Алфа Рисърч: ГЕРБ – 31.7%, БСП – 29.1%

Алфа Рисърч: ГЕРБ – 31.7%, БСП – 29.1%

Изследването показва, че бъдещата управленска формула със сигурност ще трябва да включва поне трима участници

 

Преднина от 2.6% за партия ГЕРБ пред БСП на предстоящите извънредни парламентарни избори прогнозира социологическата агенция „Алфа Рисърч Груп“. В навечерието на вота проучването отчита, че ГЕРБ ще получи 31.7% от гласовете на твърдо решилите да участват в изборите. За БСП биха гласували 29.1%.

Много близки са позициите между „Обединените патриоти“ – 8.9%, и ДПС – 8.4 на сто. Разликата между тях е, че ДПС рязко мобилизира вота си през последните дни, докато при националистите се наблюдава лек отлив в рамките на кампанията, отбелязват от агенцията.

Партия „Воля“ на Веселин Марешки е петият сигурен участник в следващия парламент с 6.8% подкрепа. Поради неясния политически профил на тази нововъзникнала партия обаче, са възможни по-широки амплитуди, отчетат социолозите. Точно на 4-процентната бариера е коалицията „Реформаторски блок – Глас народен“. За нея мобилизацията на колебаещите се все още десни избиратели ще бъде решаваща за присъствието в следващото Народно събрания.

„Не подкрепям никого“ почти влиза в НС

„Алфа Рисърч“ отчита електорална подкрепа за коалициите „АБВ – Движение 21“, Движение „Да, България“ и „Нова република“ около и над 2%. Те имат твърди избиратели, но малка периферия и са неравномерно представени в различните региони и типове населени места. ДОСТ на Лютви Местан събира около 1% от гласовете в страната.

Около 3.5% смятат да изберат варианта „Не подкрепям никого“.

От „Алфа Рисърч“ отчитат високо намерение за участие в изборите – 62% от живеещите в страната (близо 6 млн. пълнолетни граждани) заявяват, че ще отидат до урните на 26 март. Очакванията са за около 3.6 млн. – 3.7 млн. души да упражнят правото си на глас.

В последната седмица преди вота рязко нараства делът на хората, които вече са направили избор кого да подкрепят. Избирателите, които все още не са решили кого да подкрепят намаляват до 12%, или малко над 360 хил. души. „При запазващите се къси дистанции между партиите, тези избиратели могат да се окажат решаващи за различните следизборни сценарии“, се казва в изследването.

Как би изглеждал следващият парламент

При това разпределение на силите в края на кампанията 5-партиен парламент би изглеждал приблизително по следния начин: ГЕРБ – 89-91 мандата, БСП – 81-83, „Обединените патриоти“ и ДПС – по 24-25, ВОЛЯ – 18-19 мандата.

При 6-партиен парламент ГЕРБ би взел 85-87, БСП – 77-79, ОП и ДПС – по 22-24, Воля – 17-18, и РБ – 10.

Въз основа на така регистрираните електорални нагласи може да се каже, че бъдещата управленска формула със сигурност ще трябва да включва поне трима участници. Което освен въпроса за победителя, прави ключови още два въпроса – за електоралната подкрепа на другите политически сили и за обществената приемливост на възможните коалиции, посочват социолозите.

От „Алфа Рисърч“ посочват, че регистрираната картина е резултат от промените в обществените нагласи през два условно разделени периода на кампанията. Първият се характеризира със силния старт на БСП още от края на януари, новите лица в листите ѝ, ранното представяне на програмата и действията на служебното правителство, съвпадащи с нейни позиции. „Активното медийно присъствие на БСП и инерцията от президентските избори, на фона на защитната позиция на ГЕРБ й създадоха увереност и самочувствие на победител. Точно тази увереност вероятно я накара в хода на същинската кампания недвусмислено да артикулира тези, които до този момент само бегло маркираше – промени в данъчната политика, в лихвите на банките, анти-СЕТА, вето на санкциите срещу Русия за нарушения на международното право, демокрацията, като „отнемаща и ощетяваща“ живота на българските граждани“, посочват от „Алфа Рисърч“.

В изследването се отбелязва, че именно това поведение на левицата е отключило втория период в кампанията. Той се характеризира с усилване на съмненията и страховете на българските граждани от евентуална ревизия на основни вътрешно и външно-политически принципи, които гарантират европейското членство и липсата на непредвидими промени. „Така, разгръщайки своята позиция, БСП в известен смисъл сама я отслаби. Неопределилите се избиратели се отдръпнаха от нея. В резултат, промени се не толкова дистанцията между двете водещи партии, оставаща все така малка и преодолима, но посоката на промяната“, казват социолозите.

Настоящото изследване е проведено в периода 20 – 22 март 2017г. от Алфа Рисърч и е реализирано със собствени средства. Изследването е проведено сред 1033 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица. Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

Източник: Дневник

 

Категории Общество

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *