Тръмп – Клинтън 0:3

САЩ: ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ – 2016

Тръмп – Клинтън 0:3

Телевизионните дебати като реалити шоу или боксов мач

Още с влизането си в предизборната надпревара за Белия дом през юни 2015 г. милиардерът Доналд Тръмп изяви желанието си да играе ролята на богатия Давид, който се опитва с прашката на своите милиони, със съмнителното си реноме на „преуспял“ бизнесмен и с уменията си на продуцент на реалити-шоу-та да „разкаже играта“ на политическия процес в САЩ, поваляйки на земята елитарния партиен и управленски Голиат във Вашингтон. Междувременно Тръмп успя да пренапише правилата на политическата игра и теориите на политолозите за функционирането на избирателния процес, електоралния маркетинг и воденето на цивилизована предизборна кампания, справяйки се с 16 опоненти за номинацията на Републиканската партия – представители на политически династии, губернатори, сенатори, конгресмени, по-умерени и по-консервативни републиканци. През лятото той бе официално „коронясан“ като официалния претендент за президентския пост на една от двете големи американски партии, ставайки по този начин и нейн формален лидер и от близо два месеца е въвлечен в може би най-мръсната и очерняща опонента предизборна надпревара в историята на САЩ. Кампанията е безпрецедентнта и с рекордно високите в исторически план равнища на непопулярност и недоверие и към двамата водещи кандидати – Доналд Тръмп и бившата първа дама и държавен секретар Хилъри Клинтън.
Днес, 20 дни преди вота на американците на 8 ноември 2016 г., може да се направи един основен извод – ако тогава Клинтън спечели изключително лесно и с по-голям или по-малък резултат честта да обитава Белия дом през следващите 4 години (първата жена в Овалния кабинет и бившият президент и бъдещият „първи джентълмен“ Бил Клинтън) то това ще се дължи най-напред на огромното его на милиардера, редица други недостатъци на неговия характер и пълното незачитане на тази оспорвана научно-практическа сфера, представлявана от експертите и наблюдателите на предизборните кампании. Оправданията за неуспеха тогава биха били много, но всички те ще са показателни за политическата култура и зрелост на американската нация, за способността й да преценява кое точно е в обществения интерес и как може да се гледа оптимистично на бъдещето,давайки доверие на едни и наказвайки хулиганското пубертетско поведение на мъжкари на преклонна възраст, за които основното е култа към силата на мускулите, парите и социалното положение.
Защото Доналд Тръмп наистина имаше и, според някои все още има, шанса да промени Вашингтон – неслучайно много републиканци със стиснати устни преглътнаха резултатите от първичните избори, надявайки се, че така се слага началото на ново и мощно движение в стил Роналд Рейгън, което да осигури дългогодишно влияние и просперитет на партията им. Този шанс вероятно става съвсем минимален след приключването на предпоследното препятствие в продължилата 16-17 месеца активна президентска надпревара – последния телевизионен дебат в Лас Вегас, Невада.
Въпреки че телевизионните дебати рядко имат решаващо за ориентацията на избирателите, тази кампания, заради своята безпрецедентност, доведе до рекордно високи телевизионни аудитории, особено в първия дебат, когато Тръмп имаше почти изравнени позиции в анкетите на общественото мнение и оттук – възможността да препотвърди надеждите на републиканците, че той може да бъде „опитомен“ и да „разтвори електоралното ветрило“, привличайки независими и нетрадиционни избиратели. В този дебат той се превърна в спаринг партньор на бившата първа дама, показвайки с публичното си поведение пред 80-милионната аудитория несъвсем лицеприятни черти на своя характер, често след като се хвана на риторичните „въдици“ на Клинтън. Оттам всъщност започна свободното падане на кампанията на Тръмп, довело до изоставане в анкетите от порядъка на 7-12 % и до очакванията за лесна победа на Клинтън.
Изведнъж Тръмп, който много се радваше на „народната любов“, на безплатното си присъствие в медиите и победите си срещу елитните републиканци, с които оправдавше незачитането на утвърдените правила на политическата игра, започна да се оплаква от медийни предразсъдъци към него, изкривени резултати от анкетите и дори реални възможни фалшификации на изборите. В същото време той водеше също толкова ожесточена война с демократите, но тя не намери достатъчно медийно отражение заради многото скандали около личността и качествата на Тръмп – донякъде следствие от действията на опонентите и разследващите журналистите, но в повечето случаи – плод на действията на самия Тръмп. Тук се включваха многото ненужни фронтове открити с републиканци, които се съмняват в неговите качества, с журналисти и дори с една бивша Мис Америка.
На този фон снощният дебат се превърна в трета поредна победа на Хилъри Клинтън, оформяйки един класически и за европейския футбол, и за аматяорския бокс резултат. Отново, за трети пореден път, Тръмп се стараеше да внушава „президентско поведение“, но вътрешната му природа му диктуваше друго итой отново стана жертва на собствените си думи. И въпреки, че коментаторите и анкетите показват, че това бе най-доброто представяне на Тръмп в дебатите, той направи няколко гафа, които тепърва ще се анализират и може да се окажат именно онази предупредителна камбана за неговия провал на финалната права.
Когато ставаше въпрос за проблемите на страната – бюджет, търговия, проблеми с имигрантската политика, състава на Върховния съд и т.н., Тръмп нанесе няколко словесни крошета на Хилъри Клинтън. Като кален играч на политическия ринг обаче, облечената в изискан и прилимащ на герой от фантастичен филм бял костюм с панталони Хилъри Клинтън парира с минимално инкасирани негативни точки тези удари и контраатакува по вече познатия начин – за непригодността на Тръмп като обитател на Овалния кабинет, за човек, който не уважава и злоупотребява с жени, наемни работници и много други, за изолационистката и неуважаща съюзническите задължения на САЩ външна политика. Клинтън трябваше да отговаря за появилите се нелицеприятни за нея разкрития на „Уикилийкс“ с хакнатите имейли от предизборния щаб на демократите, делата на Фондация „Клинтън“ и – най-важният аргумент на Тръмп – че за 30 години присъствие във Вашингтон не е осъществила „големите“ обещания, които дава в кампанията.
Тук Клинтън контраатакува, отклонявайки темата и размахвайки аргумента „Путин“ и бъдещето на американско-съветските отношения в глобален план и в конкретни регионални аспекти. Така тя тласна Тръмп към словесни излияния, които ще се въртят до края на кампанията. Ще спомена само три от тях. Двата примера касаят отношението на Тръмп към ключови социлни групи, спрямо които Тръмп не може да намери подход. Говорейки за плановете за депортиране на имигранти-латиноси Тръмп каза, „навсякъде имаме своите лоши омбрета“, което определено не се е посрещнало добре примерно в толкова важния за него щат Флорида. По време на ожесточен дебат по темата за „Обамакеър“ Тръмп не издържа на критиките на Клинтън към неговите атаки на постигнатото от настоящата администрация и се опита да я надговори, придърпвайки микрофона, за да произнесе „Каква лоша жена!“ – и това едва ли му донесе нови женски гласове.
Но най-сериозното негово изявление бе в отговор на въпроса, ако загуби, ще признае ли изборния резултат. След като се опита да не отговори пряко и бе притиснат от водещия (между другото следва да се отбележи изключително доброто водене на дебата от модератора на „Фокс нюз) Тръмп каза, че няма да каже, че не се обвързва с признаване на резултатите и ще „държи публиката в напрежение“. Така той пристъпи една линия, която никой преди него не е преминавал, поставяйки изначално под съмнение честността на изборния процес и нормалното функциониране на институциите на държавността в САЩ. С това той опроверга твърденията на своя вицепрезидент, на ръководителката на неговата кампания и дори на дъщеря си Иванка, че той уважава конституционните правила и ще признае вота на американските избиратели.
Тепърва ще видим, как ще се развие тази доста мръсна предизборна кампания и дали Тръмп ще успее да промени посоката в надпреварата. Засега резултатът от дебатите е 0:3 в полза на Хилъри Клинтън и вятърът на победата определено духа в платната на нейния кораб. Милиардерът Давид май няма да се справи с Голиат, вероятно заради слабости в ластика на прашката.

Категории Коментар, Конфликти, ОбществоЕтикети , , , ,

Автор: Костадин Грозев

Доц. Костадин Грозев е завършил Английската гимназия в Пловдив (1980), след което завършва история в Историческия факултет на СУ (1985). Д-р по история от 1990 г. с дисертация за Демократическата партия в САЩ (1969-1972). От 1990 г. е старши асистент, от 1993 г. - главен асистент, от 2007 г. - доцент към катедра "Нова и съвременна история". Автор на множество статии AviatorDreamliner.com, студии и други изследвания в областта на сравнителната история на ХХ в., международните отношения и Студената война, избори, кампании и избирателен процес в Европа и САЩ. Статии от него в "Студия Трансмедиа": 26.06.2015 - Quo vadis EU?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *