Явор Гечев е третият председател на Национален съюз на земеделските кооперации в България. Притежава богат професионален опит в ДФ „Земеделие“, като заема последователно позициите от младши експерт до ръководител на Регионална разплащателна агенция – Пловдив. През 2013г. е избран за Народен представител в 42-то Народно събрание. По-късно през същата година приема позицията на заместник министър на земеделието и храните и управлява Програмата за развитие на селските райони, ДФ „Земеделие“, Българската агенция за безопасност на храните, както и ресорите Земеделие, Животновъдство, Растителна защита, работата с Браншовите организации и международната дейност на министерството. На 28 юни 2016 г. Общото събрание на Националния съюз на земеделските кооперации в България избира Явор Гечев за председател на Управителния съвет на съюза.
Г-н Гечев, от една страна се говори, че земеделските кооперации у нас са вече остаряла форма на коопериране, а от друга – в повечето мерки от новата селска програма се предвижда сдружаване на фермерите. Ще има ли някаква промяна в структурата на земеделските кооперации в съответствие с новите мерки на селската програма?
Не знам кой казва, че земеделските кооперации са отживелица, но всъщност, който го твърди, не живее в реалността. Практиката в цяла Европа, където е и топ земеделието в света, почиват на кооперативния принцип. Земеделските кооперации в България са създадени навремето със закон, като голяма част от тях са правоприемници на бившите ТКЗС-та. Голяма част от тях отпаднаха по една или друга причина, но тези, които в момента съществуват, са изключително добри и устойчиви икономически субекти.
Има ли някаква динамика – да се увеличава или пък намалява броят им в последните години?
Дотук по-скоро броят им е редуциран, защото такава е политиката на държавата по отношение на кооперативното движение. У нас мерките по отношение на кооперирането на фермерите са нулеви и това е от десетки години насам. Държавата е мащеха за кооперациите.
Какво означава това?
Означава, че тъпчем на едно място и че това ни е структурата на земеделието. Кооперациите са форма на собственост и където ги има, селото живее – има работни места, поддържат се детски градини и пенсионерски клубове, спонсорират се празници на селата, поддържат се пътища и снегопочистване…
Колко са сега на брой земеделските кооперации в България?
Малко над 900 са земеделските кооперации и те обработват около 18% от обработваемата земя, а броят на членовете ни наброява към 30 хиляди души. Това е единствената браншова организация в България, която е регистрирана по закон, но познайте дали сме включени като бенефициенти по ПРСР.
Имат ли бъдеще тези структури?
Със сигурност. Формата на коопериране просто не може да бъде избегната, защото икономическите закони водят до нуждата от коопериране, особено по отношение на по-малките земеделски производители и полупазарните стопанства, които не могат да оцелеят сами.
В мерките на ПРСР се предвижда създаване на сдружения на фермерите. Ще им бъде ли от полза вашата организация?
Тук има объркване, което говори за некомпетентност на законодателната власт и промените, които се правят. Кажете ми по какво едно сдружение за напояване се различава от една кооперация? По нищо, защото това е сдружение на собственици, които стопанисват земя и се занимават със земеделие. Вместо да правим излишни закони, не е ли по-добре да разширим Закона за земеделските кооперации, без да се правят други изкуствени структури.
Какви са възможностите пред земеделските кооперации да кандидатстват по подмярка 4.1, за да получат подпомагане за напояване?
Всъщност земеделската кооперация трябва да дублира собствената си дейност, за да създаде нова кооперация с цел напояване. Кому е нужно да се правят нови форми, които да се борят със сега съществуващите кооперации?
Не може ли вашият съюз да постави този въпрос?
Ние сме го поставили пред Комисията по земеделие в парламента и една от инициативите ни е да настояваме за промяна в Закона за кооперациите, който е морално остарял. Искаме държавата да стимулира кооперирането и политиката на равнопоставеност за всички. В момента земеделските кооперации не са в равноправно положение с другите земеделски субекти.
