Жалбоподателят LIC33 иска информация за структурата на дружеството Viva Telecom, която КЗК услужливо пропуска. Делото е прехвърлено за 2017 г.
Повече от година, след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) допусна най-големия телеком у нас – Българската телекомуникационан компания (БТК) да отиде в неясно чии ръце, делото за тази трансакция продължава да се търкаля във Върховния административен съд (ВАС). Справка за делото за смяната на контрола над БТК показва, че то е отложено от ВАС за март 2017. Представители на КЗК пък избощо не са се явили. Делото е образувано по жалба на едни от бившите собственици на БТК – люксембургската LIC33, с която компанията оспорва даденото разрешение от КЗК на люксембургската Viva Telecom да придобие косвен контрол над БТК чрез придобиване на базираното в Люксембург InterV Investment.
През януари 2016 г. КЗК обяви, че точно преди Коледните празници на 2015 г. и само за 9 дни е проверила и одобрила искане за концентрация от страна на Viva Telecom.
Според решението на КЗК се „разрешава концентрацията без условия (Разрешава придобиване на контрол от страна на „Вива Телеком (Люксембург)“, Люксембург върху ИнтерВ Инвестмънт С.а. р.л., Люксембург и неговите дъщерни предприятия“.
Основният проблем е, че така и не се разбра #Кой стои зад базираната в Люксембург офшорка. Поне от решението на КЗК не става ясно на кого антимонополният орган е разрешил концентрация.
Сделката за контрола над БТК беше официално затворена едва през август тази година, близо 8 месеца след даденото разрешение. За затварянето й се разбра от прессъобщение на руската банка ВТБ, която обяви, че е приключила процеса по продажба на акциите на InterV Investment. Това дружество е ключово за структурата на собственост на БТК, защото е първото по веригата компании в Люксембург. То е пряк собственик на българското „Вива Теелеком България“, което пък притежава БТК. Но кой притежава InterV Investment? Акциите на компанията се озоваха заложена собственост на VTB Capital заради падежирал през октомври 2015 г. и неизплатен заем от 150 млн. евро. Заем, взет от предишните акционери в InterV Investment, разпределни така: Цветан Василев с 43%, VTB Capital с 33% и малки акцонери, водени от американеца Майкъл Таненбаум с 23%.
Веднъж след като изпадна в просрочие този заем, последва бърз, непрозрачен и доста странен „търг“, на който по неофициална информация Спас Русев подаде най-висока цена за изкупуването на дози дълг и обезпечението към него.
Резултатите от търга никога не бяха официално обявявани от VTB Capital. По тази причина така и не стана ясно кой е реалният притежател на обезпечението по дълга – контрола над БТК.
Не става ясно и от одобрението на КЗК. Антимонополният орган се е задоволил формално да провери дали има концентрация на телеком пазара и понеже Viva Telecom e чисто нова компания, такава концентрация не е намерена.
Но на КОГО КЗК поднесе БТК?
Това е въпрос за много милиони и той е неясен и до днес. Впрочем, това е и предмет на делото във ВАС. В хода на заседанието от 26 октомври тази година адвокатът на жалбоподателя е представил допълнително доказателство – прессъобщението на ВТБ, с което обявява край на сделката за БТК и че дъщерно поделение на банката взема 20% от телекома. Адвокатът е пледирал, че подобна информация няма в документите, които КЗК е предоставила пред съда. Няма я изобщо в преписката по одобрнеието на концентрацията.
В решението на КЗК няма и дума, че се позволява на руската ВТБ, която е под санкции, да придобие косвено значителна част от най-големия български телеком. От официалната част на решението на КЗК става ясно, че антимонополният орган изобщо НЕ Е ИЗСЛЕДВАЛ собствеността в придобиващата офшорка.
Според информация на „Студия Трансмедия“ обаче, в засекретената като търговска тайна част на решението на КЗК има одобрение за последваща смяна на контрола във Viva Telecom без да е необходимо повторно одобрнеие. В засекретения текст на решението на КЗК присъства одобрение за кол опции във Viva Telecom, с които именно се дава разрешение за промяна на собственост в бъдеще.
Бързината, с която КЗК одобри искането на Viva Telecom през 2015 г., кореспондира само със скоростта, с която по това време ръководената от близкият до Делян Пеевски Петко Николов комисия вземеше само по казусите, свързани с бизнеса на ДПС депутата. Но не само.
От 2014 г. насам КЗК одобри на два пъти промяна в контрола на “Булгартабак холдинг”, при която собствеността отиде в офшорни фирми с неясен краен собственик. Казусът с цигарения холдинг стигна до безумието КЗК да приема за нормално собственик на предприятието да бъде неназовано физическо лице, което няма стопанска дейност, т.е. не изкарва пари, но пък може да си позволи да купи компания с над 500 млн. лв. годишен оборот.
В периода декември 2014 – март 2015 г., когато управлението на БТК беше още под оперативното командване на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, КЗК започна поредица от процедури за разследване на господстващо положение над телекома и дори му наложи милионни санкции. Пак в периода КЗК започна задълбочена процедура по изледване на придобиването на НУРТС от страна на БТК. Веднага след като през май 2015 г. контролът над телекома премина от кръговете около Василев в тези около Пеевски, сделката за НУРТС беше одобрена.
Оплетената схема на собственост в БТК обече още държи мини на различни нива. Така например придобитите от Цветан Василев дялове са фианансирани през кредити от КТБ и държавата наложи запор върху акциите на InterV Investment.
И въпреки тези запори КЗК одобри придобиването им от друг инвеститор.
Липсата на гаранции от страна на държавата, че ще освободи от тежести активите, обект на сделката за БТК например, е сред водещите причини от участие в мнимия търг за кациите на InterV Investment да се откажат сериозни инвеститори. Пример за това е предложението на консорцима, воден от Марк Шнайдер. Консорцим, който оцени телекома на 850 млн. евро. Само за сравнение офертата, дадена от Спас Русев, оцени компанията на малко над 700 млн. евро.
Само от тази операция политическият “гръб” донесе над 150 млн. евро печалба на неназован инвеститор. Може би млад и успял, добре облечен бизнесмен. Или пък депутат.
Само че в този случай печалбата за неназования инвеститор е директна загуба за държавата. Загуба, осъществена само и единствено благодарение на пасивното наблюдение от страна на най-висшата изпълнителна държавна власт.
Загуба, дошла единствено и само благодарение на услужливото бездействие на премиера Бойко Борисов и на неговото правителство.
