Привърженик на Тръмп държи в ръцете си портрет на бившия президент на САЩ Роналд Рейгън по време на предизборна проява в Гранд рапидс, Мичиган през ноември 2016. Новоизбраният президент Доналд Тръмп се обяви в подкрепа на рейгъновата политика „Мир чрез сила“ (Снимка: Джеф Кавалски за AFP/Getty Images)
Автор: Роджър Бейкър, Стратфор
Нова година, разбира се, е времето, когато мнозина разсъждават за миналото и гледат напред в бъдещето. Миналото ни дава потенциални уроци и ни приканва да бъдем предпазливи към тези, които търсят решенията за утрешния ден в действия, предприети в миналото. В своята книга от 1994 г. „Дипломацията“, бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър пише: „Изучаването на историята не е наръчник с инструкции, които могат да се прилагат автоматично – историята ни учи чрез аналогии, хвърляйки светлина върху възможните последиципри едни сравними ситуации. Всяко поколение обаче, трябва дареши за себе си кои точно обстоятелства могат да бъдат сравнявани“.
Докато Кисинджър е доста подробен върху важността от изучаването на историята и прилагането на историята в политиката, той едновременно с това настоява, че историята не трябва да бъде прилагана погрешно, за да не може оценката наминалото да доведе до фалшиви изводи за настоящето или бъдещето. Днес, концепцията за „Мир чрез сила“, популяризирана от президента Роналд Рейгън през 80-те години на миналия век, се превръща в мантра за идващата администрация на Тръмп, за неговите съветници и поддръжници. Рискът от възраждането на икони – личности и политики в американската история е, че уроците могат несъзнателно да бъдат погрешно приложени. Концепцията може да бъде правилно, но нейната интерпретация и приложение в различен контекст може да доведе до много по-различни резултати.
Мир чрез сила
„Мир чрез сила“ беше крайъгълния камък на администрацията на Рейгън, едно утвърждаване на идеята, че икономически и военно силните САЩ са необходимост за осигуряването на мира и международната стабилност, демонстрирайки безсмислието на всяко предизвикателство към мощта на САЩ. Времената обаче, се променика, а световната система е много по-различна от онази по време на Студената война. Заплахите вече евоюлираха, а митовете на Рейгън може би вече са заменени от реалността на историята. Има смисъл да разгледаме, какво точно означаваше в миналото „Мир чрез сила“, какво означава днес и, може би най-важното – точно как можем да измерим силата на Америка в модерната епоха.
Трудно е да се синхронизират някои от текущите политически предложения – отхвърлянето на свободната търговия, повишаването на митата, отдръпването от глобалната роля на САЩ и оставянето на съюзниците да се защитават сами – с основните постулати на рейгъновия „Мир чрез сила“, който насърчаваше свободната търговия, активната външна политика и силната подкрепа за далечни съюзници. Но и историческият момент е много по-различен.
Рейгън дойда на власт в момент, когато лихвените проценти бяха двуцифрени, а петролният пазар беше в хаос, докато светът беше бинарен – воденият от САЩ Запад срещу Съветския Изток, а САЩ бяха предприели една разузнавателна преоценка на съветската заплаха по отношение на ядрения и конвенционалния потенциал. Структурата на икономиката на САЩ все още се лазираше на промишленото производство, в което се включваше и голям експортен елемент, а идващата компютърна революция едва започваше. Рейгън дори отбеляза в своето Послание за състоянието на Съюза през 1983 г., че „за много от нас, компютрите, силиконовите чипове, обработката на информацията и другите иновации на изгряващите високи технологии са такава мистификация, каквато е била работата на двигателите с вътрешно горене, когато първият „Модел Т“ на Форд се е придвижвал по Главната улица на САЩ“. Подобен коментар изглежда донякъде старомоден с оглед живота ни днес, движен напред от технологиите.
В лицето на Съветския съюз Рейгън имаше една голяма външна заплаха, с която трябваше да се справи и той успя да съчетае своята програма за изграждане на система за противоракетна отбрана (с цел компенсиране на преимуществото на съветските ракети) с призиви за намаляване на ядрените оръжия. „Мирът чрез сила“ беше прокаран с идеята за предотвратяването на атака срещу САЩ и техните съюзници с конвеционални и ядрени оръжия от страна на СССР и техните съюзници.
През март 1983 г., в обръщение към нацията на тема отбрана и национална сигурност, Рейгън обяснява „Мир чрез сила“ като приложение на неговата политика за възпиране. „От зората на ядрената ера, ние се опитвахме да намалим риска от войнна, поддържайки силна възпираща мощ и същевременно търсейки истински контрол върху въоръженията.“Възпиране“ просто означава това – да сме сигурни, че всеки противник, който си мисли да атакува САЩ или нейните съюзници, или нашите жизнени интереси, да направи извода, че рисковете, пред които е изправен надделяват над всяка потенциална печалба. Веднага след като разбере това, той няма да атакува. Така ние съхраняваме мира чрез нашата сила – слабостта само подканва агресията“.
Два месеца по-рано, в своето послание за състоянието на Съюза, Рейгън подчертава двойствения характер – икономически и военен на политиката „Мир чрез сила“. „Нашата стратегия за мир със свобода трябва да се основава на сила – икономическа сила и военна сила. Наличието на силна американска икономика е същностноважно за благосъстоянието и сигурността на нашите приятели и съюзници. Възстановяването на силна и здрава американска иконовика е била и ще бъде една от основните опори на нашата външна политика“. Така двойствената концепция за силна вътрешнополитически американска икономика и силни отбранителни способности се оказаха обвързани в една обща стратегия с глобален фокус.
Идващата нова администрация в САЩ стъпва върху тези две теми и възроди концепцията за „Мир чрез сила“. Фокусът е върху възраждането на американската икономика чрез промишлено производство, развитие на инфраструктура и засилване на американската отбрана частично чрез разширяване на ядрените сили. Условията за това обаче, днес са различни. Промишленото производство и износът вече не са така важни за икономиката на САЩ, технологията създаде цял един нов сектор на икономическа дейност, а моделите на търговия се разшириха до едни огромни мрежи, простиращи се на цели континенти. Двуцифрените лихвени проценти, каквито бяха, когато Рейгън встъпи в длъжност, се задържат на рекордни ниски равнища днес, а цените на петрола също варират около рекордно ниски стойности в момент, когато вътрешното производство в САЩ расте. Технологията докара инструментите на войната и конфликтите в киберцарството, намалявайки скоростта и доверието при идентифицирането на нарушителите и променяйки възприемането на риска и облагите едновременно при държавните и недържавните играчи.
И, разбира се, вече не съществува Съветският съюз. Вместо да имат за противник една свръхдържава, САЩ са изправени пред появата на няколко регионални сили, никоя от която не е точно опонент, но всяка от които търси да наложи своите интереси пред единствения останал глобален хегемон. Заплахата се разглежда не като битка между въоръжени до зъби ядрени свръхдържави, а като борба срещу недържавни актьори при един много различен модел на изчисляване на риска. Не е ясно, например, как една мощна ядрена сила ще се предпази от терористичните актове на недържавни играчи и техните симпатизанти. Дори мащабната военна реакция на САЩ в Афганистан след атаките от 11 септември не възпрепятстваха по-късната поява на Ислямска държава или пък въоръжените атаки срещу американските съюзници, интереси и територия.
Концепцията за „мир чрез сила“ на Рейгън беше нещо много повече от това Америка да стане велика. Рейгън приемаше, че Америка вече е велика, но е изправена пред някои проблеми. Неговата политика беше Америка да стане силна във вътрешнополитическо и външнополитическо отношение, за да може тя да изпълни своята глобална мисия за разпространение на демокрацията. Онова, което беше лайтмотивът на политиката на Рейгън беше признанието, че американската изключителност произлизаше не от това, че тя е силна, но от нейната отговорност за разпространението на американската система в други страни. В стила на тропата за супергероя, голямата отговорност произлиза от голямата сила.
Пътеводна светлина или мисия?
Изключителността отдавна е концептуалната основа на американската външна и вътрешна политика. Основополагащият мит на Америка прокарва идеята, че това е една уникална страна, такава, която е развила система на управление и лични свободи, които не са резултат просто от стечението на местните обстоятелства, но са универсални в своето приложение. Дебатът в американското ръковоство, върху който Кисинджър акцентира, отдавна е центриран около това, дали става въпрос за една светлина на върха, която е полуизолирана, но е светлината, която води останалите в правилната посока, или пък става въпрос за една кръстоносна мисия, която директно ще разпространи американските принципи и система на управление из целия свят.
Рейгън не беше изолационист. Той не търсеше съкращаване или отдръпване от глобалната роля на САЩ. Вместо това, той поощряваше интернационализма, свободната търговия, активната финансова и отбранителна подкрепа за съюзниците, както и един подход на участие в световните дела. Администрацията на Рейгън търсеше да постигне чрез силата един по-голям капацитет за изпълнение на онова, което той считаше за лидерската позиция на САЩ в Западния свят – носител на демокрацията и пътеводна светлина за света.
Именно тази по-широко възприемана мисия е онова, което липсва, поне на повърхността на възгледа за „Мир чрез сила“, свързван с идвашата нова президентска администрация. Америка е изключителна, но изключителна и самотна, отговорна за себе си, но не и за другите. Целта е да се направи Америка велика, но не е ясно с каква цел. Частично, това може и да е просто реакция на махалото спрямо възгледите на сегашната администрация на Обама, която често изглеждаше, че се фокусира повече върху интересите, загрижеността и вербалните предпочитания на другите пред тези на САЩ. Във време на преход, махалото често има по-голям мах преди да се стабилизира около центъра. Политиката на Рейгън беше отдалечена от тази на неговия предшественик, а Барак Обама форматира своята като антитеза на онези „каубойски“ тендении, присъщи за администрацията на Джордж Буш – син. И в двата случая обаче, процесите в глобалната система в крайна сметка укротиха някои от реторичните и идеологически раличия, или най-малкото – тяхното прилагане.
Вероятно най-голямото предизвикателство днес е просто да се разбере как точно да се измери американската мощ в съвременния свят. По време на Студената война, разузнавателната общност произвеждаше така наречените „общи оценки“ и „национални разузнавателни оценки“ за президента и администрацията, които измерваха общия баланс между различните аспекти на американската и съветската мощ, както и тези на техните блокови структури. В тях се включваха икономическите, социалните, политическите и, естествено, военните показатели и сравнения, въпреки че те често се свеждаха до сравнения тип „изложените на витрината“ статистически показатели за количеството на отделните системи без да се даде един холистичен анализ на тяхната цялостна ефективност. Разпадането на Съветския съюз и на комунистическия блок доведе до явното надмощие на САЩ в икономическата, културната, политическата и военната сфера.
Тази огромна разлика започна да се съкращава, при това незадължителто като резултат от общия упадъщ на общата сила на САЩ, но по-скоро поради възхода на регионални сили – особено на Китай и на възраждаща се Русия, но също и на по-малки регионални групировки, чиято мощ в икономически и военен план расте. Мнозина експерти по света твърдят, че САЩ не трябва да бъдат възприемани „по презумпция“ да се възприемат като глобалния лидер, че и други страни имат право да поемат своята роля като лидери на по-широката международна сцена, както и че идеалите на САЩ не са универсални и не трябва да бъдат налагани като такива. Дифузията на глобалната мощ създава също и дифузия в глобалните идеали. Глобалната и вътрешна съпротива спрямо свръхглобализацията е силен фактор като способността на САЩ да налагат своите идеали и правото си да ръководят глобалната система все повече се оспорва и във вътрешен, и в международен план.
В относителните си параметри, САЩ губят частично своята мощ, особено в сравнение със стандартите, наложени веднага след края на Студената война. Но това не означава, че която и да е друга сила ще й отнеме първенството. САЩ продължават да имат най-голямата икономика в света, както и най-голямата военна сила, съсредоточена в ръцете на една отделна държава. Въпросът, вероятно е не дали САЩ са силни, но как точно те възнамеряват да прилагат своята сила, както и дали САЩ имат визия отвъд самите себе си.
Превод: Костадин Грозев
