„На приказките за колонизирането на България от ЕС представителите на Франс прес отвърнаха, че те не дават пари за колонизиране, а за изравняване на стандартите, за запазване на традиционните производства.“ Това казва специалистът от БАН по повод дебата около годишния доклад на академията, където акцентът е селското стопанство.
– Чухме, че представители на Франс прес са проявили интерес към българското селско стопанство. Как да си го обясним?
– Франция е голям донор в Европейския съюз и тя внася в бюджета повече, отколкото получава. Хората искат да знаят как се харчат техните пари. У нас е много разпространена тезата, че едва ли не Европейският съюз е дошъл тук, колонизирал ни и наредил да произвеждаме зърно, като забранил зеленчуците. Което не е вярно. В тази връзка дойдоха от Бюрото на Франс прес и по повод годишния доклад на БАН, където всяка година има тема на фокус. Тази година фокусът беше земеделието – от 200 страници 20 бяха посветени на земеделската тема.
За пръв път тази тема предизвика голям интерес – първо журналистически, извън тези, които се занимават само с тази тема в специализираните издания. Този път дойдоха журналисти от всички медии, това стигна до Министерството на земеделието и те бяха много потресени от фактите, които бяха изложени в доклада. Те не критикуваха самите тези, а се фокусираха в несъответствия в статистически данни. Има една огромна атака, има четири писма, писани лично от министъра до нашия директор и до председателя на Селскостопанска академия.
Тях най-много ги възмути, че ние даваме данни, че броят на администрацията доближава броя на армията на България. Което впрочем е факт. Възражението им беше, че не било така и превеждат някакви други данни. Обаче има Закон за администрацията и съгласно него ние отваряме сайта на регистъра на държавната администрация, което е по закона, и оттам вземаме данните. Ние не можем да си ги измисляме. А това, че администрацията на Министерство на земеделието е най-голямата административна машина, поне в икономическия блок, също е факт. Там има 7 изпълнителни агенции, имаме национални служби, имаме академия, до тази година имаше и училища – те пък посегнаха точно на училищата. Но това е друга тема.
Другото им възражение беше, че те превеждат данни на статистическия институт и казват, че това, което привеждаме като данни примерно за българската млечна продукция не е вярно. Ето, твърдят те, 80% от това, което се консумира у нас, са български млечни продукти.
Да, обаче ние не ползваме данните на селскостопанската статистика, а гледаме търговията на дребно, оборотите в магазините. Елиминираме това, което хората си произвеждат в двора, и гледаме това, което се продава във веригите и в магазините. Настина там от млечните продукти сиренето е българско. Но възниква въпросът това сирене от българско мляко ли се прави. Това те го премълчават. Защото като стане дума за ниво баланси – произведено мляко в България и произведено бяло саламурено сирене, което съдържа 6 кг свежо мляко, или кашкавал – между 9 и 11 кг мляко, и т.н., сметката излиза, че нашето сурово мляко ще задоволи една трета от онова, което излиза на пазара като млечни продукти. Останалото е внос и това няма как да се скрие. Тя идва от митническата статистика.
Ще ви дам един фрапантен пример (ще премълча името, защото нямам разрешение да цитирам). Едно голямо предприятие в Унгария за производство на сухо мляко и млечен концентрат беше пратило благодарствено писмо до наши деятели, че благодарение на България това предприятие от фалит в момента е процъфтяващо. С млякото точно от това предприятие правим повечето млечни продукти.
И така по отношение на месото и др. възникна един спор около статистиката. Това не било вярно, виждали сме само черните неща, нищо положително не сме посочили и т.н. Един разговор, който не е типичен между администрация и наука, защото целите ни са едни и същи. Ние не би трябвало да сме опоненти, а да работим заедно, както работим с други министерства.
И понеже се вдигна шум в пресата, информацията стигна и до колегите от Франс прес. А на приказките за колонизирането ни отвърнаха, че те не дават пари за колонизиране, а за изравняване на стандартите, за запазване на традиционните производства. Те посетиха нас, посетиха един завод производител на зеленчуци, сравнително голям. Истинската журналистика работи с факти и оставя читателят сам да си направи изводите.
– Въпросът защо купуваме стоки отвън, докато ние произвеждаме същите, може би има прост отговор – не сме конкурентни. Това се отнася особено за вноса на зеленчуци, което е основната болка на българина, тъй като нашите са с добро качество, но по-скъпи. Ефективно ли е нашето земеделие?
– Тук пак въпросът е в държавата. Ние имаме огромна Агенция за храните, където влиза ветеринарна служба, растителна защита и много други. Навсякъде по света се произвеждат наподобяващи продукти. Но като кажем сирене от марката „Рокфор“ е ясно, е се прави от свежо мляко. И у нас би трябвало да е така. Не е въпросът само в държавния стандарт, а в това, което си написал на етикета, да е истина. Това им е работата на тия държавни служби – да проверяват. Ниските доходи обаче е една от причините у нас да се търсят нискокачествени, но евтини продукти.
Икономическата логика е, че България не е страна, която да произвежда суровина като зърно. Това е характерно за страни като Украйна, Русия, САЩ, Канада – с големи площи за производство. Ние сме страна, която би трябвало зърното да го преработваме във фураж, фуражът да отива в животновъдството за месо и мляко, те да се преработят съответно в млечни продукти и т.н. И понеже една трета от БВП го създава туризмът, хубаво е в чинията на туриста да има от тези хубави традиционни български продукти.
Европейският съюз дава много пари за съхраняване на традиционните производства, традиционните сортове, традиционните породи животни, а ние не сме активни там
– Защо не успяваме да правим бизнес в тези области? Чува се за някои мераклии, но ги показват повече като екзотика.
– Да, ние не успяваме да защитим и собствените си марки. Популярна е гръцката брънза, наричат го още гръцка фета, а то е българското саламурено сирене. Фетата дори е датско сирене, което се прави от суроватка и мас. И до ден днешен в учебници по млекарство това е българското саламурено сирене и кисело мляко, но българска търговска марка няма. Ние обаче сме си виновни. Но върхът беше, когато в Брюксел видях в менюто „шопска салата“ и се зарадвах, а сервитьорът ме пита дали не съм от Сърбия.
– Икономиката у нас е силно политизирана, особено свързаната със селското стопанство, сигурно заради големите европейски пари, които се изливат там. Какво всъщност остава от тези пари за същинското производство и за науката?
– Това е другият голям проблем. Тези пари изтичат в джобовете на около стотина физически и юридически лица – те са повече, но ние преброихме по една програма, че са около сто, които прибират 75-80 процента от субсидията на единица площ. Много лоша е схемата, по която се вкара у нас лошата селскостопанска политика – свръхинтензивно производство на зърно. Субсидията отива вече към 60 лв. на декар обработваема земя. Ако произвеждам зърно, тази сума ще ми покрие 40-50 процента от себестойността. Но ако произвеждам чушки или домати, тази сума нищо няма да ми покрие освен рентата, ако наемам земята.
– Проблемът в закона ли е, че позволява физически и юридически лица да притежават неограничени площи земеделска земя?
– Тази система за заплащане на единица площ я има навсякъде. Но общата селскостопанска политика е една рамка – казва се какво може и какво не може да се прави. А вътре къде ще се позиционира всяка страна, тя сама си го решава и го заявява. В ЕС от 28 (с Великобритания) страни в 21 страни има т.нар схема за модулация, тоест колкото повече земя притежава един собственик, толкова повече намалява субсидията за единица площ. Разликата отива за стимулиране на дребните собственици, а има и таван. У нас се оправдават, че вече са сложили таван. По места обаче казват, че разделянето е формално – на секретарката, на шофьора и т.н. В Германия това е абсурд да се случи. По размери на земеползване ние заемаме първи позиции. Купуват се свръхмощни земеделски машини, характерни за страни като САЩ и Канада. Но тъй като нашето земеделие грохна след 1990 г. няма лошо да се произвежда и зърно, въпросът е защо изнасяме зърното като суровина, а не преработено у нас, което значи, че добавената стойност изтича.
– А с какво брашно се прави българският хляб?
– В медиите беше тиражирано, че според БАН около 20 процента от хляба се прави от вносни замразени заготовки, което не е вярно. На една пресконференция беше споменато, но се отнасяше само за една гама хлебни изделия. Въпросът е защо ние не правим тези хлебопекарни смеси, а ги внасяме.
– В интервю за Студия Трансмедия преди няколко месеца говорите за необходимостта от реформа. Помръднало ли е нещо поне като намерения?
– Поне като намерения посоката е вярна. Казват ни, че предлагаме неща, които вече са направени. Направени са, но не са проработили. Ето например сложиха таван – 18 хил. декара, което също е много. Но по-важният въпрос е как ще контролират. Какво ще направят, за да установят, че шофьорът примерно не е никакъв собственик. В Германия има система, има софтуер, който не е сложен. Има опит. Освен на тези наши песимисти по отношение на ЕС им казвам, че не е толкова трудно да се отиде до Унгария, до Полша, до Чехия, до Словакия, хайде дори до Румъния. Ами там нещата тръгнаха в съвсем друга посока. Не ни е виновен ЕС, ние сме си виновни и нашите бандити. ЕС беше и все още е голям шанс за България. Въпросът е как ще ги използваме тези пари. И французите, които са чувствителни хора, казват – ние мислим, че помагаме, на Източна Европа, пък излизало, че ви заробваме.
