Автор: Леонид Бершидски, Блумбърг, 8 декември 2016 г.
Изненадващата сделка, с която катарският търговец на държавни ценни книжа и други акции компанията Гленкор придоби 19.5 процента от контролираната от руската държава петролна компания Роснефт има широки последици за геополитиката в Близкия изток, непрозрачната вътрешна политика и петролния пазар. Президентът на Русия Владимир Путин и неговият приближен Игор Сечин – главен изпълнителен директор на Роснефт спечелиха много от тази сделка, въпреки че дяловете бяха продадени доста под пазарната цена на акциите на Роснефт.
Приватизацията на Роснефт беше планирана за тази година по две причини – едната е финансова, другата – политическа. Русия се нуждае да затвори бюджетната дупка, появила се от ниските цени на петрола, а Путин има голяма антипатия към голямото увеличаване на държавния дълг, особено в момент, когато дълговият пазар не е съвсем благосклонен. Но онова, което е почти толкова важно за Путин е, че сделката бе насочена към това да покаже, че западните санкции срещу Русия са неефективни.
Санкциите не забраняват изрично участието на европейски и американски инвеститори в приватизацията. И все пак, те правят инвеститорите предпазливи. През по-голямата част от годината изглеждаше, че сделката за Роснефт няма да може да осъществи политическата си цел. Компании от Китай и Казахстан бяха посочвани като вероятните купувачи. Но най-вероятно се разглеждаше сценария, при който Рознефт сам щеше да откупи своя дял, така че руският бюджет да получи веднага предвидените 700 млрд. рубли (11 млрд. дол.) и дяловете да бъдат отново предложени на инвеститорите през следващата година.
Това би бил унизителен резултат, въпреки че Роснефт има парите, за да го направи – в края на септември компанията разполагаше с 19 млрд. дол. кешови наличности. И всичко бе в ръцете на Сечин, за да се реши проблемът.
Сечин е по-известен в Русия от който и да е друг от старите приятели на Путин. Въпреки че е работил за правителството през по-голямата част от кариерата си и премина към търгуващата свободно със свои акции на борсата държавна компания Роснефт през 2012 г., той е приказно богат и яростно преследва своите интереси. Наскоро, той започна дело в съда срещу бизнесежедневника „Ведомости“ (в който аз бях първият главен редактор) заради това, че е публикувал материал за неговата резиденция – дворец край Москва, принуждавайки вестника да унищожи всички налични екземпяри от броя и да махне обидния за него материал от своя уебсайт. Подобно съдебно решение принуди седмичника „Новая газета“ да свали статия за яхтата на Сечин „Принцеса Олга“, носеща името на новата му млада жена. Роснефт в момента съди друга новинарска организация – РБС за 3 милиарда рубли – повече от онова,което РБС притежава, зарази материал, в който се обсъждаше планираната приватизация.
Луксозният начин на живот на Сечин и тенденцията той да менторства над медиите не се съчетава със стремежа на Путин напоследък най-приближеният му кръг да се снишава и да връща на обсадената нация поне част от онова, което са получили. Близкият приближен на Путин Владимир Янукин загуби поста си на шеф на руския ж.п. монопол миналата година – според мнозина точно индулгенциите за неговите прегрешения вече са били смущаващи за Кремъл.
В речта си за състоянието на нацията миналата седмица Путин отправи специално предупреждение: „Борбата срещу корупцията не е шоу“. Путин не иска корупцията в правителството и след кръга на най-близките му приближени да бъдат тема за обществен дебат – той иска руснаците да знаят, че никой не е имунизиран от наказание.
Сечин, нещо необичайно за него, не беше в Кремъл, за да чуе речта за състоянието на нацията. През последните няколко седмици, той редовно пропускаше важни срещи в Москва, тъй като бе натоварен с важни посещения в чужбина, за да осигури приватизационна сделка, която да не доведе до подигравки. Той не би играл толкова твърдо, ако позицията му би по-стабилна, но сега вече той е победителят. За разлика от Якунин, той успя да заздрави репутацията си, поне за момента, на човек, който връща обратно повече, отколкото взима.
