Защо Михаил Баришников мрази Русия

Защо Михаил Баришников мрази Русия

Руски сайт изследва причините за ненавистта на легендарния танцьор към родината, в която никога не се завръща след бягството си на Запад

Мария Медведева, life.ru

На 12 октомври 2016 г. в Москва в центъра на фотографията „Братя Люмиер“ се открива фотоизложбата на американския фотограф Робърт Ултмън „Михаил Баришников. Метафизика на тялото“.

Героят на снимките не присъства на нея: танцьорът Михаил Баришников след бягството си от Съветския съюз през 1974г. нито веднъж не се връща в Русия.

Сайтът life.ru се опитва да изясни причините за ненавистта на прославения артист към родината.

Известно е, че танцьорът бяга от страната през лятото на 1974 г., по-точно не се връща от турне в Канада. Тогава той е на 26 години. Мнозина са запознати с историята на бягството на Баришников, по-скоро напомняща сюжет на екшън.

Приятели на артиста от Америка предават на властите заявлението на Баришников за предоставяне на политическо убежище. На 30 юни 1974 г. в Торонто след последния си спектакъл от турнето, на който той от вълнение едва не изпуска партньорката си, Баришников набързо напуска сградата на театъра. Там вече се тълпят поклонници и той едва се измъква от тяхното обкръжение и побягва към улицата, където трябвало да го чака автомобил с човек от имиграционната служба.

В преследването се впускат сътрудници на КГБ, но Баришников успява да се отърве, влетява в движение в автомобила с канадци и успява да се скрие от преследвачите. Прехвърлят го в САЩ, където с радост приемат звездата на световния балет. Вярно, американско гражданство му дават едва след 12 години.

Михаил Баришников живее в САЩ 42 години, от които 30 като гражданин на тази страна. Оттогава той нито веднъж не се връща в Русия. Интересно е да разберем с какво нашата страна  е заслужила омразата на танцьора.

 

Причина №1. Не е живял достатъчно добре

В първите години от работата си в театъра Баришников живее в стая под наем. Но през 1972 г. (тогава е на 24 години) му дават просторен апартамент в престижен район на Ленинград на ъгъла на улиците „Мойка“ и „Дзержински“. До театъра отива пеша. Малцина от младите артисти имат такъв късмет с жилищния проблем.

През 1973 г. той вече си купува нова „Волга“, модел 24, от партида за КГБ, а заплатата му от 400 рубли в нашата страна имат само най-високопоставени служители.

В новия си апартамент той влиза с пудела Фома, но всички очакват там скоро да се настани и съпругата на Баришников – Наталия Колцова. Впрочем благодарение на добрите връзки на съпругата със съветските власти го пускат да напусне страната за гастрол, смятайки, че той непременно ще се върне при своята любима. Но той изоставя и Колцова, и жилището, и кученцето завинаги, заминавайки към ново жилище, нов автомобил и нова жена.

 

Причина № 2. Недостатъчна творческа свобода

Ленинградският театър за опера и балет „Киров“ (сега е върнато историческото му име Мариински театър) става като роден дом за Михаил Баришников за седемте години в него – от 1967 г., когато веднага го назначават като солист, до 1974 г.

Той е блестящ в много постановки. Започва с класически репертоар: па-дьо-троа в „Лебедово езеро“, „Синята птица“, па-дьо-дьо в „Пламъците на Париж“, „Корсар“, „Копелия“ и др.

Препъни камък за артиста е авторитарният стил на главния балетмайстор Константин Сергеев.

Характерът, капризите и звездната болест на Баришников вече започват да се проявяват през 1970 г. В театъра поставят „Хамлет“ – след няколко спектакъла Баришников отказва да изпълнява главната роля, тъй като според него тя е твърде мудна и скучна. Ролята на Адам в „Сътворението на света“ също не му допада.

За Съветския съюз последните постановки са новаторски, но Баришников по-късно споменава, че му е по-интересно да танцува Push Comes to Shove, отколкото „Сътворението на света“.

Както разказва танцьорът в едно от своите интервюта пред американския журналист от „Таймс“, в детските си години в Латвия той се е чувства като аутсайдер. Баришников свързва това с личността на баща си, който служи в съветската армия вероятно по времето на окупацията на Латвия.

„Не се чувствах комфортно в Русия, където ме възприемаха като провинциален латвиец, непрекъснато гледащ на запад.“

Впрочем образът на руснак Баришников експлоатира в продължение на много години от живота си в САЩ. Той играе руснаци в театъра като драматичен актьор, а в киното става известен с ролята си във филма „Бели нощи“.

В Русия отново си спомниха за него благодарение на ролята си в сериала „Сексът и градът“, където той играе един от любовниците на Кари Брадшоу – руския художник Александър Петровски.

%d0%b1%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%88%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%b2-2

Кари Брадшоу и Баришников във филма „Сексът и градът“

Причина № 4. Приятели му казват, че тук е лошо

Както е известно, най-хубаво е там, където нас ни няма. Приятели от най-близкото обкръжение на Баришников се възмущават от положението в страната. За неговото решение вероятно в голяма степен повлиява Фьодор Лопухов – водещ балетмайстор в театъра, който е сменен от авторитарния Сергеев.

Както пише в книгата си приятелката на Баришников Нина Аловерт, която напуска страната няколко години след своя приятел, „дяволът те е дърпал да се родиш в Русия“, имайки предвид себе си, Баришников и Лопухов.

След самоубийството на танцьора Юрий Соловьов през 1977 г. (той се самоубива на вилата си с ловна пушка) в Ленинград говорят, че такава е щяла да бъде и съдбата на Баришников, ако не остава на Запад. Според слухове сътрудници на КГБ натискат Соловьов да доносничи за Рудолф Нуреев, който бяга във Франция още през 1961 г.

Бягството на Запад обаче не спасява съученика и приятеля на Баришников Александър Годунов от подобна тъжна съдба. Годунов получава хубави договори, има жилище в Лос Анджелис с изглед към хълма, където с огромни букви е изписано HOLLYWOOD, но се пропива и умира в същия апартамент през 1995 г. на 45 години.

 

Причина № 5. Човек без родина

Веднъж директно питат Баришников иска ли да се върне в родината и дали това има за него някакво значение. Той отговаря съвсем просто:

„Що се отнася до мен – не. Когато се обръщат към теб с думите: „Ей, руснако“, не е важно на каква възраст си, когато това вече няма значение за теб.“

Михаил Баришников: „Аз живея в театъра. Какво толкова го усуквате.“

Но дори за родния си град Рига, който Баришников посещава след разпада на СССР, казва:

„Рига, както винаги е била, така и си остава просто географска точка. Вероятно съм човек без родина – според вашето разбиране.“

Превод: Рени Нешкова

Категории Коментар, Цивилизация

Автор: Рени Нешкова

Рени Нешкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *