Шести ноември и Сръбско-бъпгарската война

На днешния ден

Шести ноември и Сръбско-бъпгарската война

Днес избираме държавен глава, преди 131 години народът избра свободата, като се сражава за своята държава

 

В деня на обявяването на Сръбско-българската война 2 ноември 1885 година един сръбски вестник излизащ във Воеводина (Австро-Унгария) пише “И тъй война, война между най-близките братя! Сърцето се свива при мисълта за нея. Перото да би ни се счупило за да не пишем за това нещастно събитие. Първият сръбски куршум ще разруши всичките мечти за осъществяването на идеята за съюза на балканските народи.“
Неочакваната война заварва българската армия дислоцирана на турската граница. Слабите погранични части срещу Сърбия въпреки героичната си съпротива отстъпват под напора на Нишавската армия. Тя навлиза в българската територия, падат Трън, Брезник и други погранични селища. Нашите части се укрепяват на Сливнишките височини като непрестанно отблъскват противника. Българското командване се спира на Сливнишката позиция тъй като при другата стратегическа позиция Вакарелската трябва да бъде жертвана София. На командващия Западния отряд майор Аврам Гуджев е наредено да стигне,ако трябва до крайност,но да не отстъпва от Сливница. Всъщност боевете на Сливница се водят от 2 ноември но най-ожесточените и решаващи са в периода 5-7ноември.
На 5 ноември българските войски показват,че могат не само умело да се отбраняват но и дръзко да нападат включително и на нож. Или както резюмира този ден Симеон Радев „Офицерите се оказаха способни да водят големи маси. Под огъня те се държаха спокойно като стари ветерани. Издигна се още по-високо и духът на войниците, които бяха видели вече неприятелят да бяга.“

Шести ноември

За първи път крал Милан започва да се тревожи не само за изхода на сражението,но и за края на войната. Забавянето на Шумадийската и Моравската дивизии,които още са на път към Сливница силно тревожи монарха. Той (според Симеон Радев) се бои да не се окаже в ролята на Осман паша при Плевен. На военния съвет в Цариброд кралят заявява „Докато не се появят всички наши дивизии на Сливница, мисля да не ходя на бойното поле.“
Българските части започват 6 ноември успешно. Още в три часа сутринта отрядът на поручик Зафиров напада при Ропот сърбите. Продължавайки пътя си за Комщица той се сблъсква с друга сръбска част, която също е разбита. Така само за няколко часа в тъмнина и виелица срещу отряда на поручик Зафиров сърбите дават 32 убити и над 100 пленени. По това време идва и часът на капитан Коста Паница. Той пристига на позицията със своите македонски харамии и една запасна рота. По заповед на капитана те започват да викат със всичка сила ура и вдигат такава гюрултия, че сърбите помислят, че срещу левия им фланг са пристигнали крупни попълнения. Заблудата е пълна и сръбското командване спира планираното настъпление докато не пристигне и Моравската дивизия. Към 11 часа преди обед без да получи заповед капитан Бендерев потегля към височината Мека Црев. След три последователни заповеди на майор Гуджев той се връща на позицията. Предният ден той пак на своя глава атакува сърбите,с което си спечелва недоверието на княза. След войната капитан Бендерев е един от малкото ръководители на войската неповишени в чин. Неприязънта между двамата ще се задълбочи и ще направи от Бендерев един от детронаторите на княза.
В три часа следобед най-после идва заповедта за превземането на Мека Црев. Отрядът на Бендерев буквално помитайки противника превзема върха.
Междувременно разгадавайки правилно плановете на сърбите началник щаба на българската войска капитан Рачо Петров заповядва на Радомирския отряд да направи всичко възможно и да спре Моравската дивизия. Телеграмата на Рачо Петров завършва така „От вашите удържания зависи съдбата на Сливнишката позиция и армията ни. Можем да загубим един отряд, но да спасим армията и отечеството.“
Всъщност капитан Кисов е с 1500 войници и без никаква артилерия срещу една цяла дивизия като при това му е предписано да превземе и Брезник. Започва яростна битка но под напора на огромното числено превъзходство и неспирния артирелийски огън отрядът се огъва и отстъпва. Сърбите се въодушевяват и предприемат преследване. Отрядът е разбит, но задачата е изпълнена – Моравската дивизия закъснява за Сливница. Така завършва шести ноември 1885 година.
А победата ще дойде на другия ден.

Категории Мнения, Цивилизация

1 коментар към “Шести ноември и Сръбско-бъпгарската война”

  1. Герои са били българските войници ! Дядо ми Никола се е бил геройски ,за което е бил отличен с ордени и медали ! Вечна слава на Героите от Сливница и Три уши ! Слава !!! Бог да прости загиналите за България !!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *