51% заявяват, че не са запознати с нито една проява на кандидатите за президент

„Алфа рисърч“:

51% заявяват, че не са запознати с нито една проява на кандидатите за президент

Две седмици преди края на предизборната кампания всеки втори анкетиран  заявява, че не е запознат с нито една проява на кандидатите за държавен глава, показва национално представително проучване на „Алфа Рисърч“.

Мнозинство от хората (82%) знаят, че на 6-и ноември предстои гласуване за президент и национален референдум. С новото изискване за задължително гласуване са запознати 77% от избирателите. Въпреки че според преобладаващата част от анкетираните, това няма да окаже влияние върху решението им дали да участват във вота, за две седмици делът на твърдо решилите да гласуват за президент нараства от 61% до 66% от живеещите в България. Ако нагласите се запазят, можем да очакваме в първия тур на президентските избори да излязат над 3,7 милиона избиратели.

Засега ефектът от бурните  публични спорове по отчитането на квадратчето „не подкрепям никого“ се изразява в това, че вече 53% от пълнолетните жители на страната са научили за възможността да се гласува по този начин. Около десет на сто от решилите да участват в изборите заявяват намерение да изберат опцията „не подкрепям никого“, като техният профил повтаря този на обичайно не гласуващите – най-млади, учащи, слабо интересуващи се от политика, жители на градовете.

Проучването отчита и по-високо изразени нагласи за участие в националния референдум – 54% към момента срещу 49% заявена готовност през 2015 г. Пасивността на партиите, кандидат-президентите и дори на инициативните комитети, най-вероятно ще направи реалното участие, също както и миналата година, по-ниско от заявеното. Ако   тенденцията задължителният характер на гласуването да оказва влияние върху традиционно дисциплинирани групи избиратели продължи, е възможно избирателната активност на референдума да е близка до признаването му за валиден.

Изследването регистрира изключително любопитно противоречие –  въпреки че сред решилите да участват в референдума позицията „ДА” доминира и в трите въпроса, хората изразяват съгласие с мотивите и на двете противоположни позиции:

58.8% „Да” срещу 24.7% „Не”: Най-високо е одобрението по въпроса за намаляване на държавните субсидии за политическите партии.  Същевременно, мнозинството от избирателите са съгласни едновременно с тезата, че партиите трябва да получават по-висока субсидия, за да не изпаднат в зависимост от интересите на благодетелите си (73%) и с противоположната – че ако субсидията е минимална, ще останат само партиите, на които хората имат доверие и които те са готови да финансират със собствени средства (57%).

„Да” – 55.1%,  „Не” – 26.2%: Въвеждането на мажоритарен избор за народни представители в два тура също получава повече                                   И отново зад тези нагласи стои приемането на две противоречащи си тези. 48% смятат, че мажоритарният вот дава шанс за по-широко представителство на гражданите, тъй като ще се състезават повече личности, а 47% точно обратното – че ще ограничи представителството на избирателите, тъй като всеки район ще има само по един депутат.

Най-парадоксална е ситуацията при задължителното гласуване: 51.6% „Да” срещу 32% „Не”.                                                                                              Въпреки лекият превес на „да“-то над 50-те процента, мнозинството от хората приемат именно аргумента „против” – 74% смятат, че гласуването е право, което не бива да се вменява като задължение. А най-силният аргумент в подкрепа на задължителното гласуване – че така ще се ограничи тежестта на купения и контролиран вот – събира почти двойно по-малко привърженици (46%).

Както и през 2015 г. съмненията за честността на изборите в страната  остават високи. Същевременно, по-слабата кампания и липсата на локални играчи, характерни за  местните избори, леко подобряват очакванията за честността на тазгодишните избори в отделните населени места. От 19% на 23% нарастват хората, които смятат, че в тяхното населено място изборите ще са честни. Значително намалява и делът на избирателите, които са на противоположното мнение – от 46% на 34%.

Изследването е проведено в периода 19 – 24 октомври 2016 г. сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна, по поръчка на Института за развитие на публичната среда и финансирано с проектни средства на Агенция „Алфа Рисърч“.

Категории Общество

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *