Врътки, изметки и обратки

Врътки, изметки и обратки

Публикувано на Категории Акцент, Мнения Сподели

 

Евгений Михайлов, който години наред проклинаше, пустосваше, разобличаваше и заклеймяваше ченгетата и доносниците на Държавна сигурност, стана кандидат-депутат от партия, чийто председател е ченге и доносник на Държавна сигурност. Това че тази партия е толкова българска, колкото и ненавистната му Атака, е отделен въпрос.

Петър Николов, който барем едно десетилетие се водеше десен демократ (жълтопаветен костовисто-герберист), че и консерватор на всичкото отгоре, стана кандидат-депутат в партията на ченгето Каракачанов и путинолюбеца Волен Сидеров.

Слави Бинев, който години наред се самопредставяше за патриотаро –атакист, стана кандидат на омразното му ДПС.

Светльо Витков, който написа продължително-упоителна и трогателно-поучителна писаница за това как никога нямало да стане кандидат-депутат на Реформаторския блок, стана кандидат-депутат тъкмо баш на Реформаторския блок.

Антон Тодоров, който написа цяла книга срещу Бойко Борисов и определи политическото образувание ГЕРБ като шайка, влезе в редиците на шайката и се преобърна на шайкар.

Тома Биков пък нарече Борисов „карикатура на диктатор”, по-вредна от самия диктатор. И добави, че подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател. Пък после стана съветник или нещо подобно тъкмо на Бойко Борисов.

Методи Андреев, който беше депутат на Борисов, сега щял бил, като кандидат-депутат на Нова република, да бъде алтернатива не на друг, а тъкмо на Борисов.

Списъкът е непълен. И винаги такъв ще бъде. Защото с годините и с новите избори все ще се допълва. С подобни и с още по-големи врътки. Да не ги наричаме предателства или пък измени, защото вече са всекидневие, а предателствата и измените са изключение, а не всекидневие. Дали? Може би, едва ли не.

Разбира се врътниците, обратниците и изметниците ни предлагат и все едни такива величави обяснения за врътките, обратките и изметките си, следвайки не особено познатата, но пък научно доказана формула на Иво Беров: О= f Во/R.

Според тази формула всяка гадост (врътка, изметка, предателство) е право пропорционална на художествеността, с която бива обяснена, и обратно пропорционална на склонността към разкаяние на този, който я е извършил. Тоест всичките тия са извършили гадостите си не от корист, а в името на борбата срещу путинизма, в името на националните интереси, за благото на народа и за благото на обществото. Или пък защото са получили ненадейни прозрения. Като прозрението, че Бойко Борисов е добър например и бива да му влязат в партията. Или пък че е лош например и бива да му излязат от партията.

Какво се случва всъщност ?

Обяснението би могло да бъде на две нива. Първото е чисто битово, нашенско си, махленско и комшийско-чаршийско. Хората гледат да се уредят. И се уреждат. Ако не тук, там. Ако не при „наште”, при ”ваште”. Ако не при „ваште”, у „техните”. Които и да са те. Щото вече няма наши, ваши, техни. Постигнато е така въжделяваното национално обединение. Всички сме едно. От един дол дренки. Без отстояване на възгледи и убеждения. Без отговорност за думите и делата. Без политика. Без чест и достойнство…

Чест? Достойнство? Ко рече? Нашето битие не борави с подобни понятия. Това са измишльотини на завеяни загубеняци и жълтопаветници. Ама не от сегашното време жълтопаветници, а от времената, когато тия жълти павета са били настилани.

„Евала на туй момче, всичките ни излъга” – думаше навремето си бай Ганьо.

„Евала на тия момчета, как само ни излъгаха. И как пак ще се уредят за депутати докато ние лапаме мухите и се бараме за ушите, щото сме балами“, си дума като цяло обществото ни след едно повърхностно и лицемерно негодувание, в дъното на което се гуши завист към тия, дето пак са ни излъгали и пак са се уредили.

Това на битово равнище. На политическо равнище тия врътки, обратки и изметки са следствие на едно явление, започнало преди десетина-петнадесет. Това е бавното, но пък сякаш необратимо обезличаване, обезсмисляне, опорочаване, раздробяване и обуламачаване на „политическото” (както се изразяват някои политолози и социолози). Което означава, че всъщност няма партии (с едно незначително изключение), няма програми, няма намерения, няма възгледи, няма убеждения. Всеки може да си плещи, да си дудне и да си обещава каквото си поще, каквото му мине през главата и каквото дозволява патравата му свенливост.

Хиляда лева увеличение на заплатите, две хиляди лева увеличение на заплатите, пет хиляди лева и колкото хилядарки можете да донадите, без донаденото да замяза на пълна щуротевина. И без това вече никой не вярва.

Ако са останали някъде стръкчета рехаво доверие, те са при хората. При лицата. Оттук и новите „лицеви” послания, в които няма нищо политическо. Като например:

Ние от Атака не сме руска партия и не сме руски патриоти, а български – вижте как при нас дойде демократ и костовист при това.

Ние от Нова Република сме алтернатива на ГЕРБ, вижте как при нас дойде един известен и умен човек, който беше при Бойко, ама се разочарова и предпочете нас.

Ние от ДОСТ не сме турска и ченгесарска партия – вижте как при нас дойде антикомунист и разобличител на Държавна сигурност.

Ние от Реформаторския блок не сме измекяри на Борисов, вижте какъв готин човек се присъедини към нас. Пич и певец при това.

Ние от ДПС не сме етническа партия, вижте как при нас дойде бивш атакист и българин-патриот.

Разбира се родното политическо битие ще смачка и тези последни стръкчета доверие. И ще се разбере, че притворно-величавите обяснения за всичките изметки, врътки и обратки, а всъщност предателства, са не само битов маскарлък, а гнилостна пораза, която бавно, но упорито разнищва обществото ни, за да го превърне в безОбразен прососурляк.

Категории Акцент, Мнения

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *