Между 2013 и 2014 г. една от най-големите и най-успешни български банки е срината от трио – корумпирана съдебна система, корумпирани медии и корумпирани представители на правителството, образувайки класически набег срещу банката.
Корпоративна търговска банка (КТБ или Корпоративна банка) притежава заеми и инвестиции, които съставляват една десета от БВП на страната. Банката поддържа икономиката и е първата такава институция в България, която работи по западен модел, отдавайки инвестиционни заеми и инвестирайки в малкия, средния и едрия бизнес.
Въпреки това чрез организиран удар банката е затворена, активите й откраднати, а депозитарите губят своите спестявания. Организаторите на атаката успяват да овладеят активите на банката.
Корпоративни набези
Корпоративните набези представляват незаконни превземания на бизнес чрез манипулация от страна на официалните власти.
Организаторите им обикновено са хора, които развиват бизнес, но също така заемат властови позиции, които им дават достъп до ресурсите на държавата, необходими за осъществяването на удара. Подобни модели на действия обикновено се характерни за Русия, но практиката се разпространява и в други държави от бившия Съветски блок.
В случая с Корпоративна банка набегът е осъществен от бизнесмена и депутат Делян Пеевски, в съдействие с българската главна прокуратура и Българската народна банка, което е централната банка на държавата, българският еквивалент на Федералния резерв в САЩ.
Класическият набег обикновено се състои от три основни компонента: изфабрикувани криминални обвинения, черна ПР кампания и оказване на неправомерен натиск от страна на регулаторните институции.
В случая с Корпоративна банка, нейният собственик, предприемачът и основател Цветан Василев, е обвинен за опит за убийство на същият човек, който организира корпоративния набег. Следва масивна медийна атака и Василев е принуден да се обърне към БНБ, правителственият регулатор, който извършва надзор на банките.
Фабрикувани криминални обвинения
Корпоративният набег стартира с фабрикувани криминални обвинения. В тези ситуации престъпниците плащат на съдия или прокурор да издаде заповед за издирване и арест на собственика на банковата институция. Това може да доведе до неговото задържане, което от своя страна силно затруднява способността на обвиняемия да се защити по време на действията срещу него.
Прокурори се включват в реализацията на такъв тип схеми.
Организаторите на набега обикновено търсят контрол върху бизнеса използвайки необоснована съдебна заповед. Понякога те използват съдебната заповед като извинение да придобият корпоративни документи, с които да придобият контрол върху компанията или нейни активи.
В случая с Корпоративна банка, фабрикуваните криминални обвинения са използвани срещу собственика.
Първо, Василев е обвинен в опит да организира убийството на Делян Пеевски. Тези обвинения обаче много скоро се оказват напълно измислени и без никакви доказателства.
Второ, Василев официално е обвинен в открадване на огромни суми от собствената си банка. Тези обвинения не съдържат никаква информация и факти, които да доказват как той е извършил уж незаконното присвояване, като се прокарва простото предположение, че е изнасял парите в чували от банката.
Трето, допълнителни обвинения са повдигнати срещу Василев, предполагащи че той е глава на организирана престъпна група заедно с още 18 души, включително служители на банката и външни одитори. Отново обвиненията са голословни и без доказателства.
Въпреки това е стартирана кампания за очерняне на КТБ и собственика. В нея организаторите разпространяват фалшива информация в медиите, които често се доверяват, защото идва от държавни институции. Докладите им потвърждават фалшивите обвинения, като насочват общественото внимание към измислените факти.
Повече от 1000 новинарски материала, свързани с Василев и Корпоративна банка са публикувани в рамките на дванадесет дни между 12 юни и 24 юни 2014 г. Повечето от тях са публикувани от медии, собственост на Пеевски.
Неправомерно влияние от страна на регулаторите
В повечето страни банките подлежат на сериозни регулации. Това е и случаят с България.
Страната обаче е известна с корупционните практики, които се ширят в нея. Международни експерти са изразили мнение и са документирали, че българското правителство се управлява от криминалните среди или българската мафия.
Последната част от корпоративния набег е неправомерното влияние на регулаторите. То се постига чрез влияние в правителството.
Регулаторните органи притежават огромна власт върху компаниите, те могат да предприемат действия, които да доведат до затваряне на дадена компания или до изземване на активите й. В случай на корпоративен набег, след като активите са иззети, корумпираният регулатор често пренасочва активите към организаторите на набега. Такъв е и конкретният случай.
В случая с Корпоративна банка, корумпираното българско правителство в крайна сметка позволява на тези, които са виновни за фалита на банката, да придобият по криминален начин нейните активи. Инвестиционните компании, част от парите и другите активи в крайна сметка се оказват у Пеевски и неговите партньори в организирания набег.
Изграждането на Корпоративна банка
Между 2000 и 2003 Цветан Василев заема поста председател на УС и изпълнителен директор на Банката, след което става неин собственик и притежава мажоритарния пакет акции. Василев превръща Корпоративна банка в депозитарна институция и инвестиционна банка. Той променя културата на ръководената от него институция и въвежда нов бизнес модел, давайки заеми и инвестирайки в други предприемачи.
До 2014 г. Корпоративна банка се превръща в четвъртата по големина банка в страната. В определен момент, ефектът на банковите активи представлява 10% от БВП на страната.
Сделката „Виваком“
През 2012 Василев купува част от БТК (Виваком). Това е най-голямата телекомуникационна компания в България, пазарен лидер в областта на интернет доставянето, мобилните телефони, радиото и телевизията.
И докато Виваком се превръща в подходяща инвестиция за Корпоративна банка, също така я превръща и в мишена.
Покупката поставя Корпоративна банка и Василев в позицията на недолябван заради постигнатите резултати. Особено активен негов противник става Делян Пеевски. Воденият от него набег има за цел удар срещу КТБ и овладяването на контрола върху Виваком, както и други активи на Корпоративна банка.
Кой е Делян Пеевски?
В началото на хилядолетието Василев среща за първи път Пеевски, работещ в младежката организация на НДСВ.
По време на своята кариера той е избиран за депутат от ДПС, предложен е и за шеф на Държавната агенция „национална сигурност“. Само за ден защото назначаването предизвиква бурна обществена реакция и заповедта е отменена.
Използвайки заеми от Корпоративна банка, Пеевски финансира многобройните си бизнеси, които практически се притежават от майка му. Така неговият дълг към банката започва да се увеличава, като към края на 2013 г. той достига около 200 млн. евро.
Вместо да плати задълженията си, Пеевски иска процент от всички бизнеси, които Василев притежава. Напрежението между двамата расте, като през май 2014 г. Василев получава информация, че Пеевски подготвя заговор за убийството му. След като научава тези новини, Василев подава сигнал срещу него в Австрия, където започва разследване.
На 13 юни 2014 г. българската прокуратура публикува съобщение, че властите са арестували трима души, подготвящи заговор за убийството на Пеевски. Прокурорът заявява, че Василев ще бъде разследван за връзки с този случай, намеквайки че именно Василев стои зад този заговор.
Българските медии, включително и тези, които са собственост на Пеевски, широко отразяват случая. Пример: Телеграф, притежаван от Пеевски таблоид, пуска на първата си страница заглавие: Шефът на КТБ поръчал убийството на Пеевски: Трима души са арестувани”.
Пет дни след изявлението на прокуратурата и четири дни след това заглавие, на 18 юни, съдът пуска заподозрените поради липса на каквито й да било доказателства. Държавното обвинение е принудено да признае, че няма никакви доказателства за заговор за убийството на Пеевски и арестът е грешка.
Падането на Корпоративна банка
Дни след като българските разследващи оповестяват заговора за убийството на Пеевски в медиите, властите организират претърсване на няколко офиса на фирми, за които се смята, че са свързани с Василев и Корпоративна банка.
Действията им се предават на живот от телевизионния канал, собственост на Пеевски.
Така той стартира черната си ПР кампания срещу Василев. Използвайки медийната си империя, Пеевски публикува истории, обвиняващи Василев в кражбата на 1 млрд. долара от собствената си банка.
Въпреки че Василев няма нито едно доказателство за твърденията, ударът срещу репутацията на Корпоративна банка вече е нанесен.
Несъстоятелните обвинения срещу Василев, както и медийното им отразяване съдържат два от трите компонента на замисления удар. Предстои само неправомерната намеса на регулаторните органи и тя не закъснява.
Атаката на банката
Медиите предизвикват паника сред вложителите на Корпоративна банка.
Според един от източниците, „Тези обвинения в заговор за убийство и финансови манипулации предизвикват и атаката срещу банката”. В рамките на седем дни между 13 и 20 юни, вложителите на банката изтеглят 20% от всичките й активи.
Докато тече атаката, Василев се опитва да преговаря със зам.-управителя на БНБ в опит да осигури подкрепа от страна на централната банка. По време на преговорите в медиите изтича информация, че зам.-управителя е подозиран в нарушение на законодателството във връзка с отношенията си с Василев.
На 20 юни 2014 г. Корпоративна банка се оказва под особен надзор от БНБ. Вместо да бъдат обсъдени опции за нейното рекапитализиране и укрепване, парламентът отказва плана за спасяване на Корпоративна банка през ноември 2014 г.
Два дни по-късно БНБ обявява, че национализира (поема контрола) над КТБ. На 29 юни Европейската комисия обявява ликвидна подкрепа за българските банки в рамките на пет месеца. БНБ помага на други банки в затруднение, но отказва такава за Корпоративна банка.
Криминални обвинения срещу Василев
Най-накрая, на 28 юли 2014 г., българската прокуратура обвинява Василев в незаконно присвояване на повече от 200 млн. лева от банката. Правителството обявява чрез Интепол банкера за международно издирване.
Обвиненията срещу Василев не представят никакви подробности и факти около това присвояване. Прокурорите не могат да дадат доказателства, подкрепящи тезата им. Твърденията се основават на предположението, че Василев е изнесъл 200 млн. лв. в торби от самата банка.
По този начин обвиненията са представени и в медиите. Водещата страница на „Телеграф” от 11 юли 2014 г. показва Василев, носещ куфар пълен с пари, които дори изпадат от него. Заглавието е: „Василев източил 3.5 млрд. лв. от КТБ”. Историята е публикувана повече от две седмици преди обвиненията да бъдат оповестени официално, което е доказателство за изтичане на информация от следствието към медиите на Пеевски.
Според обвиненията Василев е откраднал парите между декември 2011 г. и юни 2014 г. Въпреки това одиторите на банката не откриват нито едно доказателство, че големи суми липсват. Уважавани международни фирми, сред които KPMG, са сред тези одитори.
Дори БНБ през 2013 г. обявява, че финансовото състояние на банката е добро. На 30 май 2014 г. рейтинговата агенция Moody’s обявява, че банката има солидни капиталови буфери.
През 2016 г. българската прокуратура повдига допълнителни обвинения срещу Василев, заявявайки че той е ръководител на организирана престъпна група за неправомерно източване на Корпоративна банка.
Експерти, прегледали обвиненията, стигат до заключението, че те са просто друга част от схемата за натиск срещу Василев и Корпоративна банка.
На 6 ноември 2014 г. БНБ официално отнема лиценза на КТБ. Акционерите опитват да оспорват решението в съда, но ВАС отхвърля искането им.
Като резултат банката спира да функционира. Пеевски така и не изплаща дълговете си към нея. Повечето от бизнесите, които КТБ финансира, изчезват. Някои от тях попадат под контрола на Пеевски и негови бизнес партньори.
Днес Василев и съпругата му живеят в Сърбия, съседна на България страна.
„Фрогнюз“
Оригиналната статия на Balkan Business Wire четете ТУК:
Ехааа, Цветан Василев за каква статия си е платил, но все пак източи повече от 2 милиарда, така че има пари и плаща докато се укрива от правосъдната система, а го чакат 35 хиляди страници дело. КТБ не е банка и това бе многократно констатирано то различни български и чужди институции.
Типичен пример за поръчкова статийка! Делян Пеевски е представен изцяло в черно, а Цветан Василев едва ли не е светец и невинен бизнесмен, който нямал нищо общо с българската мафия, разбираш ли?!? Само дето никъде не се споменава, че именно Василев бе част от тази мафия дълги години и затова държавата си държеше средствата в неговата пирамида КТБ!
Да, бе, корпоративен друг път! Беше си едноличен и дори на децата е ясно, че Василев източи КТБ.