Акцент

 

– Възможно ли е протестите да постигнат резултат – може ли още да се задържа цената на газа?

– Цената би могла да бъде задържана само при едно условие. Нека да го обясним така. Предишния път „Газпром“ поиска увеличение от 18% на цената, вследствие на което „Булгаргаз“ със своите разходи определи цена от 302, 50 лв. Само че КЕВР тогава не се съобрази с искането на „Булгаргаз“ и вместо да увеличи цената от 287 лв. до 302 лв.,  той взе, че я намали, като използва една хватка – разликата между прогнозни и действителни разходи на цените за пренос на природния газ до българската границата.

Излезе, че тази разлика е отрицателна. „Булгаргаз“ е получил повече пари, отколкото действително е изхарчил. Намалиха им разходите с тази разлика. Изведнъж цената падна на 280 лв. Разликата от 18 % , която идваше от „Газпромекспорт“ се акумулира с новото увеличение от 14%  и сега вече няма къде да отидат и вдигат цената с 30%.

За онова задържане на цената за първото тримесечие на 2017 г. спомогна и това, че се направи едно еластично изчисление, с което се доказа, че разходите за пълнене на газохранилищата в Чирен, които имат „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, ще се компенсират от надвзетите суми от пренос на природен газ до българската граница.

Всъщност това беше акт на политическа услуга и слугинаж, за да осигурят на управляващите комфорт в предизборната кампания. Защото едно увеличение щеше да доведе до протестите, за които днес говорим.

– Дали днешният протест може да повлияе върху промяна на цената на газа? Още повече, че се прави постфактум.

– Можем да говорим за задържане на цената на газа единствено, ако се реагира овреме на ангажиментите поети от „Газпром“, състоящи се в няколко действия:

• Да се намали преносната цена на природен газ до Негру вода – входната точка в Румъния, което сваля цената до 24,60 евро на 1000 куб. м и при другата такава точка – до 16 евро на 1000 куб. м.
• Да се работи с цени на граници – на италианска, германска и френска. Като нашата цена се образува като средно претеглена цена от цените на тези три граници.
• Да се даде възможност за търговия на руски природен газ от повече субекти. Но българското правителство трябва да вземе становище до 17 април по този въпрос.

Ако всичко това се изпълни, цените на газа ще могат да паднат. Протестът в този ред на мисли има смисъл. Да активира нашето правителство в лицето на Министерството на енергетиката. То не прави нищо или поне не е оповестило, че прави нещо по приемането на ангажиментите на „Газпром“ във връзка със споразумението с ЕК.

 

– Колко власт има КЕВР, самостоятелен ли е в решенията си и доколко държавата участва в тези процеси?

– Правителството трябва да проведе разговорите и да даде становище по предложенията и ангажиментите на „Газпром“, защото страна по този договор е „Булгаргаз“, който е 100% държавно дружество. Единствено и само от волята на КЕВР зависи регулираната цена на природния газ. Няма нищо вярно в думите на шефа на КЕВР Иван Иванов, че те се водят от тренда на изменението на цената на „Газпром“.

Както се вижда, „Газпром“ увеличава цената с 18% през четвъртото тримесечие на 2016 г., а КЕВР намалява цената с 5%. Значи може. Щом го използват в полза на политиците, значи могат да го използват в полза на хората.

В проблема има сблъсък на два принципа – пазарен механизъм и държавни институции с регулаторните си органи – как се гарантира публичният интерес. Има хора, които са на колене и при сегашните цени. Означава ли, че ако сега ги задържим, протестите се изместват с няколко месеца?

– Какво трябва да направим в дългосрочен план?

– Цената на ресурсите в никакъв случай не трябва да бъде социална дейност. Лошото е обаче е, че казвайки това ние трябва да се съобразяваме с броя на енергийно бедните. Цените на електрическата енергия влияят изключително зле на голям брой хора. Ако трябва да се търсят възможности да се помага на енергийно бедните домакинства, първо трябва да намерим верен критерий за определянето им. По какъв начин да се предоставя помощта и в какъв размер? Откъде да идват средствата? Практиката в Габрово е много лоша. Енергийната помощ се предоставя във вид на финанси на „Топлофикация – Габрово“, която да снабдява потребителите с по-евтина енергия. В резултат – изобщо не снабдява никакви граждани с никаква топлинна енергия, оправдавайки се с най-различни аварии. След това не изплаща компенсации. Това е пример за порочен начин на предоставяне на енергийна помощ. Протести в началото на годината. Не трябва да се бърка справедливостта на цената със социалното подпомагане. Ролята на КЕВР е в това да търси справедливост.

 

– Велизар Енчев твърди, че представители на правителството Борисов-2 са се срещали в Брюксел с представители на американските тецове в Гълъбово, но не са защитили държавния интерес. Европейската комисия казва, че това е „неправомерна държавна помощ“. В споразумението от 16 март между „Газпром“ и ЕК е предвидена възможност в 5 държави, сред които и България, да се намали цената на газа, като се определя цената й по нов начин. България възползва ли се от тази възможност?

– Срещата в Брюксел, за която разказва Велизар Енчев по твърдения на Иван Иванов, е между правителството на Борисов и вероятно служители от Дирекция „Конкурентоспособност“ на ЕК. Тези разговори са следствие на две жалби, които бяха подадени от състава на ДКЕВР, в която участвах аз. Едната жалба беше за неправомерна държавна помощ в дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от американските централи. Реакциите на Дирекцията по правилата на ЕК е, че няма поставени срокове за вземане на решения по този въпрос. Това е низ от разговори, изследвания, проверки и т.н., които продължават повече от две години  и половина. Вероятно е имало такъв разговор, вероятно е потвърдено от служителите на Европейската комисия, че има неправомерна държавна помощ, но те самите трябва да излязат със становище и решение, в което да кажат „Да, има!“

 

– Тоест Европейската комисия не е официализирала това решение. Значи би могло да се настоява за продължаване на тези разговори и стигане до крайно решение?

– Би трябвало да се настоява за това. Ако не се реши проблемът с дългосрочните договори за изкупуване на енергия от тези две централи, ние не можем да говорим изобщо за истински либерализиран енергиен пазар в България. Защото тези пари все от някого трябва да се плащат. Някъде ще висят като задължение към обществото или договорите ще бъдат трансформирани с някакви други имена – имаше предложения в тази посока в доклада на Световната банка. Ще трябва да се плащат от фонда „Енергийна сигурност“. Но те пак са наши пари. Договорите са от 2009 , има 8-9 години до изтичането на договорите.

Категории АкцентЕтикети Булгаргаз, газпром, Еленко Божков, протести, цени