Д-р Дечо Дечев, бивш заместник директор на Националната здравноосигурителна каса, бивш член на Управителния съвет на Здравната каса и бивш директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски”, сподели пред „Студия Трансмедия” своите виждания за пръстовия идентификатор, договорните отношения и лимитите, които налага Здравната каса на болниците у нас.
– Д-р Дечев, как ще коментирате идеята на Националната здравноосигурителна каса – към болниците ежедневно да действа екип от надзиратели на съответната районна каса, който да подготвя доклад за процеса на приемане на пациенти чрез пръстов идентфикатор?
– Не знам кадрово как ще се реализира идеята, защото освен в болниците, идентификатор трябва да поставят и в аптеките. Дали и там ще има надзиратели? А процесът по приемане на пациенти в болница практически обхваща всичките 24 часа на денонощието и не виждам как служителите на касата биха се справили. При това, ако пациентът не желае да даде пръстов отпечатък, може да се регистрира с лична карта.
– А как ще коментирате изискването от 1-ви октомври всеки лекар в извънболничната помощ да притежава електронен подпис?
– Добре е да има ефективен контрол, а доколко предложенията на Здравната каса водят до него е друг въпрос. Аз лично подкрепям всяка мярка, която би довела до по-рационално ползване на парите на здравноосигурените българи.
– В действителност обаче не всички лекари имат необходимост от електронен подпис…
– Това са технически детайли, но истината е, че за всеки отделен електронен подпис ще се плаща. Също е важно какъв софтуер ще се ползва. Опасенията сега са дали тези мерки се предприемат с цел да се облагодетелства определена фирма, с чийто софтуер ще се работи.
– Как гледате на факта, че въвеждането на пръстовия идентификатор във всички болници се отложи с един месец?
– От значение е растящото напрежение, което се отчита в момента, както сред пациентите, така и сред болничния персонал. Преценено е, че подобно опъване на нервите може да премине пределните си граници, а свръхнапрежението никак не е подходящо за предизборен период като сегашния. Вероятно това е главната причина, поради която поголовното вземане на пръстови отпечатъци се отлага с един месец.
– Наскоро Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса, поиска отмяна на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, според която членовете на съвета не получават за участието си в него парично възнаграждение. Според Вас нужно ли е да се плаща на представителите на синдикални, работодателски и пациентски организации, за изпълнение на обществената длъжност – надзорник?
– Когато съветът на касата беше управителен съвет, тогава на членовете му се плащаше. Когато се промени формата му, когато съветът стана надзорен, той придоби обществен характер и на членовете му вече не се плащаше. Според мен не е толкова важно дали те получават нещо или не, по-важно е какво реално правят, какви решения вземат на своите заседания, които се състоят един път в месеца. Както е известно, приета е уредба, непозволяваща на Здравната каса да сключва договори с нови договорни партньори, но това не се спазва. Пресен пример е договорът с болницата в Панагюрище. Извършено е нарушение, защото има изрична клауза, според която за 2016-та година не може да се сключи договор с партньор, който не е имал договор през 2015-та. И още – касата налага лимити на лечебните заведения, но на някои болници продължава да отпуска извънредно суми, които са над тези лимити.
– А други болници фалират…
– Точно това е проблемът. За някои лечебни заведения се правят изключения, а за други – не.
– Какъв е изходът?
– Изходът го знаем от две години. За съжаление този, който еднолично решава нещата в държавата ни, е на друго мнение.
