Спасени! Нидерландия победи антиевропейския популист Герт Вилдерс. Вълната, започнала с Брекзит и Тръмп, не прехвърли дигите и вече се отлива. Това четем и слушаме в медиите след приключилите в тази страна избори.
„Победа“ е много условно казано. Да поставим числата в контекст. Всъщност, излезлите на първа позиция консерватори на Рюте изгубиха 9-10 депутати или около една четвърт от предишните си гласове. Сега ще имат приблизително 20% от местата в Камарата на представителите. Това ги прави ядро на бъдещата управляваща коалиция с още по-малки дребосъци. Недостигащите 31% до мнозинство в парламента ще се търсят между поне 5 партии с много по-малко места всяка.
„Победеният“ Вилдерс не достигна една много високо поставена летва за самостоятелно мнозинство, както ще видим по-нататък. Всъщност, неговата партия увеличи местата си с близо една трета – от 15 на 19.
Партията на премиера Марк Рюте спечели парламентарните избори в Холандия
Но безусловно има победен. Социалдемократическата „Трудова партия“ влезе през 2012 г. в „широка“ коалиция с консерваторите, с почти равен на нея брой гласове, а сега, пет години по-късно, бе тежко наказана. От 38, нейните станаха само 9. От това спечелиха най-много левите еколози (които в европейската политика се числят в едно семейство с Германската Die Linke , Сириза, Подемос и др.). Те увеличиха присъствието си от 4 на 16 места. Левоцентристите с интелектуален профил от D66 удвоиха местата до 19, а Социалистическата партия почти запази позиции.
Всъщност цялата драма около перспективите на Вилдерс беше фалшива. Тя се свеждаше до това, дали ще реализира изравняване или лек превес над консерваторите, от които произхожда, т.е. опасността се свеждаше до това да надхвърли 20-21% от депутатите. Дори да беше успял, нямаше опасност да направи управляваща коалиция, защото е нежелан от всички партии. Епатажът на Вилдерс има таван на привържениците и автоматично ражда повече противници, отколкото последователи. Дори мнозинството, гласувало за него, го възприема като начин да се разтръска статуквото, а не да се управлява.
Истинската драма е друга. Политическият ландшафт в тази страна е нарязан сякаш от типичните за Холандия мрежи от канали. Вилдерс е само един по-зрелищен симптом за този разпад. Сега е неизбежна поредната мъчително сглобена коалиция, в която нито един сектор на обществото няма да се чувства истински представен.
Ако ви звучи познато, то същото от няколко години се наблюдава и в България и в почти цяла Европа. Допреди 10-15 години мейнстрийм партиите от център-ляво и център-дясно разчитаха всяка на около 40% от вота. А особено след кризата от 2008 г. те едвам събират около 45% заедно.
В Словакия миналата година най-голямата партия Smer-SD взе около една трета в парламент с 8 партии с много близки резултати. В Испания през 2015 г. десните центристи се сринаха до 29%, а левите центристи отстъпиха на Подемос близо 40% от вота си. Това акушира едно парализирано правителство. В Белгия управлява „коалиция-камикадзе“. А в Швеция и Дания кабинети на малцинството зависят от капризите на ксенофобски популисти.
Дипломатическият скандал между Холандия и Турция ескалира в навечерието на холандските избори за парламент
По същество Рюте трябва да бъде похвален не за постигнатото тържество на „европейските ценности“, а за по-скоро обратното – груб прагматизъм. Той взе за малко назаем от Вилдерс антитурското и антимюсюлманското говорене чрез трудно обяснимия скандал с Ердоган. Така и не се разбра с какво ще е застрашена сигурността на страната, ако турски политици агитират турски избиратели в Холандия по повод референдум в Република Турция. Тревожно е, че десните и в двете страни натрупаха дивиденти от националистически ежби. Опасно лесно е да инсценираш скарване с Турция, когато се намираш на точно противоположния край на Европа. Сега остава да видим, дали България и Гърция няма да се окажат истинските герои на това тържество, поемайки поредната мигрантска вълна на Ердоган.
Очевидно е нежеланието да се лекуват корените на европейската криза. Често се пише, че „Ниската земя“ има сравнително радващи икономически показатели, но като във всяка страна хората се сравняват не с други членки на ЕС, а с предишното си състояние. Безработицата падна до 5%, но работните места станаха по-нестабилни. Растежът на БВП се възстановява, но едва от миналата година. Цените на жилищата и наемите са все по-недостижими. Обикновеният човек затъва в дългове. Практически не се споменава, че например Вилдерс злоупотребява и с ксенофобия, но половината от кратката му програма е радикално социална – много по-социална, отколкото на социалдемократите. Нелепото в неговите послания е в опита, като Найджъл Фараж, да прехвърли вината за ерозията на социалната държава върху „щедростта“ към имигрантите. Мълчейки за щедростта към банките и за ниското облагане на фирми-пощенски кутии, с които Холандия се слави.
Истинската заплаха в Европа е едно наводнение, което отказва да се оттича. Неолибералният остеритет се комбинира с опит да се подбие цената на труда. Първо, чрез имигранти и второ, чрез износ на работни места в Третия свят. Десните популисти могат да раздухват пламъка на раздора, но не са те, които ще вдигнат тапата на сифона.