Люк де Кайзер
След Корейската война, завършила през 1953 г., лекарите по света бяха изненадани от резултатите от аутопсиите на загиналите войници. Сърцата на много от тях бяха съсипани от отлагания на мазнини на същите места, където такива плаки се откриват при пациенти на средна възраст със сърдечно-съдови заболявания.
Търсейки обяснение, учените изтръскват от прахта една стара от десетилетия теория на руски учени, според която холестеролът е увреждал кръвоносни съдове на зайци. Така беше родена холестеролната заплаха и до ден днешен западните лекари продължават да препоръчват антихолестеролно лечение на нарастващ брой възрастни пациенти.
Този случай, както много други преди и след това, поражда повтарящи се неуспешни опити на правителствата да постигнат някакви резултати, предлагайки на гражданите препоръки за здравословно хранене. Откакто през 1956 г. американският психолог Ансел Кейс започна прочутото, а за някои – позорно, изследване, обхващащо 7 страни и свързващо диетата с коронарни проблеми на сърцето, чиновниците забавиха ход.
Сърдечно-съдовата болест все още е водеща причина за смърт по целия свят, а от цялата смъртност, около три четвърти, се случва в страни с нисък и среден доход. Постигайки значителен напредък в области, като намаляване на тютюнопушенето, дали ние сме направили достатъчно за справяне с нездравословното хранене и здравните проблеми, които то може да предизвика?
На рохкава почва
Въпреки неговото значение за световното здраве, изследователите в областта на храненето дълго се бореха с конкурентни специалности в медицината за привличане на най-добрите и способните или за получаване на финансиране за своите изследвания. Това може да се обясни отчасти с устойчивите методологически проблеми, които блокираха неговия успех. Мащабни експерименти с хранене например трудно може да се прилагат поради финансовите и логистични разходи, свързани с предоставянето на храна на изследваните лица за периода на теста. Освен това повечето здравни ефекти от конкретни начини на хранене не се проявяват дълги години.
Поради тези и много други проблеми, повечето учени в областта на храненето се задоволяват с кохортни изследвания – следващото най-добро нещо, когато се стигне до убеждаваща власт. При тези изследвания се наблюдава здравето на определено население за дълги периоди от време, записвайки какви жизнени стилове избират хората и какъв е крайният резултат. Но дори резултатите от такива мащабни и скъпи проучвания не бяха много сигурни; освен многонационалното изследване на храненето в ЕС, институциите в Нова Англия (САЩ) имат почти пълен монопол върху изследванията за храненето на населението, а това е позиция, която изкушава изследователите да екстраполират препоръки за политики въз основа на научни резултати, които често не са достатъчно сигурни, за да подкрепят напълно препоръките.
Това изглежда прави политиките уязвими за критики от страна на други учени и производители на храни, поставяйки слабата основа на науката за хранене върху още по-несигурна почва. При постоянните противоречия не е чудно, че политиците нямат време да превръщат сложните изследователски резултати в авторитетни напътствия, които публиката може лесно да разбере и да използва.
Следвайки примера на Шведския национален съвет по здраве и благосъстояние, макар и 20 години по-късно, Департаментът по земеделие на САЩ публикува прочутия си наръчник – Пирамида за упътване при хранене през 1992 г. Диаграмата показваше относителното значение на 6 различни групи храни, чрез размера на съответните секции: най-големият пласт включваше хляб, зърнени храни, ориз; вторият по големина включваше зеленчуци и плодове, следващият изброяваше млечни продукти, като прясно мляко, кисело мляко и сирене; както и протеинови храни, като говеждо, птиче месо, риба, яйца и ядки; и най-тесният слой включваше мазнини, масла и сладки храни.
Политики на пирамиди и чинии
В създаването на пирамидата се намесиха определени интереси. Вместо да бъде конструирана от Администрацията по храните и лекарствата – американската агенция е натоварена, както личи от името, с проучване на сигурността на храните и лекарствата, пирамидата беше спонсорирана от Департамента по земеделието. Департаментът фактически промени подреждането на различните нива на пирамидата, което експертите по хранене предложиха отначало, с цел да съответстват по-добре на структурата на субсидиите, които Вашингтон плащаше на производителите на различни групи храни.
Не е ясно колко е повлияло това решение върху усилията на Световната здравна организация и Организацията по храните и земеделието да предложат акуратни препоръки по факторите на храненето „за да предотвратят затлъстяването, хроничните болести и зъбните кариеси“ в целия свят. Но е ясно, че много страни адаптираха създадената от департамента Пирамида за упътване при хранене като средство да определят своето производство и добиви от местни храни, както и да формират хранителните навици на населението.
