Втори февруари 1896 г. в следосвобожденската ни история

Втори февруари 1896 г. в следосвобожденската ни история

Царските деца Борис, Кирил, Надежда и Евдокия, портрет на Никола Михайлов

Малцина знаят, че тази дата прекроява събития и съдби на хора оставили трайна диря в българската история.

Малко предистория. Княз Фердинанд идва в България без разрешението на Великите сили като де юре и де факто нарушава решенията на Берлинския конгрес. За повечето западни политици действията на княза са една кратковременна авантюра на своенравния Кобург. Обграден от неприязън и признат за княз само от Великото народно събрание на княжеството той властва вече осем години. Но непризнаването му създава големи проблеми както в международен, така и във вътрешен план. За задълбочаване на кризата от голямо значение и факта, че Русия е скъсала дипломатическите си отношения с България още преди идването на княз Фердинанд в София. Като страна в Берлинския конгрес волята на Русия автоматично се подкрепя и от останалите велики сили. Стоплянето на дипломатическите отношения по времето на Стамболов е невъзможно, тъй като князът е все още твърде слаб за самостоятелни действия, а министър-председателят е неумолим. За това и когато приема оставката на Стамболов (с облекчение) княз Фердинанд поставя пред новия министър-председател Константин Стоилов задачата да се постигне помирение с Русия. Поводът, макар и трагичен е намерен. На 20 октомври 1894 година почива император Александър III за когото да се каже, че не обича България е много малко. Българската делегация во главе с големия русофил митрополит Климент Браницки (Васил Друмев) която посещава Русия за да поднесе венци на признателност на гробовете на Царя Освободител Александър II и новопочившия Александър III е приета макар и неофициално от новия император Николай II. На тази среща императорът подсказва на дядо Климент, че ако България наистина желае сближение с Русия, първият акт на добра воля би могло да бъде кръщаването на престолонаследника княз Борис Търновски в православната вяра. Едно уточнение. Княз Борис вече е кръстен по католическия ритуал, който нашата църква признава. Прекръщаването му означава от гледна точка на ритуала миропомазване и първо причастие. Ето какво разказва за събитието кореспондентът на вестник Таймс в София “По-късно министрите се отправиха към изхода на катедралата (Света Неделя) и се завърнаха заедно с княз Борис, носен на ръце от гувернантката си. Тя свали връхното му палто и широкополата бяла шапка и го сложи да седне на трона до олтара. Детето седеше спокойно в бялата си дрешка обкичена с половин дузина отличия.” след като специалният пълномощник на кръстника Николай II княз Голенишчев-Кутузов отговаря на ритуалните въпроси от името на кръщелника отрокът Борис е занесен до олтара и там заобиколен от митрополитите е миропомазан от екзарх Йосиф. Светото миро е донесено от Кремъл и изпратено специално от императора в ковчеже от скъпоценни камъни. Излишно е да се казва с каква неописуема радост и нестихващ ентусиазъм е приет актът на покръстването от обикновените хора. Последиците обаче не закъсняват. Още на 15 януари при срещата си във Ватикана с папа Лъв XIII княз Фердинанд се опитва да убеди папата да одобри покръстването на княз Борис, но среща категоричен отказ: “Вие искате от мен да одобря смъртта на вашия син, смъртта на душата му? Това би било духовно убийство.” Нещо повече, папата призовава Фердинанд при невъзможност да противодейства да абдикира. Тридесет и пет минутната ауиденция завършва със заплаха: “Ако предадеш своя син Борис на схизмата ipso facto ще бъдеш отлъчен от вярата”. В личен план драмата е не по-малка. Княгиня Мария Луиза ревностна католичка и кръщелница на папа Пий IX не може да понесе сполитащите я събития и заедно с бебето княз Кирил Преславски напуска България и ще се завърне след много увещания след близо година.

В международен план обаче само пет дни след 2 февруари България е призната от всички велики сили и става пълноправен субект в международните отношения

 

Категории Акцент, Цивилизация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *