Парламентът гласува на второ четене промените в Изборния кодекс. В окончателния вариант ограничението за разкриване на повече от 35 секции отпадна само за държавите членки на Европейския съюз. „За” отпадане на ограничението гласуваха 81 народни представители, „против” – 21 и „въздържали се” – 9, с което текстът бе приет.
Ограничението остава в сила за страните извън Европейския съюз. За САЩ, Канада и Турция максималният брой на изборните бюра остава 35, като няма да има възможност за поставяне на втора урна.
ДПС са готови да сезират Конституционния съд. За целта са нужни 48 подписа, а ДПС има само 30 депутати.
Народният представител от ДПС Хамид Хамид обяви, че тази промяна в изборното законодателство извършва недопустима категоризация на българските граждани.
От името на ПГ на АБВ Мариана Тодорова призова за общовалиден критерий за гласуване на българските избиратели в чужбина. Тя изрази убедеността си, че тази норма ще бъде отменена от Конституционния съд.
Секретарят на ПГ на „БСП лява България“ Филип Попов обяви, че по никакъв начин от БСП няма да подкрепят промените в Изборния кодекс, които управляващите са предложили. Той попита дали следва законодателно да се разделят и ограничават българите, живеещи в чужбина.
Димитър Делчев от Парламентарната група на Реформаторския блок обяви, че предложението за отпадане на ограничението за разкриване на повече от 35 секции в държавите-членки на Европейския съюз е добро и правилно. Той подчерта, че Европейският съюз е нашата общност и това го прави доста по-специален от всички останали държави и е нормално законодателството да прави разлики.
Ето в пълен текст какви са новите права и задължения на българите у нас и в чужбина за изборите на 6 ноември и за балотажа (какъвто според социологическите проучвания почти 100% ще има) на 13 ноември:
1. Гласуването ще е задължително и на двата тура на изборите. В парламента отпаднаха всички предложения и мнения на депутати за отпадане на задължителното гласуване. Според БСП, АБВ и ДПС то е противоконституционно, тъй като отнема правото на глас и го превръща в задължение. ГЕРБ са категорични, че всички хора трябва да отидат до урните. Реформаторите са разделени – сред тях има такива, които са за него, за други – то е извращение и издевателство над българските граждани”.
Така ако избирателят не отиде да гласува сега, няма да се случи нищо, но ако не отиде да гласува и на следващите президентски избори – той ще бъде лишен от право на глас за следващите избори.
2. Спорната опция „Не подкрепям никого” все пак влиза в бюлетината. На вота гражданите ще имат право да посочат в бюлетината протестното квадратче. Месец преди изборите за него се чуха много теории, че ще вдигне процентите на първия по вот кандидат или че няма никакво значение за подкрепата на кандидатите.
И днес депутатите решиха квадратчето да остане, само че с последната предложена промяна на Реформаторския блок то няма да се брои за действителен глас по време на парламентарни избори, но ще се брои на президентски и местни, именно на 6 ноември. С това се удовлетворява искането на Реформаторския блок гласовете от квадратчето „Не подкрепям никого“ да не вдигат изкуствено 4-процентната бариера за влизане на партии в Народното събрание и по този начин да се засягат малките партии
Така – според последните промени в Изборния кодекс – българският избирател има право да не гласува за никого от кандидатите за президент и може да отбележи в бюлетината „Не подкрепям никого”.
И днес депутатите от БСП в парламента бяха категорични, че са против тази опция с мотив, че изкуствено ще се вдигне подкрепата за кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и че изборите няма да са честни.
ГЕРБ застъпиха тезата, че това квадратче няма никакво влияние върху вота.
Депутатът от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров пък изрази тезата, че когато няма квадратче, по бюлетините се правят рисунки и се пише, така че тя да бъде обявена за невалидна, а други хора пък изобщо не отиват до урните. С квадратчето обаче няма да е възможно гласът на избирателя да бъде използван за фалшификации на изборите, както това се е правило досега и по думите му „личните данни на хората са се разнасяли като халва”.
3. Секциите за гласуване на българи в чужбина – те се оказаха другият проблем при предстоящите избори в чужбина. По предложение на Патриотичния фронт месеци преди изборите заради фалшификациите на вота в Турция – те бяха ограничени на 35. Месец преди вота обаче българи от различни страни по света започнаха да сигнализират, че секциите не са достатъчни и на изборите за български президент в чужбина ще има хаос.
Така днес, като за последно, депутатите решиха окончателно – за страните, които са членки на Европейския съюз да няма ограничение на броя на секциите, а за тези, които не са членки – да остане ограничението за 35 секции. Така покрай Турция, ограничение на секции за гласуване за българи ще има и в Америка, Канада, Норвегия, Македония, Украйна, Швейцария, дори и за Великобритания, но когато излезе от Европейския съюз.
Срещу това ограничение са БСП, АБВ и категорично ДПС. Депутатът Хамид Хамид изтъкна, че по този начин българските граждани се разделят на три категории хора: първа, живеещи в Европейския съюз, втора – живеещи извън ЕС и трета – всички останали.
По думите на депутата мотивите за това ограничение са ясни, а именно, че „този текст е против правата на българските граждани в Турция – затова няма да получи подкрепа от ДПС, а партията ще се постарае всички български граждани да научат за делата на депутатите”.
4. На изборите за български президент ще има по една урна за гласуване във всички секции. Това е последното решение, което взеха депутатите днес. ГЕРБ предложиха, за да се улесни гласуването, в секциите да има по повече от една кутия, но заради притеснения за фалшификации и с мотив, че пускането на бюлетината в кутията става за 1 секунда, ГЕРБ сами гласуваха против много кутии и сами отхвърлиха предложението си.
По време на дискусиите от ДПС дори предложиха вместо повече кутии да има повече тъмни стаички, за да тече по-бързо изборният процес.
5. На 6 ноември се провежда и национален референдум, иницииран от Слави Трифонов, с въпроси:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
С решение на Конституционния съд отпаднаха три от въпросите – броят на народните представители да бъде намален на 120, електронното гласуване и за прякото назначаването на директорите на областните дирекции на полицията.
Бюлетината за референдума ще се дава при поискване, гласи последното решение на ЦИК.
6. На местата, където на 6 ноември, освен президентски, ще се провеждат и кметски избори, гражданите ще могат да гласуват за двата вида избори едновременно.
Спор възникна днес между депутатите как да се гласува на изборите в столичния квартал „Младост”. Мнозинството настоява жителите там да си изберат кмет и да гласуват на две отделни места – на едно за президент, на едно за кмет на района.
Макар че експертите от ЦИК смятат, че една секция за двата вида избори, е предпоставка за нарушения на изборния процес, депутатите решиха изборите в „Младост” да се провеждат на едно място.
„В полза на избирателя ли ще действаме или в полза на изборната бюрокрация”, каза по време на дебатите председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ.