По какви причини?
По отношение на ползването на земеделската земя в закона пише, че член-кооператорите пак подписват договори със земеделските кооперации за ползването на собствената си земя. На практика те са собственици. Кому е нужно това? Това позволява да се появи някой от наследниците с 10% собственост във физическия блок, и да подпише договор за ползване с арендатор. Това все повече ми говори за целенасочена политика, срещу която ще се възпротивим. На практика Законът за кооперациите противоречи на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Започнахме да правим сериозен анализ на закона и ще предложим препоръки как може да се подобри, които ще предложим на Комисията по земеделие.
При това ние имаме доказан опит в кооперирането, но той се неглижира.
Земеделските кооперации в България са от времето на Александър Стамболийски. Ние сме твърдо решени да ги възстановим и да раздвижим сектора.
Какви въпроси ще поставите пред управляващите в тази насока?
Проблемите са един куп. Примерно – защо земеделските кооперации нямат преференции по отношение на кандидатстването с проекти по ПРСР 2014-2020 г.? Има специализирана мярка за сдружаване, в която земеделските кооперации не могат да участват. Защо няма за тях бонификация при колективните инвестиции. Това говори, че няма държавна политика и по отношение на финансирането на дребните фермери. Много лесно се правят консорциуми, които се сдружават, за да правят инфраструктура за по 200-300 млн. лв., както правят строителните фирми, но те имат юристи, адвокати и т.н., докато на земеделските производители би трябвало да се оказва помощ, регламентирана по закон. Тази форма на сдружаване би трябвало да е записана в Закона за кооперациите.
Все пак в последно време бяха създадени доста сдружения на производители с цел намиране на пазари.
Това не са устойчиви форми. На практика няколко големи производители подписват формален договор, но малките пак ги няма на картата. Тази структура на земеделието води до свръхпроизводство в някои от секторите и така големите стават още по-големи. Държавата трябва да използва структурните фондове, селската програма, директните плащания като инструмент за национална стратегия, но това не се прави. Кърпи се на парче – кръпка върху кръпка, но самата риза отдавна не съществува. В България трябва да се съберат малкото експерти, останали в държавата, за да подготвят стратегия за развитие. Проблемът е, че всички стратегически грешки, допуснати сега, ще струват скъпо на целия сектор по-късно.
Имате ли като браншова организация конкретни предложения, които да подпомогнат кооперациите при кандидатстването с проекти по 4.1 за напояване?
По мярката, както е структурирана, много малко хора ще могат да кандидатстват.
Няма ли да се окаже най-дългоочакваната мярка в новия програмен период на селскостопанската политика – за хидромелиорациите, един вид параграф 22 за повечето фермери?
Вие го казвате, но за разрешителните режими, които трябва да се направят по Закона за водите в МОСВ, както и разрешителните по Закона за устройство на територията, им трябва година време.
А какво става ако бързо се изчерпят парите от бюджета по мярката?
Сега мярката се отваря с пълния остатъчен бюджет и аз питам – защо още на втората година трябва да изхарчим парите за всичките седем години? Едно от предложенията ни бе да има целеви бюджет по отношение на напояването. Но дори и това не върши много работа, защото сега приоритетът е насочен към държавното дружество „Напоителни системи“. Същевременно има към 5 хиляди общински язовири, има водохващания от реки и т.н. При това сдруженията за напояване са доникъде – много от тях не работят и са „кухи“. И как тогава ще се справят като пускаме мярката от днес – за утре? Може бе само този, който има предварителна информация, ще успее. Или се цели общият бюджет по мярката да отиде в други сектори? Не би ли трябвало първо да стартира мярка 4.3, която е за напояване извън земеделските стопанства. Това са малките язовири, това е преносната мрежа, помпените станции.. Искам да подчертая, че големите работодателски и браншови организации – Асоциацията на индустриалния капитал, КРИБ, НАЗ, АЗПБ, както и нашият съюз, направиха куп предложения в Комитета по наблюдение на програмата. Нито едно от нашите предложения не беше възприето.
Практика е земеделските кооперации в страната да отглеждат само зърнени култури. Ще продължи ли тази тенденция?
Монокултурното земеделие вече се променя. Нашите стопани продават пшеницата някъде под себестойност, защото пикът на земеделското производство в сектор пшеница премина. Преходните остатъци от тази година за следващата са много големи – наближават 40% и това означава, че тенденцията ще се запази. При тази ситуация държавата трябва да помисли как да се напояват големи площи за слънчоглед и царевица, което би удвоило добивите.
Това ще доведе ли до промяна в структурата на земеделието в България?
Трябва да питате министерството на земеделието дали ще се промени и какви мерки се вземат. Още на втората година ще свършим парите по всички преработвателни мерки и по напояването. Ще се опитат да пренасочат средства от 4.3 към други мерки, защото така е по-изгодно на някой и всъщност трагедията ни остава – ще си бъдем държава, която произвежда само суровини.
Проявяват ли земеделските кооперации интерес към приоритетни сектори като животновъдството?
Има страхотни животновъдни ферми с елитни стада в нашите структури, но и тук има проблеми. Няма никаква политика към преминаване към по-продуктивни животни. Питам защо изчезнаха мерките в ПРСР, включително и създаване на геномен център за оплождане на ниско продуктивни животни с яйцеклетки на високопродуктивни? Имаше такъв проект в ПРСР, който изчезна. Сега подпомагаме пасища, на които няма и пукнато животно. Беше предвидено 60 млн. лв. да се дадат за закупуване на пасищни животни. Нали се сещате, че за 4 години това удвояваше животните в България? Къде отидоха парите? А колко животновъди изкарахме от сектора заради многото болести по животните? Къде е политиката на държавата, включително и за купуването на животни, къде е гарантирането на доходите на земеделските производители, които изпитват затруднения? Правилата в момента са такава, че не може да съществуваш без да ги нарушаваш
Какво прави съюзът на земеделските кооперации в подкрепа на своите членове?
В момента се опитваме упорито да търсим пазари и да структурираме търговско дружество, което да започне търговия на зърнени култури. Целта не е печалба, а да помогнем на кооперациите да не работят на загуба. Дори със стотинка да повишим цената на килограм зърно, пак не е малко. Може да контрактуваме „на зелено“, включително продажбата на плодове и зеленчуци. Погледнете модела на запад от България, че и на изток, ще видите, че всички се сдружават, за да намират пазари.
В последно време много нашумяха фермерските пазари. Те не помагат ли за намиране на пазари?
Те не са устойчива форма. Ако има преки вериги за животновъдна продукция, кланици и общински мобилни пунктове за изкупуване на продукцията, както и основни борси за търгуване в цялата страна, би било съвсем друго. Защо в България обикновеният животновъд не може да направи наденица от два вида месо и да отговаря на хигиенните изисквания? В цяла Западна Европа такива мести деликатеси се продават под път и над път, т.е. тук има свръхрегулация, която работи за големите и убива малките производители. Това е целият проблем. Закони у нас има, но после те биват дописвани с наредби, които въвеждат свръхрегулация. Как да ползваш пасище 10 години, като по закон ти дават само една? И то се дава за субсидии, а не за животновъдство. Има варианти така, че бели петна в държавата да не съществуват. Няма нужда са кърпим кръпка върху кръпка, просто трябва да сложим нова риза. Трябва една година по-рано да се пуснат заповеди, а не индикативна програма за отваряне на мерките на ПРСР. Трябват поне 6 месеца за подготовка на проектите, за да не съществуват съмнения, че има предварително информирани, които източват бюджета на мярката. За малките производители трябва да има целеви бюджети, за които за кандидатстват със специфични мерки, а те от своя страна да са свързани с кооперирането на фермерите.
Източник: Гласът на фермера
