Новоизбраният президент Доналд Тръмп поздравява армейски кадети от футболния отбор преди среща в Балтимор, 10 декември 2016 г. (AP Photo/Patrick Semansky)
Традиционалистки настроеният външнополитически елит в САЩ е отвратен от мисълта, че президентството на Доналд Тръмп може да прекрати преследването на единнов либерален международен ред след края на Студената война и може да фокусира външната политика на САЩ около идеята за постигане на сделки с чужди държави. Но, ако загърбим извиването на ръце и реториката „тип небесата се срутват върху нас“, подобен подход е много по-привлекателен, отколкото мнозинството във Вашингтон желае да признае.
Истината е, че няма и никога не е имало общоприет нов либерален световен ред след края на Студената война. И, което е още по-лошо, самата фалшива презумпция, че той съществува, доведе до продължамащ вече две десетилетия упадък на американското глобално влияние.
С рухването на СССР през 1991 г., САЩ получиха огромно влияние и власт да форматират развитието и процесите по отношение на международната сигурност. Тази възожност обаче, беше пропиляна едновременно от президенти демократи и републиканци, той като те прегърнаха една нереалистична, дори утопична външнополитическа програма и съответстващия й дневен ред.
Едновременно Джордж Буш-младши и Барак Обама мечтаеха да трансплантират американския модел из целия свят, сваляйки дори правителства, ако бе необходимо. Проблемът е, че вместо да роди демократични режими, този подход създаде провалени държави и огромни територии, където властва беззаконието и именно там е основният източник на днешната международна и регионална несигурност. И тъй като този утопичен подход игнорира въобще включването на другите световни сили във въображаемия нов световен ред, то той увеличи многократно напрежението между САЩ и Русия и допринесе за твърде далечните от сътрудничеството отношения с Китай.
Този подход очевидно не работи. Но, спечелвайки изборите с обещанието за фундаментална промяна, новоизбраният президент Тръмп има възможност драматично да промени посоката и основата, върху която се развиваше външната политика на страната му в продължание на две десетилетия. Ако Тръмп наистина има желание да възстанови международната мощ на Америка, има няколко ясни урока, които неговата администрация следва да прегърне.
На първо място, въздействието на геополитиката не е намаляло толкова много, колкото американската външна политика предполага. Администрацията на Обама често осъждаше руския президент Владимир Путин, твърдейки, че той действа по геополитическите правила на ХІХ в. Всъщност, Путин признава, че географията е едновременно мощен ресурс и въздържащ фактор, докато президентите Буш и Обама и двамата демонстрираха липсата на географски подход, осъществявайки дребни проекти, които създадоха едни затворени географски държави – Косово и Южен Судан. Жизненоспособността и на двете държави е под голям въпрос поради липсата на излаз на море, докато Южен Судан има още една зависимост – от добронамереността на държавата, от която се откъсна, по отношение съгласието й за транзита на нейния петролен износ.
След това, избягвайте идеалистическите презумпции, които доведоха до провалени държави и неуправляеми територии – основния източник на днешната глобална несигурност.
Президентите Бущ и Обама спомогнаха за създаването на пет провалени държави, насърчавайки свалянето на техните дългогодишни твърдолинейни лидери, без да имат какъвто и да е план за това, какво ще се случи след това. Буш го направи с военни средства в Ирак и Афганистан, а Обама – чрез своята политика „Асад трябва да си ходи“, която подпали гражданската война в Сирия. Тези интервенции, които се основаваха на грешната вяра, че вакуумът във властта ще бъде запълнен с демократични движения, доведоха до много по-лоши условия за местните граждани и за съседите на всяка държава от тези, които имаха преди САЩ да започнат да работят за свалянето на съответния диктатор.
Трето, запазете отношенията на сътрудничество с Русия и Китай – или поне с една от двете страни. САЩ отдавна се възползват от факта, че двата му основни стратегически съперника граничат помежду си, поради което изпитват много повече страх един към друг, отколкото от САЩ. Както, обаче, показаха последните няколко години, САЩ имат конфликт на тема вдаимна сигурност едновременно с Китай и Русия и така двете страни са тласкани да си сътрудничат повече помежду си.
Четвърто, проучете мотивацията на държавата, а не само на нейните лидери. Опциите пред Америка и разбирането на останалия свят са редуцирани, когато тя гледа на Русия и нейната политика като свързана само с Путин или пък, че действията на сирийския режим са движени само от Асад. През последните години САЩ се намесваха във вътрешната политика на чужди държави, вярвайки, че смяната на ръководството на страната може фундаментално да промени политиката на чужда държава. Така беше с опитите властта в Русия да мине от Путин в Медведев, в Турция – от Ердоган в Давутоглу, в Иран – от Хеменей към Рухани. Но, всъщност, САЩ не само не успяха, но действията им бяха контрапродуктивни, навреждайки на отношенията и лишавайки Вашингтон от средства за въздействие по посока промяна на политиката на тези държави.
И, накрая, президентът Обама напоследък призова новоизбрания президент Тръмп да не „възприема подхода на реалната политика“ и да „постига сделки“ с Русия и другите съперници. Но, един преглед на просъществувалите десетилетия презумпции на идеалистичния световен ред ще покаже, че именно чрез постигането на сделки се разширяват възможностите за активна политика и се насърчава гробалната сигурност. Санкционирането на някои не-идеалистични ситуации може да е донякъде проява на лош вкус, но то може да доведе зо много по-добра действителност от добронамерената политика, създала реалния кошмар, на който сме свидетели в Сирия, Йемен, Ирак и отвъд.
Авторката Бренда Шафър е професор в Центъра за евразийски, руски и източноевропейски изследвания в Джорджтаунския университет и изследовател в Центъра за глобални енергийни проблеми към Атлантическия съвет.
Превод от сайта на „Фокс нюз“: Костадин Грозев