Когато Путин публично го поздрави за сделката, Сечин показа, че си знае мястото: „Като имаме впредвид изключително трудната икономическа ситуация и изключително късите срокове за подобен проект, ви докладвам, че сделката стана възможна благодарение на личния ви принос и подкрепата, която получихме от вас!“
Личният принос на Путин, очевидно, е бил значителен. Катар не е традиционен съюзник на Русия. До по-рано тази година, отношенията между двете страни бяха обтегнати като двете страни бяха официално една срещу друга в сирийския конфликт. И все пак, през януари емирът на Катар Тамим бин Хамад ал Тани, посети Москва и имаше двучасо разговор с Путин. Срещата се проведе при закрити врати, но не бе трудно да си представим какъв е бил дневният ред. Катар е силно заинтересуван от прекратяването на войната в Сирия, защото иска да продава природен газ на Европа посредством тръбопровод, който в идеалния случай трябва да е през Сирия. Това е директно в ущърб на руските интереси като страна, основен доставчик на газ за Европа и руското ангажиране в региона прави плана доста нереалистичен. И все пак, Путин работи тясно с Иран в Сирия и той не иска конфронтация в отношенията си с държавите от Залива. Той се интересува от техните инвестиции и открито дискутира бъдещето на Сирия след края на конфликта с тях.
Европейските банкери, които доскоро бяха подозрителни към всяка сделка с участието на Русия, особено с нейните контролирани от държавата компании, вече имат по-малко основание да се страхуват от санкции. При създадената ситуация, в която Франсоа Фийон – един ярък критик на политиката на санкции като водещ кандидат във френската надпревара за президент и Доналд Тръмп, който скоро ще влезе в Белия дом има всички основания да се очаква отслабване на решимостта за санкциите. Италиянската банка Интеса Санпаоло пое определен политически риск през май, подписвайки да бъде консултант за приватизацията на Роснефт, но той бе много по-малък от този с осигуряването на основния финансов ресурс за финализирането на сделката за покупката на дяловете от Гленкор.
Участието на Гленкор в сделката е черешката на тортата за Путин и Сечин. Въпросната брокерска къща, въпреки че е базирана в Швейцария, е основен играч на западния промишлен пазар. Много важен момент бе, когато стана ясно, че нейният най-високопоставен ръководител – Иван Гласенберг залага на руските акции и цените на акциите на Роснефт скочиха в деня, когато сделката беше обявена.
От Гленкор заявиха, че компанията влага едва 300 млн. евро (323 млн. дол.) собствени средства, въпреки че притежава равностойно участие с Катарския фонд. Останалите пари са от Интеза, но това е „безвъзмездна схема“, което означава, че Гленкор е финансово ангажиран само със своите капиталови инвестиции. В допълнение, търговецът получи нова сделка с правото да продавапо 220 хиляди барела петрол дневно, предоставен от Роснефт – което е доста над 190 хилядите барела, на което имаше право според споразумението от 2013 г., което изтече през миналата година. Това увеличение ще позволи на Гленкор да надгради своята малко мудна петролна операция и това ще спомогне да се изплати благодарността, която Русия дължи на своите стокови брокери – Гленкор, Трафигура, Витол, които помогнаха на страната да запази равнището на своя петролен експорт във времето на санкциите.
Дяловете на Роснефт бяха продадени на цена, по-ниска от пазарната, въпреки че Сечин каза на Путин, че това е била най-добрата цена, която е можела да бъде получена. Що се отнася до парите, които руският бюджет ще получи – основната видима причина и опрадвание за крайния резултат, Сечин предостави малко по-малко от това, което се очакваше от него. Ако сделката е 10.2 млрд. евро, както съобщи Гленкор, а не 10.5 млрд. както обяви Путин, поздравявайки Сечин, то Русия ще получи 697 млрд. рубли – 3 млрд. по-малко от поставената цел.
Но какво са парите, когато перспективите са толкова големи? Политическото залагане на Путин спечели, а руските авоари се освобождават от токсините, натрупани през последните две години.
Авторът – Леонид Бершидски е коментатор на Блумбърг. Той е основател на руския бизнес ежедневник „Ведомости“ и е основател на уебсайта Slon.ru.
Превод: Костадин Грозев
