Министерството на здравеопазването ще представи през януари анализ за остойностяването на медицинските дейности в болниците, от който ще стане ясно колко реално струва лечението на отделните диагнози в различните лечебни заведения. Това съобщи в сряда здравният министър в оставка Петър Москов пред БНТ. Москов обясни, че цената на медицинските дейности за едно заболяване ще е различна за отделните категории болници.
”Трябва да се раздели реалната стойност на вашето лечение за определена патология, средна за определен вид болница, защото в една болница като ВМА или ”Света Анна” с много персонал, с тежка патология, кръвна банка, това струва едно, в друга – друго. Оттам нататък това, което трябва да бъде договаряно между БЛС и НЗОК, е възнаграждението на работещите лекари и сестри. Когато тяхното възнаграждение е функция от стойността на лечението, нещата започват да се движат в една грозна посока”, коментира Москов.
По думите му направеният анализ показва, че сега не повече от 30% от сегашната стойност на клиничните пътеки е реално нужен задължителен разход за лечението.
Москов съобщи, че 15 болници са уведомили РЗИ-София, че между 22 декември и 3 януари няма да работят и по думите му НЗОК точно за такива болници трябва да упражни правото си да не сключва договори на места със свръхпредлагане на медицински дейности.
Москов отново коментира, че не възнамерява да прекрати обявения електронен търг за лекарства за болниците за следващите две години, както настоя фармацевтичният бизнес. По думите му това е начинът поръчките на лекарствата да са прозрачни, а да не се осъществяват в тъмни стаички.
Преди ден министерството излезе с позиция, в която отхвърля критиките на индустрията. Така например ведомството обяснява, че не то, а болниците са дали заявка от какви лекарства имат нужда и трябва да бъдат купени, с което оборва обвинението за избирателно включване на медикаменти в поръчката.
”Твърдението за сериозна опасност за ограничаване на достъпа на българските пациенти до нужната им лекарствена терапия поради изисквания за ненужно висок минимален остатъчен срок на годност на лекарствените продукти е напълно несъстоятелно. Изискванията на обществената поръчка са за минимален остатъчен срок на годност над 50%. Досега всички обществени поръчки, извършвани от Министерство на здравеопазването са съдържали изискването за доставка на лекарствени продукти с минимален остатъчен срок на годност от 60%. Във връзка с вашето твърдение за сериозна опасност от ограничаване достъпа на българските пациенти до нужната им лекарствена терапия, Министерство на здравеопазването запита повече от десет различни лечебни заведения в цялата страна за прилаганите досега изисквания за срок на годност при провеждане на тръжни процедури. В отговор на направеното от нас запитване различните лечебни заведения отговориха, че изисквания от тях минимален остатъчен срок на годност е между 75 и 60%”, се казва още в позицията на министерството.
Освен това министерството обяснява, че никога не е имало за цел да определя максимални количества и да ограничава лечебните заведения какви количества лекарства да поръчват, а само да договори най-изгодна цена.
Москов коментира, че начинът за изсветляване на пазара на медицински изделия също е чрез електронен търг и това е била следваща стъпка в плановете на здравното министерство.
Москов каза още, че през януари в съда ще станат ясни подробности относно причините за ареста на бившия директор на Фонда за лечение на деца Павел Александров и екипа му през април. Той заяви, че може да се окаже, че за настаняване на деца в чужди болници са плащани пари на фирми посредници, като в последствие част от сумите са се връщали към хората, които ги изпращат.