Културната и научната дипломация

Партньорства

Културната и научната дипломация

Учредителен форум в София

 

Както вече бе съобщено от „Студия Трансмедия“, на 25 и 26 ноември 2016 г. в София се проведе учредителната академична проява на Софийския форум за културна и научна дипломация. Проявата бе организирана от Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма матер“ към СУ “Св. Кл. Охридски” в партньорство със Столична община, Българската национална комисия по военна история и „Студия Трансмедия“.

Работата на академичната проява бе фокусирана в няколко панела, подготвени и осъществени под ръководството на доц. д-р Костадин Грозев, научен директор на университетски комплекс по хуманитаристика „Алма матер” и проф. дин Румяна Михнева, ръководител на проекта „Бъдеще за миналото – културна и научна дипломация”, осъществен от УКХ „Алма матер”.

Участниците в проявата, което беше открито в зала „Тържествена“ на Централния военен клуб бяха приветствани от проф. д-р Мария Стойчева, която поднесе приветствие към участниците от името на проф. дфн Анастас Герджиков. Д-р Тодор Чобанов поздрави участниците от кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова и посочи, че Столична община си партнира много успешно със Софийския университет. Проф. дин Иван Илчев – ръководител на УКХ „Алма матер“ разказа за академичните резултати от дейността на проекта, който е най-големият проект в областта на хуманитаристиката, финансиран от българската държава чрез Националния фонд „Научни изследвания“.

Основният повод за създаването на такъв Форум са тревожните международни събития от последните години, които поставят на поставят под въпрос обществения прогрес и разбирателството между нациите. Тези две неша се оказват немислими без взаимното опознаване на хората, равнопоставен диалог между тях и отчитане на индивидуалните и групови възможности и интереси. В тази връзка, културата и науката са изведени на преден план  като водещи компоненти, изграждащи мрежите на колегиалното общуване.

В разпространената на събитието Декларация за целите и намеренията на участниците като основни направления за бъдещите им действия са посочени: съдействието за демократичното и икономическо развитие на Република България; стимулирането на обществен дебат по въпросите на културата и науката и тяхното отражение в дипломатическото общуване; развиването на международното сътрудничество, културния и опитен обмен, особено в рамките на Обединена Европа; обучението на млади български лидери и подмагането и популяризирането на добрите практитки в интеркултурния и научен диалог; публикуването на анализи и препоръки за конкретни политики към държавните институции.

В тон с тези цели са посочени три основни направления за действие: идейно направление, ориентирано към популяризирането на културната и научна дипломация; организационно направление, свързано с дейности, обмени, национални и международни прояви; интелектуално направление, насочено към създаването на изследователска дейност и осигуряване на форум за дискусии и анализи.

Първият ден от учредителната конференция премина основно под знака на международната политика – от практическия опит и мнения на опитни български дипломати до академични дефиниции и разработки по темата на водещи български учени.

Първият панел от конференцията премина под мотото „Публичната дипломация и нейната роля в съвременния свят“. Панелът беше съставен от водещи български дипломати, някои от които са също преподаватели и изследователи. Модератор бе проф. Веселин Поповски, преподавател в Глобалния университет „Джиндал“ в Делхи, Индия. Един от основните моменти тук беше изказването на посланик Любомир Кючуков, дългогодишен дипломат и посланик в редица европейски столици като Лондон и Мадрид. По неговите думи, за първи път от над 60 години, войната се завръща към Европа. Не само в чисто практическия смисъл на събитиятя в Украйна и напрежението от бежанската вълна на Балканите, но и завръщането на войната като начин на мислене на хората. Все повече и повече тя се превръща в легитимен инструмент за разрешаване на международни проблеми. С право посланик Кючуков посочи, че светът, дипломацията и публиката не са същите, но мисленето на политиците е. В този дух, той посочи и един основен, настоящ проблем – опита за разрешаване на нови конфликти със стари инструменти.

Оimg_5620

От своя страна, посланик Боби Бобев сподели своя опит от работата си като наш представител в редица  балкански държави като Албания и Косово. Той изтъкна изключително важната роля на България като стабилизиращо присъствие на Балканите и призова този факт да не се забравя при съсредоточаването върху глобалните проблеми.

В тази връзка доста уместен беше и коментарът на проф. д-р Йордан Баев от Военна академия „Г.С. Раковски“, че без значение от моментното международно положение, връзките между народите продължават да съществуват и да се развиват. В това развитие именно, огромна роля играят академичните среди.

Що се отнася до академичното присъствие по време на този първи ден от конференцията, началото бе дадено от доц. д-р Костадин Грозев в рамките на втория панел „Научната дипломация – опитът на България”. Той мястото и ролята на академичната дипломация като основна част от  модерната многопистова дипломация.

Проф. Богдан Мирчев от Факултета по класически и нови филологии към СУ „Св. Кл. Охридски“ говори за двупосочната връзка между науката и дипломацията, а доц. д-р Румяна Маринова-Христиди от Историческя факултет на СУ допълни тази идея чрез разграничаването на академичната и научната дипломация и акцентиране върху ролята на образователния обмен.

По време на третия панел, „Културната дипломация – преоткриване на откритото“, проф. дин Румяна Михнева и проф д-р Мадлен Данова допълниха общата дискусия за международна политика и дипломация с редица исторически примери, свързани с развитието на културната и научна дипломация през вековете. Специален акцент бе последното изказване на представителя на Софийския общински съвет г-жа Ирина Йорданова, която разказа за програма „Европа“ на Столична община и за добрите контакти с чуждите културни центрове в София, особено в рамките на Европейската мрежа на Националните културни институти, представени в София.

В края на първия ден участниците изгледаха документалния филм „Сасакава – Онджин-сама“, дело на екип на „Студия Трансмедия“ – сценаристи  Кин Стоянов, Емил Янев и Костадин Грозев, а режисьор – Чавдар Кирилов.

Ако през първия ден проявана премина до голяма част под знака на мждународните отношения, то следващия ден беше главно посветен на историята и нейното отражение върху подходите на културното многообразие  и научното сътрудничество. В последните години все по-често се говори за сблъсък между Запаната и Източната култура, Християнството и Исляма. За да се разбере обаче, това явление, трябва да бъде обърнато внимание и на неговите исторически корени.

Под формата на кръгла маса върху темата „Научна и културна дипломация в зоната на конфликти (Ислям – Християнство)” бяха обсъдени ранното разпространение на Исляма, взаимодействието му с Християнството и развитието им през вековете. В рамките на първия панел говориха проф. д-р Сергей Муртузалиев, Институт по обща история към Руската академия на науките в Москва; проф. д-р Айслу Юнусова, Научен център в Уфа на Руската академия на науките; проф. д-р Неделко Радосавлевич, Исторически институт – САНУ, Белград; проф. д-р Евгения Калинова, Исторически факултет, СУ “Св.Кл. Охридски”.

В панела на тема „Научните и културни центрове в България като инструмент на публичната дипломация“ особен интерес предизвика участието на г-жа Анджела Родел и д-р Джорджия Берихил, които представиха дейността на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“ в България, постиженията на техни възпитаници и предоставяните от тях възможности. От своя страна г-жа Ваня Грозданова представи Община Пловдив и дейността й за прокарването на европейски културни на местно и регионално ниво като Програмата „Пловдив – европейска столица на културата – 2019 г.“

В последния панел от конференцията „Ролята на публичната дипломация в съвременната геополитика и международни отношения“ бяха обсъдени актуалните проблеми в мeжедународните отношения и подходите към тях чрез инструментариума на експертната академична дейност и културната политика. Основните акценти поставиха докторант Гергана Георгиева от Българска национална комисия по военна история, която говори за научната дипломация като елемент на „меката сила“ и докторант Фани Караджова, представител на Военна академия „Г.С.Раковски“, която анализира подходите на Германия към миграционната вълна в Европа.

Накрая, след проведената обща дискусия, участниците обобщиха резултатите и набелязаха идеи за бъдещите прояви на новоучредения Софийски форум за научна дипломация.

Следва да се отбележи помощта и активния интерес на студентите от Студентския дипломатически клуб и от различни магистърски и бакалавърски програми в СУ.

Материалът е подготвен от Стефан Дончев – студент в Магистърската програма „Културни връзки на ЕС в геополитиката на ХХI в.“ към ФКНФ на СУ, участник в Стажантската програма „Студия Трансмедия“

Категории Конфликти, Общество, ПланетаЕтикети , , , ,

Автор: Костадин Грозев

Доц. Костадин Грозев е завършил Английската гимназия в Пловдив (1980), след което завършва история в Историческия факултет на СУ (1985). Д-р по история от 1990 г. с дисертация за Демократическата партия в САЩ (1969-1972). От 1990 г. е старши асистент, от 1993 г. - главен асистент, от 2007 г. - доцент към катедра "Нова и съвременна история". Автор на множество статии, студии и други изследвания в областта на сравнителната история на ХХ в., международните отношения и Студената война, избори, кампании и избирателен процес в Европа и САЩ. Статии от него в "Студия Трансмедиа": 26.06.2015 - Quo vadis EU?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *