Русото, дето никога не е било гладно

Русото, дето никога не е било гладно

Публикувано на Категории Акцент, Мнения Сподели

 

Майка ми го разправяше, Бог да я прости. Някога, много отдавна, като девойка още (малка мома) започнала да покрадва от съседите чорбаджии царевични кулени, да си ги вари. Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, ама при третата стомна чорбаджията – хитър. Връзва си кулените с червен конец, отива при дядо ми, бащата на майка ми, показва доказателството за кражбата и дядо ми такъв шамар отперва на девойчето, на дъщеря си тоест, че дори мисълта за кражба повече никога не й минава през главата.

Какво да ви кажа за сегашната. Това са хора от друг свят. От друга раса, от друга класа, от друга прослойка, от друг човешки вид. Друг чешит са те – отбрани, избрани, известни, богати, прочути. Те са върхът, те са каймакът на света. Те са супермени и суперуомъни, свръх хора, рийшли. Те са пълни със заслуги. И от ушите им текат заслуги и капят надолу по скъпарските им обеци. За тях парите са нищо, те не им знаят цената.

Отива си засуканата свръхбулка вкъщи, имала съкровен разговор, нали и затова забравила, че си е пъхнала в чантата мазила за някакви си четиристотин долара, какво му плащаш. После вижда (ако благодушно и великодушно приемем, че не е крадла и клептоманка) мазилата в чантата си, ама не ги връща, щото какви пари са това, пък и нали е от висшата класа, среща се само с прочути, богати и от сой люде, кой ще посмее да я съпикяса. Пък и това са само някакви си 400 долара, какви пари са това, какво му плащаш.

Добре, нека обясним на засуканата международна булка и людете от висшето й обкръжение, което я защитава, какви пари са това. Това е един месец ставане в пет и половина сутринта, час и половина пътуване с автобус, дванайсет часа на крак да продаваш баници или пици, после пак час и половина връщане прав в задръстванията, всичко 15 часа на крак, лягаш, пускаш телевизора, уж да видиш нещо, но нищо не виждаш, защото си смазан от умора, заспал си, а утре трябва пак да ставаш в пет и половина сутринта. И така цял месец. Това са 400 долара. Мазила за отбрани свръхбулки. Да беше се погрижила тая супероуомън за българското трудово законодателство, вместо да се фръцка по международни купони за благото на родината – ето ти една истинска заслуга.

Дали ще разбере уважаемата засукана международна свръхуомънка какви пари са тия 400 долара? Дали ония, които я защитават, го знаят? Не, няма да разбере. Не, не го знаят. Защото сит на гладен не вярва – старо, изконно, изпитано, истинно.

Била е някога присламчена към управляващата червена върхушка, към висшата каста демек, била е преводачка на Тодор Живков нашата булка, купувала си е всичко от Кореком като от голямото добрутро. След промените пак така – пак при върхушката, пак при висшите и извънредните. Нищо лошо, русо гладно няма. Откъде да знае цената на парите, милата.

Ей така зорлем правят от хората комунисти.

Само че не нам тия, байновци. В развития свят законите са еднакви за всички. И за цигането, и за представителката на България в ООН, и за висшата дипломатка. Ако на Айшето ще му отвъртят два шамара и ще го затворят за една-две седмици заради кражба, то и на засуканата международна мисис от висшето общество трябва да й отвъртят два шамара и да я затворят за една-две седмици, въпреки съмнителните й (при всички случаи изключително добре платени) към отечеството заслуги и несъмненото й величие.

Ама то било друго, не било като при Айшетата и циганетата – обясняват някои.

Дългата ръка на Москва се била намесила – обяснява един разбирач с едно дълбочинно едно такова политическо проникновение. Тая дълга ръка се протегнала, значи, тя й напъхала мазилата в чантата, рийшли. Други пък сълзотворят и сълзокапят като след индийски сериал по повод трогателния разговор с майката, заради който свръхбулката забравила, че е откраднала (ах, пардон, вери сори, скюзми плийз, меа кулпа, прибрала искам да кажа) мазилата.

Ама има и едно друго обяснение. Сигурно и като девойче мисиската си е усвоявала оттук-оттам по някоя чужда благина. Ама е нямало кой да я бащиса. Да я зашлеви веднъж само, ама така да я зашлеви, че да се напикае, та никога вече през главата й да не минава и мисълта за кражби, заслуги, облагодетелстване, присвояване и всякакви такива пинизи и иширети, дето ги пробутват свръхлюдете, висшите хора.

Защото иначе България ще получава шамари.

Признавам, роден съм на жълтите павета, но произходът ми е селски, и то Северозападно селски, сещате се какво означава това. И като вляза в някой мол, се шашкам – бляскаво, чисто, подредено. Гледам отдалеч витрините, не смея и да ги доближа даже, камо ли да крада. Оттук не се краде – викам си – тук е световна работа, отвсякъде те гледат, голям кашмер би било да те хванат, че крадеш. (Камо ли пък ако е в международно летище.) Ама това е, защото потеклото ми е от Северозападнала България. Друго щеше да е, ако бяха Освен засукана международна свръхбулка, на която заслугите текат от ушите и капят по скъпарските обеци. Те – какво е това срам, не знаят. Те – какво е това 400 долара, също не знаят. Нищо пара, какво му даваш…

Ама верно, тия наглеци от сегашната върхушка зорлем правят от хората социалисти и зорлем ги карат да гласуват за тръмповци и тръмпанаровци.

Категории Акцент, Мнения

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *