– Д-р Байкова, ваши колеги спореха сутринта дали и доколко откритият в българска лютеница олеамид е наркотично вещество. Вреден ли е по принцип, като се има и предвид факта, че продуктът се консумира масово от деца?
– Не съм подготвена за експертно становище, ще го кажат химиците. Знам, че олеамидът не влиза в списъка на наркотичните вещества. Това вещество може да се установи в различни храни, тъй като се оказва продукт на растителните мазнини, които използваме. То е продукт при разграждането на Омега 9 мастните киселини и по принцип не представлява риск за здравето на хората. В случая обаче, доколкото съм запозната, защото не съм химик, а хуманен лекар, това вещество е стократно завишено като субстанция в определен продукт на определена фирма, промишлено произвеждаща лютеници.
Оттук нататък съм склонна да мисля, че тази концентрация на веществото идва не от растителните мазнини, които се влагат при приготовлението на лютеницата, а от някакво друго замърсяване по веригата на производство – да е попаднала някаква съставка от машини, пластмаси или нещо друго. Аз не мога да гадая, това обаче ще бъде уточнено и съобщено в публичното пространство.
Но като хуманен лекар и експерт по хранене и диететика мога да кажа, че тази субстанция не представлява риск за психическото здраве на консуматорите. Но когато е в такива големи количества може да се мисли за други токсикологични ефекти, за което ще се изкажат колегите токсиколози.
– Докато експертите се изкажат, а законът забранява да се съобщи марката на лютеницата, тя ще продължи да се продава. А тези, които са запознати с проблема, ще престанат да купуват изобщо продукта, което няма да е честно към останалите производители. Не трябва ли да се спре продажбата й?
– Би трябвало съответната лаборатория, която е получила такъв резултат, да определи какво да се прави и да се наложи евентуално юридически санкции, но това аз не мога да го кажа. Като потребител и като експерт също се интересувам какво съдържат българските марки лютеници, но не бива заради един вид промишлено произвеждана лютеница да се наложи запор на всички останали лютеници. Трябва да се гордеем с нашата лютеница, която представлява един концентрат на витамин С и е постижение на националната ни кухня.
Това е продукт, познат в Европа. И именно като такъв тя става обект на различни бизнес интереси. Влагат се различни вещества, нямащи нищо общо със стандартния състав на българската лютеница – чушки, домати, моркови, патладжани, малко олио и минимални количества захар. В случая във въпросната лютеница научавам, че има и доста завишени показатели на кристална захар. Често пъти в продукта се влага нишесте, картофено брашно, технологични добавки. Но традиционната българска лютеница няма нищо общо с това.
– Значи по-добре май да си я правим вкъщи, след като очевидно само определен кръг привилегировани знаят за коя марка става дума, когато в един продукт се открият съмнителни субстанции? Вие знаете ли я?
– Не мога да кажа марката, но ако специалистите преценят, че един продукт е несъмнено вреден, те ще вземат съответните мерки.
Проф. Донка Байкова е сред водещите наши диетолози и специалисти по хранене
