„Съвременни тенденции в диагностиката и лечението на простатната жлеза” – това бе тема на академичната лекция на световноизвестния български клиницист, учен и преподавател в областта на урологията – чл.- кор. Чавдар Славов, разработил и въвел в лечебната практика над 10 диагностични и над 15 оперативни методики, пръв развил и приложил в България реконструктивните операции на мъжката уретра.
Събитието се състоя в Големия салон на БАН като част от Общоакадемичен семинар на тема – „Актуални проблеми на науката”. Чл.- кор. Славов разгледа три, най-чести заболявания на простатната жлеза – простатити, доброкачествена простатна хиперплазия и простатен карцином.
Възпалителните заболявания на простатната жлеза (простатитите) са най-голямата група увреждания, засягащи мъжете, обикновено във възрастта от 20 до 50 години и съставляват 11-16% от болестите на силния пол. Основният симптом при простатно възпаление е чувството за дискомфорт в областта на тазовите органи и появата на болка. При липса на лечение към тези неприятни усещания се прибавят проблеми в уринирането и в ерекцията. Така се формира комплекс от оплаквания, известен като хроничен тазов болеви синдром. Той влияе много негативно върху психичното равновесие на мъжа и понякога всява страх подобно на дракон.
На илюстрациите: дракон от Улиям Блейк; простатна жлеза
От съществено значение за физическото, емоционалното и репродуктивното здраве на мъжа е навременната диагностика на този синдром. Тя е свързана с доказване присъствието на болестотворни микроорганизми в простатния секрет, взет чрез специална проба. С особеностите на пациента и поставената диагноза е съобразено медикаментозното лечение.
Едно от най-честите заболявания при мъжете е доброкачествената простатна хиперплазия. При нея настъпва уголемяване на простатната жлеза, причинено от разрастване на клетките на по-малките парауретрални жлези, което води до проблеми от страна на долните пикочни пътища. Най-често се развива доброкачествено туморно образувание, което не предвещава непременно рак.
При 50 % от мъжете на възраст между 51 и 60 години и при 90% от групата на над 81-годишните се откриват данни (след хистологично изследване) за доброкачествено уголемяване на простатната жлеза. Симптомите са изразени в различна степен: слаба и тънка струя на отделената урина, прекъсване на струята, нейното раздвояване и разпръскване, напъни за започване и удължаване акта на уриниране, често уриниране, изпускане на урина, усещане за непълно изпразване на пикочния мехур.
Много важно е преди урологичен преглед да се направи изследване за определяне количеството на т.нар. простатно-специфичен антиген (ПСА). (Това е молекула, която се синтезира и е специфична само и единствено за простатната тъкан и която при определени състояния навлиза в кръвното русло и повишава стойността си.) Ако прегледът – ректално туширане, предшества изследването, се отчитат високи стойности на ПСА. Това води до погрешна диагностика и неправилно лечение, последиците от което са напредване на оплакванията, остра задръжка на урина и необходимост от поставяне на катетър.
Терапията включва различни медикаменти, които подобряват струята и отпускат мускулатурата на пикочния мехур. Златен стандарт в лечението на простатната хиперплазия е трансуретралната резекция. При нея през пикочния канал се отстранява уголемената част от жлезата и изрязаните парченца се изследват за наличие на злокачествени клетки. Все по-голямо приложение напоследък при простатната хиперплазия добива лазерната хирургия.
Простатният карцином е вторият най-често срещан рак при мъжете. Засяга 1 на 6 мъже. През последните години неговата честота прогресира до степен на епидемичност за някои страни, което го прави важен обект на научни изследвания и приложения. Например, само през миналата 2015-та година в САЩ са открити 220 800 000 нови случаи на рак на простатата и са починали 27 540 мъже. Според данните на медицинската статистика в Европейския съюз заболеваемостта от простатен карцином е 79 на 100 хиляди мъже. В България този показател е 45,4 на 100 хиляди, а смъртността – 22,3 на 100 хиляди. Причините, водещи до простатен карцином са различни, като сега се приема, че наследствените фактори са решаващи при 42% от случаите на рак на простатата.
Откритията на големите геномни асоциативни проучвания, в които участва и България, показват, че има над 100 локуса в генома, свързани с простатния карцином. На този проблем са посветени 41 публикации, в това число – четири публикации в авторитетното списание „Nature Genetics”. Тези открития предлагат възможност за създаване на биомаркери, по които се поставя диагнозата „простатен карцином” и се правят прогнози за развитието на болестта. Съвременната диагностика включва изследване на простатно-специфичен антиген (ПСА), но остават в сила и старите методи. Например, до момента няма държава, която да е отхвърлила ректалното туширане. Извършва се още биопсия под ехографски контрол. Златен стандарт за лечение е оперативно отстраняване на простатната жлеза – т.нар. радикална простатектомия. Освен това се извършват: лъчетерапия, хормонална терапия, химиотерапия. Прилага се също лазерна хирургия.
Изводът, който чл.- кор. Чавдар Славов направи в края на академичната си лекция е, че простатният карцином е проблем, който ангажира медици от различни специалности и съвместните усилия на уролози, онколози, химиотерапевти, лъчетерапевти трябва да са съобразени с правилата на добрата клинична практика. Необходимо е всеки от ангажираните специалисти да преценява докъде са неговите компетентности и да насочва навреме пациента към онзи лекар, който може най-добре професионално и според нормативната уредба да участва в конкретния етап от лечението. „Много ми се иска – каза чл.- кор. Славов – ние, българските лекари от различни специалности, да мислим в една посока”. Очевидно е, че родните медици знаят достатъчно, могат много, но трябва да действат еднопосочно и навреме.
