Един дух броди от три дни из България – на умрелия десен бай Х. Дамите да не се червят – Х като Хамлет, не по Радан Кънев. “Бях или не бях”, питай се той. И иска пак да е. Защо, бай Х, първо ни обясни защо!
Провалът на десницата (извън ГЕРБ) е и общ, и единичен. ДСБ взе 87 000 гласа срещу 103 000 през 2013 г., когато също се яви в коалиция. През 2013 г. “България на гражданите” спечели сама 116 000 гласа, сега за коалицията Реформаторски блок общо са 108 000. През 2013 г. СДС взе 49 000, а сега се претопи в тия 108 000. За тях обаче принос има и Светослав Витков. “Да, България” пък се добра до 101 000 гласа. С нея бяха “Зелените”, които на всички избори самостоятелно вземат 25-30 000. Сами преценете какъв точно електорат имат Христо Иванов и Антоанета Цонева.
Това не е провал. Това е мега провал. Истински крах.
През 2014 г. цялата тази дясна общност се яви заедно – Реформаторският блок. Разпилените парчета акумулираха 300 000 гласа, блокът стана четвъртата политическа сила в България, втора в дясно след ГЕРБ. Сега не бе направен и опит за съюз. Това не е глупост, това е мега глупост, сюрреалистична простотия.
Драмите, разбира се, не започнаха с оставката на Борисов миналата есен. За две години Радан Кънев изживя три катарзиса – от враг на ГЕРБ, даващ клетви, че няма да се коалира с “мутрата”, до негов коалиционен партньор и пак враг, наричан вече “Бай Х от Банкя”. Още по-близо до Борисов бе и днешният борец за демокрация Христо Иванов. “Те сега нямат смокинови листа“, заяви в понеделник бившият правосъден министър по адрес на ГЕРБ. А кой досега бе листото? Цяла година бяха именно Христо Иванов и Радан Кънев – листа върху интимностите на Х. Електоратът вижда, помни. Бяга. Гласоподавателите на десницата
се стопиха до ултраси, праволинеен твърд електорат –
досущ като бабичките при БСП. Той не стига за нищо, особено раздробен.
В цялата драма има още нещо интересно. И Кънев, и Иванов, и Лукарски (СДС), и земеделецът Ненчев са млади политици – ново поколение, което дойде в дясното след Костов, Михайлова, Стоянов, Мозер… Не случайно горепосочената статистика обхваща времето след 2013 г. – това е техният период, те се разпореждаха в дясно. Също като предшествениците си получиха площаден устрем, хора ги понесоха на ръце при протестите срещу Орешарски… Но единственият им “успех” бе съдружието с Борисов. А той ги съединяваше, разделяше, консумираше, тарикатски ги прецакваше, напук на претенциите им, че са по-умни от него.
Провалиха се и на други избори – президентски, кметски, европейски… До там я докараха, че и някой си Трайчо Трайков се сред водачите до тях. Наистина ли? Трайчо?! Знаете ли какво означава Трайчо Трайков да е лице на десницата?!
Техният лидерски период след 2013 г. се характеризираше и с друго. За двама от тях – Иванов и Кънев, издигнатата политическа цел бе една – реформа в съдебната система. Само че така и не стана ясно какво друго предлагат отвъд Пеевски и Цацаров. Махането им справедливост ли означава? Т.нар. румънски модел добрини ли ще донесе? Или просто идеята е
една мафия да бъде сменена от друга?
Нормалните хора си задават тези въпроси, отговор не получиха. Ултрасите одобряват, но те са точно 3%. Нормалните хора бягат също и от Ненчев и Лукарски – и това е повече от ясно.
Дясното лидерско поколение Х се провали – Х като Хамлет, Х като оня бай и смокиновите му листа… Провалът им – това е голямата новина за десницата от изборите през 2017 г.
Бъдещето е още по-мъгливо. Кънев подаде оставка в ДСБ, но
говори, че е остава в политиката.
Очевидно няма да е застъпник по избори. Люспенето продължава – истинска дясна традиция, семейни ценности между млади и стари.
