Асандж и Укилийкс извадиха нова порция от имейли на Хилари Клинтън.
В имейл от 17 август 2014 от кореспонденцията между Хилари Клинтън и Джон Подеста (шеф на предизборния й щаб, съветник по това време на Обама) сегашната кандидатка за президент споделя 8 точки от неин план за борба с Ислямска държава.
И не между другото се срещат следните откровения:
„“Въпреки, че това военно/пара-военна операция се развива напред, ние трябва да използваме нашите дипломатически и по-традиционните инструменти на разузнаването, за да окажем натиск върху правителствата на Катар и Саудитска Арабия, които предоставят нелегална финансова и материално-техническа подкрепа на ИДИЛ и други радикални сунитски групи в региона“.
И още истини:
„Тези усилия ще бъдат подсилени чрез засилена подкрепа за регионалното кюрдско правителство. Катарците и саудитците ще бъдат поставени в ситуацията да балансират между техния стремеж да доминират в сунитския свят и сериозните последици от засиления натиск от страна на САЩ“.
https://wikileaks.org/podesta-emails/
Т.е. изводите ми от статиите в „Modern times“, публикувани непоследствено след атентатите на 11 септември 2001 г. се оказаха верни (давам откъси от онзи мой текст, който според мен си остана актуален и сега):
Ако това се случи, САЩ и Русия, в по-малка, но значима степен Европа ще преразгледат стандартите в политиката си към света. Този преглед ще засегне редица проблеми:
– за арабския свят като фактор, придобиващ относително самостойна роля в световната подредба и съответно за крайния ислямски фундаментализъм и почвата, която го захранва.
– за тероризма и предшествениците му – национализмът и сепаратизмът.
– за целия “Трети свят“ – досегашната неинтересна сива зона, в която обаче може да се появи и случи всичко – от ракетите на Северна Корея до геноцидните племенни войни в Африка, от световния тероризъм до световния бизнес на колумбийските наркобарони и албанската мафия.
– за обществата в преход и социалните перспективи пред тях.
– за вътрешния държавен суверенитет и „глобализма“ – позитивен и негативен, които го оспорват.
– за отговорността на националните политически елити, чийто първообраз беше трибуналът в Нюрнберг, а отскоро възраждането му чрез трибунала в Хага.
На този фон всяка държава и самостоятелността й ще се разглеждат като място за инвестиции – политически и ресурсни. Ако не ги заслужава, тя ще бъде капсулована явно – чрез санкции или неявно – каквато е сегашната ситуация с Черният континент. Ако ги получи, ще трябва да оправдае и възвърне вложенията – иначе ще й назначат синдик подобно на Босна и Косово или ще я обявят във фалит, както стана с бивша Югославия.“
„Преводът“ на новите реалности
Без да чупят черупката на досегашната криза у нас, новите световни реалности промениха съдържанието й.
Ако екстраполацията му нареждаше България като много вероятен кандидат за „третия“ свят, то очертаващия се променен геополитически ред може да я класифицира сред обектите на „глобалния постколониализъм“, който избирателно въздействува върху тази периферия.
В крайни случаи резултатът е елиминирането на държавата и съответно – на нацията. Сценарият и разпадът като продукт вече е апробиран в бивша Югославия, сега ще се дублира в Афганистан.
Опит за детронация на бъдеща „империя“
Причините за подобна неохотна реакция при съюзниците на САЩ в онзи регион са прости – предстоящата война срещу Афганистан е същевременно завоалирана атака срещу Иран и Ирак, хвърляне на ръкавицата на предизвикателството срещу арабските нефтодобивни държави и на практика цялостно геополитическо разместване на фигурите по онова шахматно поле на света, както го нарече политологът Збигнев Бжежински.
Изкореняването на ислямския краен фундаментализъм и възникващия на негова почва тероризъм е пресичане на стремежа за създаване на общност от еднакъв интерес – простираща се от Средния Изток до бреговете на Гибралтарския проток. Ако тя възникне, рано или късно ще постави исканията си – не със силата на оръжието, а със силата на парите от нефта и с инструментариума на енергийната зависимост. А ако се наложи, както вече видяхме, ще използва и страха от терор.
Атентатите в Америка и призива за „Свещен Джихад“ бяха открито провъзгласените й заявки за световна роля, в бъдеще – може би и господство.
Редица държави в региона – отколешни и верни приятели на Запада, с раздвоение посрещат готвената нова военна акция в региона. Те я подкрепиха поради естествения си интерес – идеологията на фанатизма е заплаха за властта на тамошните елити. Но декларираха и резервите си към операцията със силата на оръжието.
