Ето за какво синдиците на КТБ похарчиха 120 млн. лв.

Ето за какво синдиците на КТБ похарчиха 120 млн. лв.

Анализ на кредитираните от банката компании се позовава основно на журналистически публикации и публична информация, обстойно описва хора като свързани с Цветан Василев и Гриша Ганчев и споменава само веднъж името на Делян Пеевски

 

Все по-силният обществен натиск за смяна на синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) Кристи Маринова и Ангел Донов заради неефективната им компроментирана работа и слаба събираемост ги накара да отговорят през сайта на банката. Синдиците публикуваха документ, чиято цел е да покаже състоянието на компаниите с най-голяма кредитна експозиция към банката и какви са предприетите мерки към тях.

Документът носи претенциозното име „АНАЛИЗ на информацията относно собствеността върху активи със значителни размери на длъжници на банката, в т.ч. и на търговски дружества, придобити с имущество с произход от банката, която информация е публично оповестена в изпълнение на законови разпоредби или е придобита от публични регистри.“

Бърз негов прочит показва, че това всъщност е сбит преразказ на документите по партидите на цитираните дружетва и позовавания на медийни публикации и „публична информация“.

В документа синдиците на десетки места правят опит да линкват компании към мажоритарния сосбтвеник на КТБ Цветан Василев и към собственика на „Литекс“ Гриша Ганчев. Двамата са основна цел и в множество публикации на контролираните от ДПС депутата Делян Пеевски медии. Името на самият Пеевски обаче е споменато от синдиците само в един случай – когато се обяснява предпоследното прехвърляне на собственост в „Техномаркет“.

В „анализа“ няма нито един ред за компаниите от обръчите фирми на ДПС – „Вили Вист“, „Табак Маркет“, „Дрослиан България“ и „Сиболе България“. Както и за свързваните директно с Пеевски „Промишлено строителство холдинг“ и „Техноекспорт строй“.

Името на близкия до бившия премиер Бойко Борисов – Александър Сталийски пък се споменава също само веднъж, когато синдиците на КТБ обясняват защо ще е трудно да съберат вземанията си от завода за стъкло в Плевен „Рубин“. Актив, който те вече загубиха от контрол.

Разбира се, всичките тези обяснения за предприети мерки от синдиците и слабата им ефективност сигурно можеха да бъдат разбрани, ако за тях не бяха похарчени значителни средства.

Как се изразходват парите, които са част от масата на несъстоятелност на КТБ, остава загадка. Въпреки заявките на бившите управляващи и конкретно на близкия до Делян Пеевски бивш министър на финансисте Владислав Горанов, че процесът по несътоятелност ще бъде публичен, нищо подобно не се случва. Отчетите на синдиците на КТБ – в началото седмични, а после преминали в месечен цикъл, са напълно непотребни, защото са със заличена ключова информация.

От справка на синдиците, представена от министър Горанов като отговор на въпрос към него в предишния парламент обаче се разбира, че от от март 2015 г. до август 2016 г., те са събрали 182 млн.лв., в т.ч. от кредити – 95 млн.лв. и от други активи (ДЦК, вземания от банки) – 87 млн.лв. Началният срок е март 2015 г., защото тогава в КТБ влязоха синдици.

От отговора на Горанов се разбира, че към 31 август 2016 г. по сметка на синдиците има 578 млн. лв. Това е с 60 млн. лв. повече, отколкото КТБ е разполагала към момента на встъпване на синдиците в банката.

От всичките тези сметки излиза, че от март 2015 г. до август 2016 г. синдиците са похарчили 120 млн. лв.

Основната цел в работата на синдиците е да се грижат за увеличаването на масата на несъстоятелност на банката, да се грижат за консервираното на активите, за връщането им обратно към банката. За атакуване на всички възможни пътища за отклоняване или разграбване.

За 18 месеца и 120 млн. лв. похарчени от наличните средства обаче, „анализът“ на синдиците показва, че те не са уверени, че ще съберат кой знае какво. Повечето описани компании са придружени с обяснения защо няма да може банката да събере нищо. Няма нито ред обаче какво не са направили синдиците, за да успеят да си съберат дължимото.

„Анализът“ все пак изглежда истински и справедлив. Защото действията на синдиците в КТБ наистина са подчинени на това да се хвърлят много усилия и средства да се преследват кредитополучатели, които самите синдици линкват с Цветан Василев. Това, разбира се, е правилно поведение. Спорно откъм резултатност.

Но в същото време синдиците имат учудваща пасивност по отношение на огромните активи като Българската телекомуникационна компания (БТК) например. БТК е най-големият актив, придобит със средства с произход от бнката. В анализа си сега синдиците проследяват схемата на сосбтвеност в телекома и признават, че той е придобит със средства, за които е доказано, че са с произход от банката. Но няма и дума, която да обяснява пасивността на синдиците по косервирането на този актив.

Нещо повече, няма описана нито една стъпка, която синдиците да са предприели, за да получат 50 млн. евро, които са остатъкът от последното превъртане на собствеността в БТК.

Обяснителният режим на синдиците на КТБ идва само два дни, след като в интервю за в. „Труд“, чиято редакционна политика винаги е в унисон с позицията на Делян Пеевски, шефът на специализираната прокуратура Иван Гешев одобри работата им.

“Малко били събрали синдиците! Ами те нямат контрол над активите. Едни пари са минали през кухи дружества и са попаднали на различни места – раздадени са в пликове, торби и чувалчета на политици, актьори, спортисти и т.н., вложени са в бизнес проекти – губещи или не… впрочем някои от тях и г-н Василев от съседна Сърбия би могъл да управлява. Те са несъбираеми.”

Думите на Гешев сега са практически преразказани от синдиците с малко допълнителни бележки.

 

 

Категории Акцент, Пари, ФинансиЕтикети , , ,

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *