Сирия.
И тогава предлогът за такива удари беше предполагаема химическа атака, извършена по презумпция от сирийската армия – в района на Източна Хута, южно от Дамаск. Именно арсеналите от химическото оръжие на Башар Асад бяха разменната монета, която Русия предложи на САЩ, за да не нападне Дамаск.
Москва уговори Башар Асад да допусне международни специалисти и да съдейства за извозване и унищожаване запасите от химически оръжия. За целта Путин склони Сирия да стане член на Организацията за забрана на химически оръжия и де факто Москва стана гарант за коректността на Дамаск.
През 2014 комисия на ООН установи, че всички декларирани от Сирия количества химическо оръжие са извозени извън страната и ангажиментите изпълнени. Представители на Комисията по забрана останаха в Дамаск и до 2016 г. са извършили повече от 18 целенасочени проверки за спазване на ангажимента на Дамаск да не произвежда и да не притежава химическо оръжие. Но не съвсем и не така.
Оказва се, че на териториите, контролирани от терористите в Сирия се складират внесени отвънка количества химическо оръжие, от което единици периодично се използват както срещу армията на Башар Асад, така и срещу цивилното население. Според СЗО (Световната здравна организация) такива са били случаите в Източна Хута, Алепо, Дер Зор.
В периода 2015-2016 сирийското правителство е изпратило 80 искания до Комисията по въоръжението при ООН с настояване за извършване на проверки за складиране и използване на химическо оръжие в контролираните от терористите огромни територии и населени места в Сирия. По тези искания няма нито една извършена проверка от ООН.
Химическото оръжие, по-точно обвиненията за използването му срещу мирни граждани от сирийската армия, е сериозен инструмент в арсенала на ИДИЛ, Харакят Тахририл Шам, „Ал Кайда“ и другите терористични организации във войната им срещу Башар Асад.
Особено от началото на 2017 и след връщане контрола над Алепо и започналата офанзива от сирийската армия и руската авиация в североизточна Сирия. И така, Сирия, легитимното сирийско правителство без химическо оръжие остана с отслабени позиции на масата за преговори. Победите и изтласкването на терористите от градове и села. Освобождаването, макар и с променлив успех на цели области са практически без особена стойност на картата на необятна Сирия, просната на масата на Великите сили.
На този фон поредното инсинуирано обвинение, че сирийското правителство е употребило химическо оръжие по най-варварски и злодейски начин дори и срещу своите невръстни деца, се стовари върху емоциите на световната общественост, за да се подготви приемане на удар на възмездие и търсене на справедливост.
В преследване на новообявената от американския президент цел – наказание за Сирия и допълнена от държавния секретар Рекс Тилърсън – сваляне на сирийския президент Башар Асад. Но за целта е необходимо да се неутрализира Русия – най-сериозният поддръжник на Асад. Изборът и ударът на американските ракети срещу Хан Шейхун беше срещу сирийска военна база. Но това не е съвсем така.
През 2015 руската авиация официално започва да използва сирийската авиобаза Хан Шейхун като основна за нанасяне на въздушни удари срещу югоизточните територии на Сирия, контролирани от „Ислямска държава“.
За целта в базата са извършени необходимите преустройства и инсталирано съвременно техническо, навигационно оборудване и системи за отбрана. Капацитетът на авиобазата е достигнал до повече от сто бойни самолета и след тази в Тартус се очертава като втора за руските операции на юг и изток в Сирия. На 7 април 2017 американските бойни ракети не само удариха авиобазата Хан Шейхун, но беше нанесен удар по руската армия.
Странна беше реакцията на Москва, вяло дипломатическа и закъсняла – денонсиране на споразумението със САЩ за уведомяване за полети с цел недопускане инциденти в небето над Сирия. Нямаше нито един изстрел. Явно проявената руска безпомощност е била предсказана от Запада, защото от Лондон до Вашингтон с различни гласове, но в един тон започнаха да валят сериозни обвинения срещу намесата на Русия в Сирия, поддръжката за Башар Асад и до абсурдните, че Русия не може да контролира използването на химическо оръжие в Сирия.
Цялата тази антируска дипломатическа и медийна бомба избухна ден след залпа на варелите със зарин в талибанското скривалище и дни преди началото на срещата на Г-7 в Италия, дни преди планираните посещения в Москва на британския външен министър Борис Джонсън и американския държавен секретар Рекс Тилърсън и почти месец преди срещата на върха на Г-7.
Явно сметките на Запада стигат много по-далеко от Сирия. Там правителството контролира едва 1/5 от територията, 80% от останалото население е в бедстващо положение. Сирия няма вече и какво да търгува срещу своята независимост.
Русия няма да прихваща ракети или сваля самолети над сирийска територия, както изненадващо заяви нa 10 април 2017 председателя на Комитета по отбрана на Руската федерация Виктор Озеров:
“Ние сме там за борба с тероризма, а не да пазим от външни заплахи.” Падането на Башар Асад след наложените санкции и допълнителните, които може да се приемат до дни, е почти в кърпа вързано. Русия вече е обгазена, преди да бъде ударена. Какво значение има, че британският външен министър отказа посещението си в Москва. Емисар на евро-американската присъда на Г-7 за Русия ще e държавния секретар Рекс Тилърсън.
Дали няма и план Б. Москва мълчи, в Тартус е останала последната руска авиобаза. Химическото оръжие на терористите продължава да е недосегаемо. Освен когато е необходимо на дипломацията.
Христо Петров е журналист и анализатор на процесите в Близкия изток
Коментарът е публикуван в БГНЕС
