След решението на арбитражния съд в Женева предстои НЕК АД да плати почти 1.3 милиарда лева за поръчаното оборудване по анекс № 5 от 2008 г. Те ще се добавят към платените вече около 1.4 милиарда лева по този проект. Така сметката стремглаво се доближава до астрономическите 3 милиарда лева, които ще платим, при това с ясното съзнание, че този разход няма да се трансферира в работещ актив, т.е. те рано или късно ще се осчетоводят като загуба. Лошата новина обаче има и продължение – независимо, че няма да рестартираме проекта, ще продължим да плащаме нови и нови разходи по него. Или както се изрази наскоро един политик: „Това не е ужасен край, а ужас без край.“
Защо всъщност ще продължим да правим разходи по един замразен проект? Простият отговор е, защото го спряхме едностранно, без да сме минимализирали негативните последици от такова действие чрез преговори с другите заинтересувани страни. И вместо „да ги напляскаме“ сега ще си „ближем раните“, т.е. ще плащаме. Историческият парадокс е в това, че наивните бодряци, според които „почти сигурно ще спечелим арбитража“, сега трябва да изпълнят осъдителното решение. И няма индикации „да си посипват главата с пепел“.
И така, за какво ще плащаме още?
- Поръчали сме си чрез вече популярния Анекс № 5 „технологично оборудване с дълъг срок на изработка“ за ядрената част / наречена първи контур/ на два реактора. За яснота на читателите – това не са завършени ядрени реактори, а само една технологична част от реактора. Популярно казано, поръчали сме си двигателя на колата.
Според осъдителното решение руската страна е изработила изцяло ядрената част на единия реактор, а ядрената част на другия реактор е готова на 90 процента. Предстои да си платим оставащите 10 процента, за да се окомплектова съоръжението. Тези оставащи 10 процента от съоръжението обаче може да представляват най- скъпата част от него и каква ще бъде тяхната цена предстои да разберем от производителя. Какво всъщност е произведено до момента от поръчаното ядрено съоръжение на втория реактор никой в България не знае, защото след започване на арбитражния спор българска инспекция не е допускана. Иначе казано предстои да платим една сума над осъдителното решение, но какъв е нейният размер знае само производителят.
- След този разход ще трябва да развържем кесията /т.е. бюджета/ за неизбежните разходи по окомплектоване на оборудването с неговата техническа документация, съхраняване на оборудването, неговото ежегодно сервизиране /поддържане в изправно състояние/, евентуален транспорт до България с неизбежните митнически разходи и други също така неизбежни харчове. За сведение на любопитния читател разходите по поддържане в изправно състояние на чешкия реактор, доставен в България през 80-те години за първия проект „АЕЦ Белене“, струваха на АЕЦ Козлодуй между 1 и 3 милиона лева годишно. Което не ни попречи да го продадем на руската страна за 76 милиона долара.
Какви са възможните алтернативи след като си платим поръчания „първи контур“ за два ядрени реактора?
- Продаваме целия проект на частен инвеститор срещу направените от нас разходи. Звучи прекрасно, но е изключително нереалистично. Защо му е на този инвеститор да плати 1.5 милиарда лева разход, направен от нас за разрушителни и подготвителни работи по площадката, както и за консултантски услуги? Защо му е на този инвеститор да строи ядрена централа в страна с голям излишък на генериращи мощности и при устойчиво ниско енергийно потребление? Кому ще продава този инвеститор електроенергия с цена над 150 евро за мегаватчас, ако начисли в нейната себестойност разходите за отработено ядрено гориво и разходите за „неутрализация“ на централата след приключване на проектния й ресурс? Е, ако има инвеститор с налични 10 милиарда евро и е готов да поеме всички тези рискове, ние ще му кажем „Добре дошъл“. Само че толкова богат и толкова „луд“ инвеститор няма как да съществува.
- Продаваме ядрената част на двата реактора на трети потребител. При такава сделка ще претърпим големи загуби, но ще си върнем част от платеното за оборудването. И тази алтернатива е твърде нереалистична, защото изисква съгласието и активното сътрудничество на производителя. А той няма интерес да продава вече платено му оборудване.
- Изграждаме нов 7 реактор с платеното оборудване на площадката на АЕЦ Козлодуй. Това означава да поръчаме на руската страна изработването на нов проект и модифициране на оборудването за целите на този нов проект. Отново скъпо решение, но поне ядрената част на реактора вече е платена, а използването на действащата площадка ще свали голяма част от разходите за този проект. Тук обаче се сблъскваме с поредните проблеми. Можем ли да осигурим финансов ресурс за нов енергоблок в Козлодуй? Къде и на кого ще продаваме тази електроенергия? Как ще решим проблема с отработеното ядрено гориво? Този вариант изглежда възможен, но само на пръв поглед, иначе и той си е твърде нереалистичен.
- Преговаряме с производителя да си изкупи обратно оборудването с тежка редукция на цената. Решението зависи само от волята на руската страна. Ние нищо не печелим, но си връщаме 10- 20 процента от вече направените разходи. Т.е. намаляваме загубата.
Този мач вече сме го играли и ще използваме натрупания опит за едно гротескно повторение – чешкият реактор за първия проект „Белене“ сме го купили на бартер срещу компютри и изчислителна техника, 30 години сме го сервизирали, след което сме го оценили на 295 милиона долара / интересно как може да се оцени ядрено оборудване „втора ръка“, след като вторичен ядрен пазар не съществува?/, а сме го продали на руската страна за 76 милиона долара.
Проектът „АЕЦ Белене“ стартира с политическо решение през 2005 година. Експертното решение беше да се построи нов реактор на площадката в Козлодуй, решение, предложено още през 2000 година. Но тук никой не слуша експертите и резултатът е неизбежен – греховно заченатият проект компрометира идеята за развитие на ядрената енергетика за дълго време, а целият народ ще плаща щетите, нанесени от „съгрешилите“, които и да са те.
Тенчо Попов, бивш икономически и финансов директор на „АЕЦ Козлодуй“, бивш заместник- председател на Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ АД
