Датата е 25 януари, годината 1972-ра. От белградското летище, в редовен полет за Копенхаген излита пътнически самолет ДС-9 на югославските авиолинии. Преди полета има малка служебна суматоха – недоразумение с дежурствата на стюардесите. Налага се дестинацията да поеме Весна, която иначе е в почивен ден. По полета към датската столица – нищо особено. Но по обратния път нещата започват със странно, знаменателно и недооценено произшествие – установява се багаж без пътник. Инцидент, напълно достатъчен да бъде спрян полета и да се извърши основна проверка. Особено като се имат предвид честите атентати, правени по онова време от усташки терористи, базирани в Скандинавието.
Небрежността и лекомислието надделяват. Напук на всичко очевидно полетът е разрешен. По-късно Весна ще се сети, че е видяла доста подозрителен и балкански на вид хамалин в багажното отделение. Но по-късно, фатално късно. А тогава на борда на самолета има общо 23 пътници и 7 души екипаж. Вече летят над Чехословакия и се намират малко встрани от село Ческе Каменице. Височината е 10 160 метра. Долу от край до край е покрито с дебел сняг. И точно в този момент и на това място идва адската експлозия. Тя е чута и видяна от много селяни на земята – гигантски и зловещ фойерверк в сивкавото зимно небе. Отломките от самолета падат край селото, а основната част от корпуса рухва в съседната гора. Натам се втурват и спасителите. Убедени са, че живи няма. И няма как да има. Изведнъж обаче изпод дърветата дочуват слаб глас. Притичват се. И там намират 22-годишната стюардеса. Все така привързана за стол от самолета. Вдигат ужасно изпочупеното момиче и го отнасят в Ческе Каменице. Лекарите установяват безброй тежки фрактури, открити рани, травми, пукнат череп. Засегнат е и гръбначният стълб. Следват три съдбовни денонощия борба на живот и смърт. И о, чудо – Весна е стабилизирана! По-късно във военната болница в Прага започват операция след операция, медицинските екипи правят невъзможното и в крайна сметка младата сръбкиня е възстановена напълно.
Какво става известно за феноменалния полет на стюардесата в празното пространство. Весна излита, впрочем направо катапултира от експлодиралия самолет – така, както е седяла на креслото в самия край на пътеката. Пада от височина 10 000 метра. Със скорост 350 км в час. Тук започва цяла серия от невероятни, но спасителни обстоятелства. Като начало, не я улучва никаква отломка. Втори шанс: стоварва се върху стара борова гора, цялата потънала в сняг. Трето: креслото се заплита в клоните. И накрая: след като убива напълно скоростта, се приземява меко с безценния си човешки товар. Така приключва единственият по рода си щастлив полет от десеткилометрова височина.
Когато после питат Весна как е оцеляла, тя отговаря простичко: ”Запазих искрицата живот в себе си. С воля и напрежение, в борба години наред си възвърнах всичко, което имах преди.” И наистина, невероятното е факт – само два месеца след катастрофата тя вече лети за компанията си „Ят” по трасето Прага – Белград. И ще лети още цели 18 години, преди да напусне авиацията – и то не заради страх от височина, а след протест срещу Милошевич. Кое е по-голямата смелост?
Иначе светът полудява по Весна. Показват я всички телевизии, вписват я в книгата на рекордите „Гинес” като най-дълго летелия човек без парашут. Наградата й връчва лично сър Пол Макартни, легендарният бийтълс. Има си и конкретна причина – по време на стаж в Англия на младежки години тя е станала фанатичен привърженик на Ливърпулската четворка. На сцената Весна иска на Пол автограф, а той каза: “Разбира се, но първо ти ми дай твоя!” Цената, която Весна плаща за тази изстрадана слава е, че никога няма да има дете.
Колкото до експлозията, установява се категорично, че това е атентат на усташите от„Хърватското национално движение” . Първият терористичен акт в историята на авиацията. Големите въздушни драми тепърва предстоят. Поредната е пред очите ни в Синайската пустиня.
Господ я спасил.