Защо заемат тази дуалистична позиция?
Обяснението може да е само едно: същата тази идеология е онзи единствен цимент, който може в масовото съзнание на населението им да конструира Арабския свят като единна общност с общи цели и повели. Ако това засега не се е случило, проблемът по-скоро е субективен, отколкото обективен.
Амбициите към тази роля са както на Муамар Кадафи, така и на саудитската фамилия, както на Саддам Хюсейни, така и на иранските аятоласи… (бел. от днес: петнадесет години по-късно Муамар Кадафи и Саддам ги няма, аятоласите капитулирват, на дневен ред е Саудитска Арабия)
Засега те са най-сериозният претендент за център на мюсюлманския свят. Но заклещена на север от Русия, от Изток и Юг – от Америка, държавата на персите попада в капан. Попаднал в такова менгеме, на Иран нищо друго няма да му остане, освен да се съобрази с новите геополитически реалности. (и пак бел.: и както виждаме, започна да се сдобрява със САЩ и се превърна в съюзник на Русия в Сирия)
Руските интереси
Знае се, че Русия отказва да се включи в ОПЕК.
Ако икономическите последици от такова решение са по-скоро негативни, политическите облаги са неизмерими.
Защо Москва отново отхвърли поредната оферта, отправена към нея? Членството в ОПЕК в значителна степен я превръща в косвен приятел на основните арабски държави в региона. Статутът й на „свърхсила“, макар и пооскубана от годините на прехода, ще й създаде първенствуваща роля в организацията. От такъв могъщ съюзник с „ядрен меч“ изглежда отчаяно се нуждаят и тамошните властови елити, които доскоро виждаха единствено Запада.
Вероятно отказът на Русия също иде по геополитически причини – поканата да обяздиш тигър е ласкателна, но последиците могат да бъдат драматични за яхналия го ездач. Плодовете на подобна политика берат САЩ със създадения от тях Бин Ладен.
Другата причина е проста – добивът на руски нефт и газ се оскъпява заради нуждата от разработване на нови находища. Освен това те са и с относително ниски или спорни възможности. Например затова „Газпром“ допусна, макар и чрез себе си Туркмекистан на световните пазари. Така самата Москва се оказва кръвно заинтересована от свободен достъп в региона, където има стабилни позиции. За нея е съществено той да не бъде доминиран от крайни ислямски фундаменталистки настроения, от регионален лидер или от САЩ.
Какви са последствията
Всъщност разсичането на възела в Арабския свят облагодетелства както страните, играещи роля в него, така и световната цивилизация.
Шантажът с енергоресурсите чрез тяхната цена или евентуално ембарго е архимедов лост, който може да повдигне всяка глобална стопанска рецесия на н-та степен или да пришпори всяко икономическо оживление в стремително галопиране. Обвързването на глобален процес като световната търговия с опит за идеологическо третиране е неуместно в днешния свят – то е архаизъм от отминали вече времена.
Транскрипцията на регионалните проблеми в Близкия Изток като участта на Палестина в мярка за световна политика е лош пример за подражание – „възвеличаването“ на всеки местен проблем в общопланетен не води до по-сигурен свят, а напротив – към обратното. Войната в съседна Югославия също го доказа.
Бел.: тук сбърках в прогнозата си, защото Русия се отказа категорично от тогавашната си роля и реши да шантажира, влизайки в съюз с ислямския фундаментализъм и салафитите.
И още един откъс, този път от книга:
„Най-вероятният им адрес (родни военни изделия) беше за хеликоптерите и самолетите на войските на диктатора Башар Асад в Сирия, смазващи гражданските и етническо-религиозни бунтове в тази страна. Дни по-късно, на 19 юни 2012 г. руски товарен кораб с бойни хеликоптери за Сирия бе спрян. Застрахователната компания Standart Club анулира застраховката на всички кораби на руската компания ФЕМКО по молба на британското правителство. Товарният кораб „Алаид”, на който се превозваха хеликоптери, също принадлежеше на тази компания.
Леталата – Ми-25 са били натоварени на пристанището в Калининград. Ракетите щяха да дойдат с друг кораб – от Бургас.
Междувременно по същото време два руски бойни транспортни кораба с морски пехотинци на борда потеглиха за руската военна база в сирийското пристанище Тартус, както установих.
( с това и др. разкрития в „Дуел“ преди три години вече коригирах старата ми прогноза с променената и актуалната – руска инвазия в Сирия)
Източник: Фейсбук
