Пет европейски страни попадат в класацията на Oxfam за най-лошите данъчни практики
Пет европейски държави продължават да бъдат сред водещите „данъчни убежища“ в света. Холандия, Ирландия, Люксембург, Швейцария и Кипър са сред първите 15 „най-лоши“ данъчни убежища в света, показва докалд на Oxfam.
Забележителното е, че две от тези държави – Холандия и Люксембург редовно оглавяват класацията за страните, откъдето идват най-големите инвестиции в България. Данни на Българската народна банка показват, че за периода януари – септември 2016 г. Холандия отново е инвестирала най-много в България. По предварителни данни от там за периода са били вложени 233 млн. евро. Това е близо 20% от всички преки инвестиции в България от началото на 2016 г. Само благодарение на по-малкото инвестиции в дългови инструменти Люксембург отстъпва по-назад в класацията. Но пък страната е с най-голяма част в инвестирания дялов капитал в България.
Според Oxfam пълния списък на най-лошите данъчни убежища в света по ред на значимостта им изглежда така:
(1) Бермуда
(2) Каймановите острови
(3) Холандия
(4) Швейцария
(5) Сингапур
(6) Ирландия
(7) Люксембург
(8) Кюрасао
(9) Хонг Конг
(10) Кипър
(11) Бахами
(12) Джърси
(13) Барбадос
(14) Мавриций
(15) Британските Вирджински острови
Великобритания не фигурира в списъка, но четири територии, които в крайна сметка са част от Обединеното кралство, се появят в листата: Каймановите острови, Джърси, Бермудите и Британските Вирджински острови.
Изследователите на Oxfam изготвят списъка на „най-лошите в света“ по методология, която включва оценка на «най-вредните данъчни политики» като нулеви корпоративни данъчни ставки, предоставянето на нелоялни и непродуктивни данъчни стимули, липсата на сътрудничество с международните органи в процесите срещу избягването на данъци (включително мерки за увеличаване на финансовата прозрачност).
Много от страните от списъка са били замесени в данъчни скандали. Например Ирландия попадна в новините заради сделката с данъка с Apple. Медии разкриха, че Ирландия е постигнала споразумение глобалният технологичен гигант да плати 0,005% ставка корпоративен данък. Британските Вирджински острови са дом на повече от половината от 200 000 офшорни компании, създадени от Mозак Фонсека – адвокатска кантора в центъра на скандала с Документите от Панама.
По данни на Oxfam избягването на данъци от мултинационални корпорации струва около 100 милиарда долара всяка година. Това са достатъчно пари, за да се осигури образование за 124 милиона деца или за създаването на фонд за здравни грижи, които биха могли да предотвратят смъртта на най-малко шест милиона деца всяка година, изчисляват от Oxfam.
«Данъчните убежища» обаче са само част от проблема. Скритата собственост в офшорни зони е другата част.
Инвестираното в България през «данъчни убежища» в повечето случаи има точно тази цел – маскиране на собствеността. В последните години например Лихтенщайн стана добре позната у нас сива зона покрай неясната собственост на «Булгартабак холдинг». Цигарената компаният беше приватизирана от първото правителство на Бойко Борисов през 2011 г., като за купувач беше избрана руската VTB Capital. Но през 2014 г. руското дружество се оттегли, а нови собстве ници на «Булгартабак» станаха регистрирани в Лихтенщайн фондации, зад които има множество медийни публикации, че се крият интересите на български политици, включително на Бойко Борисов, Делян Пеевски и Ахмед Доган.
Люксембург пък се оказа основна точка във войната за контрол над Българската телекомуникационна компания. Крайната компания собственик на БТК в корпоративната структура – InterV Investement е регистрирана именно във Великото херцегство. Битката за контрола над това дружество между VTB Capital и Цветан Василев, а след това Дмитрий Косарев от една страна, и Милен Велчев и Спас Русев от друга, се разри в няколко съдебни юрисдикции.
Всичко това, главно заради неясната собственост.