Някои азиатски страни стигнаха дотам, че промениха формата на пирамидата в пагода с надеждата да улеснят нейното възприемане. Въпреки че пирамидата вероятно е оказала слабо влияние върху хранителните навици на местното население, хранителните продукти попаднаха под нарастващ натиск да се пригодят към напътствията, влезли в сила в САЩ, с цел да подтикнат техния износ на пшеница и соя, които тогава бяха повече от половината от цялата реколта в САЩ.
След публикуването на Пирамидата за упътване при хранене Уолтър Уилет, шеф на Харвардският департамент по хранене, поиска упътването да се промени. Департаментът по земеделие бе готов да приеме неговото искане при положение, че той представи данни, подкрепящи промените, които предлага.
Прословутият отговор на Уилет беше, че той не разбира основанията за такова искане на комитета, тъй като е очевидно, че е достигнал до своите заключения относно Пирамидата без необходимите данни. Повече от две десетилетия след това комитетът, съставен вече от повече членове, повлияни от работата на Уилет, събра най-солидните научни открития, за да подкрепи създаването на наръчник по хранене през 2006 г., който бе трансформиран от пирамида в чиния.
Но политическата следа, която бе направена преди това, никога не изчезна напълно. Миналата година стана публично известно, че захарната индустрия систематично е плащала на изследователи да насочват научните прегледи в изследванията на храненето в нейна полза – практика, която е реминисценция на стара стратегия на тютюневата промишленост. Този път хранителната индустрия наблюдаваше с удоволствие как контра-експерти иронично атакуваха научната заслуга на напътствията на комитета, твърдейки, че им липсва доказателствена сила, че само правят подреждане, което контролираните клинични експерименти могат да осигурят. Контра-експертите пренебрегваха факта, че провеждането на такива експерименти е изключително трудно в науката по храненето, стеснявайки концепцията за преценка, основана на данни до изследване, което дава само най-твърди доказателства, вместо както диктува здравият разум – най-добрите от наличните доказателства.
Тази интензивна игра на дърпане на въже не остана без последствия за обществото. Едното е, че хранителните напътствия, създадени в една от най-богатите части на света, бяха копирани в целия останал свят, по райони, в които липсва изследователски капацитет, за да се направят наръчници, адаптирани към техните регионални стилове на живот. И макар че това не изглежда много смислено, но там действително няма много приемливи алтернативи на прилагането на резултати от изследвания, правени в Нова Англия в общности, живеещи от другата страна на света.
Организациите често нямат друг избор освен да следват официалните напътствия за хранене, за да демонстрират безпристрастност, когато раздават училищни обеди, храни за затворници и пакети с помощи.
Личен избор: вредните ефекти
Въпреки методологичните ограничения науката за храненето е дала повече от достатъчно данни, за да се подобри светът, стига да се приложат на практика. Но това е по-трудно, отколкото изглежда. Скорошно европейско изследване, обхващащо седем страни, показва, че една интензивна общностна програма, целяща да информира родители, учители и деца относно здравословния начин на живот, едва ли променя индивидуалното поведение. Впрочем, става все по-трудно да се игнорират призивите към правителствата да се намесят в нарастващата епидемия от затлъстяване.
За да направи нещата по-лоши, бързото разпространяване на хранителни съвети – много от които изглежда все по-малко се основават на факти – направи още по-трудно за хората да изберат чии съвети да следват. Интернет само добави към резервоара от съмнителни съвети какво да се яде и какво да не се яде. Големите магазини и ресторанти от своя страна не предлагат здравословни храни, страхувайки се да не загубят клиентите си, които са свикнали с вкуса на определени стоки.
Не е случайно, че хранителната индустрия (и политиците подкрепят това) са много склонни да пледират за свободата на избора на техните клиенти и ако бъдат притиснати с недоволство, дават обещания, доколкото могат да се придържат към правителствените интервенции. И тъй като веригите за бързо хранене се разпространиха по целия свят, много бързо нараства и перспективата за разпространяване на нездравословни стилове на живот.
Борбата с пушенето на тютюн беше и все още е трудна. Бяха необходими няколко десетилетия на организирани действия, за да се намали склонността на обществото към пушене въпреки планината от ясни данни за вредните странични ефекти от него.
Борбата с нездравословното хранене ще бъда още по-трудна, като се има предвид колко сложни бяха резултатите от изследванията и че храненето е част от всеки ден от живота на индивида. Да се ограничи нездравословното хранене до степента, в която е ограничено пушенето, може да отнеме векове, много повече от жизнения цикъл на поколенията, чието здраве вече е в риск. И ако медицинските тежести, които тези жизнени стилове налагат да се носят, ще бъдат големи дори за най-богатите страни, а за останалия свят те ще бъдат парализиращи.
Философски клуб
Превод: Духомир Минев
Източник: Healthy eating
