Христо Иванов: Политиката ни е кален мегдан с пехливански борби

Христо Иванов: Политиката ни е кален мегдан с пехливански борби

Да се определя ляво и дясно на този терен е все едно за селски борби да налагаш правилата на крикета

 

– Г-н Иванов, съжалявате ли, че не се обединихте с Нова република на Радан Кънев и оставихте десните без представителство в Народното събрание?

– За това съжалявам, но иначе българската демократична общност не успя да намери своята формула за обединение. Тя е много по-широка от едно обединение на „Да, България“ и „Нова република“. Търсенето на тази обединителна формула беше започнало и протичаше много преди обявяването на предсрочните избори. За съжаление не я намерихме и сега не е въпросът какво е можело да стане, а да продължим да търсим заедно тази формула, това е кауза на „Да, България“.

– Не можеше ли нещо толкова важно за демокрацията като реформата в съдебната система да бъде обща формула за двете партии, още повече че Радан Кънев ви подкрепяше, докато бяхте министър?

– Разбира се, че това е елемент от общата кауза, защото няма демокрация по европейски модел, където върховенството на закона да не е гарантирано, но формулата за обединение изисква много повече от събирането на голяма група граждани, доста по-сложен процес и това е, което ние не успяхме да направим. Но процесът продължава, ние трябва да заровим томахавките и да видим как можем да осъществим идеала за демократична България.

– Все пак не разбрах каква точно е тази формула, къде са различията ви с Нова република?

– На първо място тази формула не трябваше да доведе до нещо, каквото беше събирането на партиите от Реформаторския блок, което се доказа като лошо. Защото беше правно от политически макиавелисти , които смятаха, че има перспектива да се обединят с Бойко Борисов. На второ място, това трябваше да бъде формула, която да може да обедини структури с граждански лица и граждански обединения, някои от тях формални, други – неформални и т.н.

Тоест ние говорим за една много широка общност – гражданска, политическа, някои регистрирани и промотирани като формални организации, други – не, което трябваше да намери начин да изгради структура, която може да функционира и да взема решения. Не беше въпросът дали е „Да, България“ или „Нова република“. Въпросът беше за обединение на демократичната общност. Ние не успяхме още в 2013 година да използваме тази енергия за обединение, но някои успяха да я използват моментно и еднокрактно, за да влязат в парламента. Сега хората от тогавашното обединение Реформаторски блок не могат да обяснят защо не са заедно. Кое провали онази формула и попречи на ръководствата да са заедно? Защо никой не говори за това и никой не пита.

Затова казвам, че това е доказано неуспешен модел на коалиране. Затова сега трябва ние да намерим тази формула, за да бъдем заедно. И нека не смятаме, че някакво сумиране на партийни формации и сметки на ръкъводствата води до повече гласове на избори. Не, не води. Доверието е това, което прави обединението.

– Чухте ли се с Радан Кънев, след като той подаде оставка?

– Това, с кого сме се чували и с кого не сме се чували, не е толкова важно.

– Във Фейсбук върви много гореща дискусия за загубата на десните и най-често като причина се изтъква нежеланието на „Да, България“ да се коалира с Нова република. Обвиняват ви, че сте провалили влизането на десните в парламента. Как гледате на упреците?

– Ние няма да участваме в това, както не участвахме по време на кампанията. Отгнесохме много упреци за всичко случило се и неслучило се. Но няма да се спрем. Нашата цел е да обединим демократично мислещите граждани в България.

– Разбира се, но това все пак става чрез политически партии, които чрез властта могат единствено да променят нещата. А сега как ще работите и без субсидии?

– Не знам дали забелязахте, че ние направихме кампания от нулата – без структури, без субсидия… И така ще продължим – с енергичен контакт с хората, с търсене човек по човек, с пътуване и с политическа работа. Това е, което работи. Апаратните лабораторни формули, които се представяха в България за професионална политика, очевидно се изчерпаха. Съществувалите политически инструменти са изчерпани и не могат ни на дясното, ни на демократичното да бъдат полезни. Затова ние избрахме да почнем на чисто и така продължаваме. Тази кампания не само че не е изчерпана, но и тепърва предстои.

– Тоест тази формула на обединение няма да търси ляво и дясно, а демократичното във всякакъв смисъл?

– Проблемът е, че в България ляво и дясно са изпразнени от съдържание. Българският политически терен прилича на кален селски мегдан, където се провеждат пехливански борби. Да се определя ляво и дясно на този разкалян терен е все едно за пехливанските борби да наложим правилата на крикета. Не се получава, не работи.

Ние смятаме, че в България стои ребром въпросът за разделението между тези, които искат европейска демократична България с работеща съдебна система и върховенство на правото и тези, които искат да обявят мафиотски суверенитет на това пространство. Искаме повече демокрация, повече Европа. В парламента се събраха хора, които ще бранят този мафиотски суверенитет. Този парламент освен това има структурен проблем – той няма дори структурата на предишния, където все пак можеше да се очаква някаква промяна.

Това е големият въпрос, а още по-големият е как да го спрем това нещо, като организираме вътре в България една голяма демократична общност.

– Смятате ли да седнете скоро на една маса с хората на Радан Кънев и да продължите да търсите обща формула или ще работите сами?

– Вижте, нека стихне шумът от изборите, нека се сформира този парламент. Ние ще работим добросъвестно за обединението на всички хора, които искат да живеят в демократична европейска държава.

– Вашата прогноза – колко ще издържи 44-ият парламент?

– Както казах, този парламент има огромен структурен проблем. Те ще се опитат да го задържат четири години. Колко ще издържи, е въпрос на политически анализ, но той е заченат мъртвороден.

Категории Акцент, МненияЕтикети , , , ,

Автор: Рени Нешкова

Рени Нешкова

1 коментар към “Христо Иванов: Политиката ни е кален мегдан с пехливански борби”

  1. Христо Иванов се размечта много повече отколкото трябваше и в крайна сметка се оказа там, където му е мястото – на улицата!

Вашият отговор на Илиян Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *