ВАС: Пръстовият отпечатък е незаконен

ВАС: Пръстовият отпечатък е незаконен

Магистратите се произнесоха по жалба на Сдружение „Федерация Български пациентски форум“

Пръстовият отпечатък като средство за идентификация и условие за получаване на здравна помощ е незаконен както по българското, така и по европейското законодателство. Това се вижда от мотивите на тричленния състав на Върховния административен съд, с което бе отменено генерирането на уникален идентификационен номер по чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) при влизането в болница.

Магистратите се произнесоха по жалба на Сдружение „Федерация Български пациентски форум“, подадена срещу последното изменение и допълнение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, с които в чл. 2 се създава нова ал. 5 с текст „На всяко здравноосигурено лице се генерира уникален идентификационен номер по чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) посредством електронна автентификация. При всяко получаване на медицинска помощ лицето се автентификира чрез този номер, с което потвърждава оказаната му медицинска помощ“.

Мотивите на съдиите са размазващи за реформата, въведена от екипа на здравния министър в оставка Петър Москов, който преди ден се сдоби и с обвинение заради сделката с т. нар. турските ваксини.

По време на делото представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че „разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата е нищожна като издадена без законова делегация“.

„На Министерски съвет не са делегирани със закон правомощия да генерира уникален идентификационен номер на здравноосигуреното лице. Освен това тази разпоредба е в противоречие с Директива 24/2011 г. и Регламент 910/2014 г. с оглед на изискванията за изработване на електронна здравна система, съвместима с тази на останалите държави-членки“, пише в решението на тричленката, председателствана от съдия Диана Добрева.

Магистратите посочват, че според чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗЗО „Националната здравно-осигурителна каса изгражда информационна система, която съдържа регистър на осигурените лица, включващ: паспортни данни; уникален идентификационен номер; основанието за осигуряване по чл. 33; заплатените вноски; основанието за заплащане от НЗОК на оказаната медицинска помощ на осигурените лица в друга държава членка в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.“

Информационната система на Националната здравно осигурителна каса е изградена и съдържа посочените в закона данни без уникалния идентификационен номер. Следователно става дума за въвеждане на нов вид електронна регистрация на здравноосигурените лица чрез генериране на УИН (код, създаден въз основата на сканиране на произволни точки от пръст на ръка, генериран от устройство четец).

Според върховните съдии обаче при ползване на медицинска помощ осигурените лица са длъжни да представят документ за самоличност, а изпълнителите на медицинска и дентална помощ да извършат проверка на здравноосигурителния статус на лицата съгласно данни на Националната агенция за приходите.

„Като компонент от информационната система, която самата НЗОК изгражда, е предвиден УИН на здравноосигуреното лице. В закона това понятие не е дефинирано, то е упоменато единствено в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗЗО като част от съдържанието на информационната система на НЗОК. Следователно липсва законова регламентация какво представлява този УИН и същият като нов вид идентификация на осигурените лица, т. е. като ново и различно от съществуващото вече задължение по чл. 50 от ЗЗО да е въведено като предпоставка за предоставяне на достъп до медицинска помощ, респективно чрез него да се отчита получената такава. Дефинирането му и въвеждане на процедура по създаването му (генерирането) не е допустимо да става с наредба на МС, пише в решението на съда.

Според магистратите установяването или потвърждаване самоличност посредством електронно генериран уникален идентификационен номер, не води до извода, че нормата на чл. 2, ал. 5 е процесуалноправна и че генерирането на УИН на пациента е елемент от фактическия състав на процедурата по осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

„Отделно от това, чл. 2, ал. 5 противоречи на целта на Регламент (ЕС) № 910/2014 г., който има пряко и директно приложение и е приет, за да синхронизира реда за електронна идентификация в ЕС, за да е възможно при трансграничното движение системите да ползват съвместими средства за електронна идентификация на физическите и юридическите лица. В случая е очевидно, че въвеждането на пръстов идентификатор, вместо на документ, който да съдържа информация за здравните данни на лицето и да осигурява достъп във виртуална среда до тях (електронна лична здравна карта или тя е съвместена с личната карта за самоличност) усложнява трансграничното легитимиране. Това противоречи на съюзното право, което цели унифициране на вида на идентификация с оглед придвижване, сигурност и получаване на медицинска помощ в държавите от ЕС“, пише още в мотивите за решението на ВАС.

Категории Моделът, Общество

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *