“Това е наш’то, нали“ – качествената журналистика прави баница на Христо Иванов

“Това е наш’то, нали“ – качествената журналистика прави баница на Христо Иванов

Част от медиите припознаха “Да, България” като новото БКП

 

Един дух броди из българските медии. Духът на “Работническо дело” и бездарно сервилната журналистическа пропаганда. Поводът е партията на Христо Иванов. Източникът  – медии, които минават за елитарен еталон.  Едни ги наричат либерални, други – протестърски, трети – соросоидни, те самите се смятат за етична, модерна и интелигентна журналистика. От няколко дни въртят такива баници на Христо Иванов, каквито и Мадам В. не е правила за Бойко Борисов. Долно, мръсно, гнусно и отвратително положение – същите хора, които постоянно веят знамето на морала, които наставляват що е журналистика, напират за спазването на медийните кодекси, раздават присъди в етичните комисии, воюват срещу “медийните бухалки”… вършат пропаганда, каквато и медиите на Пеевски не са правили.

На 7 януари Христо Иванов учреди общата им партия – “Да, България”. Как едно време се отразяваха конгресите на БКП? През призмата на дребния човек, разбира се – колко много обича той партията и как тя променя неговия живот. Тъй и партизаните биваха посрещани в пропагандните хроники  – всичко за човека, всичко за благото на човека. Този тип апотеозни дописки си имат и “стандарти” на написване – сюжетът почва от битово-народняшкия образ на произволен човечец, героят поема към светлото бъдеще, създава се впечатление за масовост (не е просто човек, а хиляди, маса, народ…), интонацията върви възходящо и…  о, миг!, пауза!, миг!, ето я – Партията. Важно правило – никога не трябва да се забравя датата на епохалния момент, трябва да се набие като акцент, история се пише тука… Четем “Дневник”, репортажът за учредяването на “Да, България” започва така:  ““Това е наш’то, нали“, пита възрастна жена (дребният човечец), която слиза от ескалатора и застава пред опашката, опасала целия последен етаж на Paradise Mall в София към залата на Sofia event center (върви към светлото бъдеще). Часът е малко след 10:20, 7 януари 2017, Ивановден (епохалната дата). Няколко човека й отговарят утвърдително и тя тръгва да търси къде да се подреди. Застава търпеливо сред чакащите – между които има и две семейства с бебета (народ, мало и голямо е тук!). В ръце носи бял лист в найлонов джоб – декларация за учредител на „Да България“” (Партията!). Може и разбъркан сюжет, важното е всички елементи да са в него. Отваряме “Медиапул”: “Помниш ли онези първи протести на Орлов мост, срещу Борисов бяха – на Орлов мост, с голямата реклама “Всичките ти приятели са тук“ (екопротестите от 2013 г – бел.авт) (вървим на някъде, бъдещето се мержелее). Ето така се чувствам днес и аз. Всички важни за мен хора – в това число и родителите ми или гледат онлайн учредяването или са учредители“ (народ, даже скайп народ!). Така превъзбудено разказва по телефона на своя приятелка началото на „Да, България“ (Партията!) около 30-годишна жена (обикновеният човек). Денят е събота, 7 януари, 2017 г. (датата, датата!….) А 1234 души тъкмо са избрали за лидер на новата формация бившия правосъден министър Христо Иванов” (народ, минало, настояще и бъдеще са се събрали в лика на другаря Иванов). Смешно, нали? Не, няма копи-пейст. Така се пишат журналистически оди.

След литературните увертюри майсторът баничар следва да разточи същинската част. В нея здраво се заковават пропагандните тезиси. Те, впрочем, са застопорени още заглавията, да не би читателят да се разсее – „Да, България“ се учреди, за да „счупи системата“ на корупция и бедност; “Христо Иванов: Горивото на истинската политика са мечтите”; “Христо Иванов: Без решаване на проблема с корупцията, няма ускорено развитие; “Боряна Димитрова: Предимството на „Да, България“ е ясно дефинираният основен проблем в България”; “Христо Иванов стана председател на „Да България“ и обяви, че партията „трябва да счупи системата“; “Обратното броене за българската олигархия започна”;   “Христо Иванов: България ще има друга съдба” и т.н, и т.н. Вътре в текста тези лозунги се повтарят и потретват, няма никакво значение, че са скука и неземни глупости – колкото повече гърми латерната, толкова повече сервилността замаскира празноумието в услуга на възпявания субект. Цели 8 (осем) бравурни текста посвети “Дневник” при учредяването на “Да, България” на 7 януари и следващия ден. “Медиапул” се отчете “само” с 4, но подгря с 2 на 6-ти. “Капитал”, нали е най-качествен вестник от всички качествени вестници, постъпи подобаващо – пусна директно учредителната реч на бай Христо (Иванов): “Да, България ще има друга съдба”. Коя е другата съдба не става ясно, но няма проблем, жанрът е “лозунг”. Бясно в състезанието за най-вкусна баница се включ и “Клуб Z”. Сайтът придаде специфична оригиналност на цялата кулинария – “Обратно броене за олигархията, която не прави партия с метро”. В текста се говори, че някакъв човек се обадил на Христо Иванов, казал му, че метрото било пълно, след което всички вкупом заключили, че за създаването на “Да, България” хората идват с метро, пък за другите партии пристигали с наети автобуси. Ово е стандарт!

Петата медия от този кръжец (горе-долу това са всичките), портал “Култура”, се изяви според амплоато си – портално и културно. То публикува статията “НеБългария” на известния с високата си политическа култура Даниел Смилов. След което всички гореизброени медии се впуснаха да я препечатват. Ако все пак ви втръсне всичко това, но заради някакъв мазохизъм продължавате да отваряте тези медии, дежурният редактор се грижи никога да не забравяте правата линия, даже директно ви я блъска в челото: “Интересно е как сред толкова негативизъм ще се открои проект като „Да, България“. Статията е в “Дневник”, тя е общ коментар за политическата ситуация на главния редактор на портал “Култура” Тони Николов. Той говори за Радев, Марешки, ДПС… Споменал един път „Да, България“ и, хоп – заглавие. Николов, естествено, няма против, а още по-естествено е газетата да прибягва до такива похвати, след като прави предизборната кампания на въпросната партия.

Тези “творчески стилове”, разбира се, нямат общо нито с етиката, нито с плурализма, най-малко с качественото писане. Против са всякакви  журналистически стандарти, освен един – нискокачествен пиар. По света има много партии, много медии, половината от тях са обвързани, журналисти подкрепят или правят реклама на политици… Но чудо като “качествената българска журналистика” няма никъде. Клетият Иванов предполага ли с каква некадърност се е обградил? Милите те, “качествени журналисти”, големият им страх е някой да не забележи, че са копия на Мадам В.

Съвсем целенасочено спестихме името на авторите. Не се знае те самите ли творят подобни дивотии, цензура ли има над тях, автоцензура ли… Не им  е лесно. Заслужават съчуствие подобно на служителите на Пеевски. Три дни след учредяването на “Да, България” следваше да застанат на друга амбразура – Иво Прокопиев е обвиняем, грабайте телата!

Категории Акцент, Мнения, Общество

3 коментара към ““Това е наш’то, нали“ – качествената журналистика прави баница на Христо Иванов”

  1. Христо Иванов е проект на Прокопиев. Ето сега набързо се гласуваха едни 5 милиона за НПО-та дето да следт праводъсната система. Мога да се обзаложа, че това са хора на Прокопиев.

  2. Ако надеждите за по-добро бъдеще на страната са свързани с Христо Иванов и олигарха, който го е яхнал – Иво Прокопиев, то по-добре да затваряме държавата и да се изнасяме със 100 км в час!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *