„Ядосайте се!“ Този призив отправи директорът за Югоизточна Европа на германската фондация за свободата „Фридрих Науман“ Даниел Кадик при представянето на „Черна книга на правителственото разхищение в България“ за 2016 година. В нея са включени 15 случая на изразходвани значителни средства на данъкоплатците, които видимо не са постигнали целта си.
Книгата е под редакцията на Иван Бедров и Зорница Славова и съдържа 15 случая на прахосничество, описани от 12 разследващи журналисти, които можете да прочетете ТУК!
В интервю с Веселина Миланова по БНР Петър Ганев от Института за пазарна икономика коментира, че примерите са най-вече за прахосничество, но прави впечатление, че „все по-рядко става дума за глупост“:
Поне на мен ми остава като впечатление, че все по-често става дума за злонамерено прахосване – т.е. за корупция, облагодетелстване, което е и много тъжно, тъй като именно това е, което ни спира да просперираме и да ставаме по-богати.
Тази година проектите са доста повече от миналата. Можем да тръгнем през стадиони на места, където няма нужда да ги има, инфраструктурни проекти, през зали, които не се използват, или паркове, направени с огромно завишение на цената. Или пък колите на властта – как се използват и как се купуват ненужно скъпи?
В голяма част от тези проекти, ако се влезе, може да се намери някакво документално обяснение, макар че със сигурност има и нарушения очевидни и документални. Идеята е, че дори да направиш нещо, което на документи да изглежда добре, може да има очевидни факти, които да сочат, че в крайна сметка се прахосва ресурс – т.е., че цената е двойна или че залата, която е построена, е всъщност е безсмислена – няма полза и е абсолютно никому ненужна.
