Лидерът, който води надолу

Александър Урумов31 октомври 201631 октомври 2016Акцент, Анализ

Снимка: Dnevnik.bg

Министър-председател, който съсипва всеки, дръзнал да му се противопостави. Сплашва медиите и запушва устата на критиците си. С всякакви мръсни номера и удари под кръста съсипва опонентите си, а някои от тях дори вкарва в затвора, използвайки изцяло овладяната от него съдебна система. Споделя в близкия си кръг: „Нека никой да не се съмнява, че ако ми се противопостави, аз ще си сложа боксове на ръцете и ще го причакам в задънена тъмна улица”. По-късно го споделя и публично. Тогава вече напълно е овладял властта в тази държава, чийто символ е лъв.

Но още в началото на неговия политически възход, след първата му победа на изборите, един от противниците му възкликва: „С нашата страна е свършено! Това е краят!“.

И познава, това наистина е краят на тази страна, която никога вече няма да бъде същата. От безлична провинция на Малайзия, от която се отделя през 1965 г., Сингапур ще се превърне в синоним на рязък и устойчив икономически възход, технологично превъзходство, светски блясък и висок жизнен стандарт. Сега в този град-държава всяка сутрин влизат десетки хиляди малайзийци, за да заемат работните си места. Стерилна чистота по улиците, камери за наблюдение на всяка крачка и практически нулева престъпност. И ако може да бъде сравнен с нещо европейско, то единственото близко е Люксембург. Но е далеч по-бляскав и привлекателен от скучното, макар и велико по име херцогство. От грандиозния Марина Бей, изкуствено създаден залив с изумително красиви архитектурни шедьоври и писта за „Формула 1” в близост, до спиращия дъха басейн „Инфинити“, който сякаш от 56-ия етаж на един от хотелите се излива направо в нищото – всичко това е създадено по времето на въпросния диктатор. Ли Куан Ю, архитект на съвременното „сингапурско“ чудо, е дълбоко почитан в създадената от самия него държава. И въпреки политическите репресии той е известен като „бащата на нацията“ и за него говорят с дълбоко преклонение хора от различни поколения. Като моят близък приятел, духовен брат и домакин д-р Кок По Луи, в чийто дом съм отседнал при последното ми пътуване из Югоизточна Азия. „Тhe founder of our nation” (основателят на нашата нация) – това е името, което той използва за Ли Куан Ю. Кей Пи (както пък аз наричам своя домакин за по-кратко) никога не използва личното му име, въпреки че сме само двамата в собствения му дом. Дълбока почит и преклонение към човека, благодарение на когото Кей Пи работи в такава икономическа среда, която му позволява да кара джип „Лексус“, мотор „Харли Дейвидсън“ и да живее в собствена триетажна къща бижу.
„Целта ни е до 2025 година да изпреварим Хонконг по всички показатели и да бъдем едноличен лидер в Югоизточна Азия“, споменава между другото брат ми Кей Пи. Явно са случили на диктатор с високи критерии, с „висок таван“. Защото когато лидерът има висок таван, той търси и подходящи високи цели, и подходящи „високи“ хора – с които да постига такива високи цели. Лидерът е този, който задава посоката, целите, темпото за постигане на тези цели. И качеството на хората, с които да постига целите.

Погледнете качеството на хората, с които се заобикаля един лидер. Погледнете качеството на хората, които лансира. Погледнете плодовете от управлението му. И ако сред тях преобладават нискокачествени слагачи, безогледни кариеристи и слабообразовани илитерати с нулева езикова подготовка; ако цялата управленска селекция е твърдо ориентирана според ниския таван на ръста на самия лидер, ако делата му са постоянно занижаване на външнополитическите цели (няма Шенген, няма еврозона, няма падане на визи) и постоянно увеличаване на външния дълг (още 1,2 милиона за бюджета за 2017) – то вие със сигурност не живеете в Сингапур.

И ходите приведени, защото главата ви отдавна е опряла в ниския таван на местния лидер. И единствената перспектива, която се открива пред вас, е надолу.

Гледайтe тв форматите на Студия Трансмедия за Сингапур:

Денят разказва, еп. 33: Феноменът Сингапур

Денят разказва, еп. 43: Поуката Сингапур